Точно както се разпадна Социалистическият блок и Варшавският договор (1989-1991 г.) сега се разпада пред очите ни колективният Запад и НАТО.
Първо Марко Рубио предупреди, че Вашингтон може да „измие ръцете си“, като се оттегли от преговорния процес за Украйна, ако не види реален напредък, а после президентът на Америка Доналд Тръмп го потвърди.
Всъщност, САЩ търсят всячески формален повод да се отърват от Европа и Великобритания, които им тежат с постоянната издръжка, точно, както сателитите на СССР тежаха на Москва към края на 1989 г.
Никакъв напредък за Украйна няма да има значение за Вашингтон (скоро ще се разберат да ѝ вземе единственото, което ѝ остана – полезните изкопаеми) – тя е минало за САЩ. Както и Европа.
Дори да има (някакъв) напредък, Тръмп ще си намери друг повод да зареже ЕС.
Оттук насетне в цялата тази постановка за Белия дом е важно Лондон да не бъде оставян да манипулира и управлява Европа. Защото към този момент задкулисието на демократите от САЩ се е ситуирало там и дирижира с лекота умствено нелогичния Брюксел.
Разпадът на Европейската комисия на Урсула може да се случи за много кратко време, като я принудят да развее оставка, ако бъде откъсната от доминацията на Лондон.
Спомнете си, че Партията на реформаторите на Фараж от дни е с по-високо доверие от управляващите лейбъристи (и много по-напред от торите). И дистанцията вероятно ще се увеличава. Нямам съмнение, че “леви” и “десни” са си стиснали на Острова здраво ръцете, за да не допуснат избори, на които Реформаторите ще ги изринат за дълго време.
Въпрос на месеци е ЦРУ (с помощта и на други агентури, въпреки МИ-6), да инженира напрежение с мигрантски привкус в Обединеното кралство, което вече няма шанс да си върне титлата Велика Британия, заради Тръмп. Но е още рано.
Недоволство се инженира най-удачно в студените и скъпи за джоба на обществото месеци. От Даунинг стрийт съм сигурен, че не са забравили, какви анти-мигрантски вълни заляха Острова, когато започнаха да се бъркат в предизборната надпревара в САЩ миналата година.
Днес войната в Украйна е неизгодна само за САЩ и Тръмп (всъщност е изгодна за него, ако я хариже на Европа и Лондон, за да се дозакопаят в икономическата криза).
Елитите в Брюксел са в патова ситуация – от една страна без войната няма смисъл от тях, защото, заради нея са инсталирани на върха, а от друга – с всеки ден оставане във войната докарват по-бързо страните си до ръба на колапса.
И в двата случая ще последва скоро въпросът, зададен от обществата им – защо ни докарахте дотук?
После ще имаме: “Кой не скача е неолиберал”
В най-изгодна позиция е Русия.
Тя ще продължава да завзема нови територии, ще потапя в криза безумна Европа и Лондон, като по този начин индиректно помага и на Тръмп по-лесно после да изрине неолибералните елити.
Накрая капитулиралият неолиберализъм в Европа и Лондон ще признае новото разпределение на властовата карта на света, която вече е начертана от Путин и Тръмп, само не е подписана. После ще абдикира или ще го абдикират консерваторите.
Тръмп ще има и повод да оправдае напредването на Путин пред медиите с поведението на неразумна Европа.
Всичко това е сценарий за играта после.
Проекция от днешните събития за последващите ходове:
С всеки оставен ден на неолибералите в ЕС, в който загробват Европа, се дава живителна сила на консерваторите да оправдават политиките си след идването им на власт.
Припомням, че след 89 г., в бившите сателити на СССР, инсталираните от Запада “демократични сили” се храниха с отрицанието на бившите социалистически партии десетилетия.
За всичко и по всяко време! И така до днес.
Да се надяваме, че консерваторите, които ще управляват утре, ще имат по-голям успех от демократите, които дерибействаха досега.
Единственият им шанс за успех е да дадат възможност за възраждане на убитата от неолибералите средна класа. Защото тя е люпилнята на прогреса.
Дано не съм прав, но консерваторите ще наложат нов вид диктат с дигитален привкус.
Време е за нов социално-икономически строй.
Въпросът е за сметка на кого ще е той!
В него ми липсва един ключов основен детайл и това е хуманизмът (той липсваше по същество и при неолибералите).
Хуманизмът се размива в общото, когато е изграден на отрицанието на единицата – човек.
Автор: Валентин Кардамски
Коментирай първи