Изявлението на президента Доналд Тръмп, че Русия трябва да прекрати военните действия в Украйна в рамките на 50 дни, предизвика множество тълкувания – често емоционални, прибързани и далеч от каквато и да е стратегическа дълбочина. У нас подобни интерпретации започват да придобиват заплашителен интензитет и да влияят на общественото мнение по тревожен начин.
Ако се разгледа в детайли, така нареченият “ултиматум” по-скоро следва да се възприема като индиректен призив за удължаване на конфликта – с ясна икономическа логика в основата си. С други думи, Тръмп изглежда насърчава Украйна да оказва натиск върху Европейския съюз за увеличаване на оръжейните доставки, което би означавало допълнителни приходи за американската военна индустрия. Това е добре познат негов подход – да използва геополитическия натиск като инструмент за икономически дивиденти в полза на САЩ.
Показателни в това отношение са няколко сигнала:
Първо:
По време на срещата си с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, Тръмп заяви, че САЩ ще предоставят 17 единици от зенитно-ракетната система „Пейтриът“ на Киев. Изказването остави открит въпроса – става дума за 17 ракети или за 17 батареи? Разликата между двете е огромна – една ракета днес струва над 4,5 милиона долара, а пълна батарея – над 1,1 милиарда долара. Всяка батарея включва радарна система, команден пункт и до осем установки. Само Германия разполага с едва шест такива системи, а Израел – с три. Съмнително е, че се предвиждат 17 за Украйна.
Предвид времето, необходимо за производството на подобни комплекси не вярвам САЩ реално да доставят 17 батареи в краткосрочен план. Вероятно става въпрос за маркетингова формулировка, насочена към Европа. На същата среща Тръмп подчерта, че американските оръжия са „най-добрите в света“, а европейските държави били – „богати“. Това изказване недвусмислено подсказва: Европа да заплати въоръжението, което ще бъде произведено в САЩ и впоследствие предоставено на Украйна.
Следователно, позицията на Вашингтон е ясна – износът на военна продукция да бъде финансиран от европейските партньори, а не от американския бюджет. С това американската икономика извлича стратегически ползи от конфликта.
Има и още един нюанс – Израел също има остра нужда от зенитно-ракетни системи за поддръжка на своя „Железен купол“. Особено след войната с Иран, която е сложена, според мен на пауза. Не е изключено Европа да плати за „Пейтриът“ комплексите, които в крайна сметка да бъдат пренасочени към Тел Авив. Това би повдигнало въпроси за лоялността и стратегическите приоритети на САЩ спрямо ЕС за което вече съм писал и говорил нееднократно.
Второ:
Тръмп заплаши Русия с въвеждането на високи мита върху руския износ към САЩ, ако конфликтът не бъде прекратен в рамките на посочения срок. На пръв поглед тази мярка звучи сурово. Но какво показват числата? През 2024 г. стойността на руския износ към САЩ възлиза на едва 3 милиарда долара – в това число влиза и вносът на уран към Америка, който не попада под санкционен режим. Сравнено с износа на Русия за Китай за същата година – 129 милиарда долара – американските мита по-скоро изглеждат като символичен акт без значителен ефект. Т.е не може да се мисли в насока, че “ултиматумът” ще има наказателен ефект към Москва.
С други думи, евентуалните мита ще предизвикат по-скоро медиен шум, отколкото реално икономическо въздействие. И това вече се случва, т.е целта е постигната.
Трето:
По-сериозни биха били последиците, ако САЩ въведат вторични санкции срещу държави, които търгуват с Русия. Подобен ход би засегнал пряко Китай, Турция, Индия и редица европейски компании. Въпросът е дали тези държави биха останали пасивни? По-вероятно е да отговорят с огледални икономически мерки срещу САЩ. Засега не съществуват ясни индикации за подобен сценарий, но самата реторика поставя допълнително напрежение върху международната търговия.
На този фон спокойствието, с което Москва прие заплахата на Тръмп, изглежда напълно обосновано.
Ще отговоря предварително и на резонния въпрос, дали е възможен скрит консенсус между Вашингтон и Москва? Дали е възможна предварителна договорка?
Дори и да няма формализирана договорка между двете страни, реториката на Тръмп работи в полза и на двете. За САЩ тя генерира нови военни поръчки и икономическа активност. За Русия – тя задълбочава икономическите противоречия вътре в Европейския съюз, като подкопава доверието към брюкселския елит, който носи политическата отговорност за продължаващата подкрепа за Киев.
Колкото повече средства Европа насочва за оръжия, толкова по-осезаеми стават икономическите последствия за европейските граждани. Ще се обезкървяват финансово най-напред социалните политики. Уви!
В дългосрочен план това може да разклати вътрешната стабилност на съюза – ефект, който Москва несъмнено преследва с политически и икономически средства. Защо ли? Само така ще звънне будилника на унесените европейски общества, че политическите им елити не заслужават доверие са им нужни нови.
Коментирай първи