Kapдaмcки: Aляcкa 2025: Cpeщaтa, кoятo щe пpeкpoи cвeтa

Предстоящата среща между президентите на САЩ Доналд Тръмп и на Русия Владимир Путин в Аляска носи всички белези на исторически поврат, който ще очертае не само траекторията, но и алгоритмите, по които ще се движи световната политика. Тя не просто ще постави основите за прекратяване на войната в Украйна, а ще се превърне в прелюдия към ново преразпределение на сферите на влияние в глобален мащаб.

Първите симптоми за подобен извод се

появиха още след срещата между пратеника на Тръмп — Стив Уиткоф — и руския лидер Владимир Путин в Москва, която по официални данни продължи три часа. Би било наивно да предположим, че в този времеви интервал е обсъждан единствено край на войната в Украйна. С голяма доза вероятност може да се твърди, че в разговора са залегнали предварителни предложения за очертаване на параметрите и векторите на бъдещите сфери на влияние — контурите на новия ред, който ще сложи край на еднополярния режим на колективния Запад. Подобна продължителност и конфиденциалност сочат обсъждане на нови линии на влияние не само в Европа, но и в Близкия изток, Азия, Арктика и пр.

Не бива да се подминава и фактът, че последвалият анонс от Белия дом за подписване на споразумение за край на украинския конфликт отново потвърди: Украйна не е стратегически приоритет за Доналд Тръмп. Това пролича и от заявените от него необходими териториални отстъпки от страна на Киев в полза на Москва — показател, че в неговите MAGA-приоритети Киев е по-скоро бреме, а не ценен актив. Войната, към настоящия момент, носи стратегически дивиденти единствено на Русия и Владимир Путин, тъй като на бойното поле всеки ден се демонстрира военната немощ на колективния Запад срещу руската военна индустрия и превъзходството ѝ в обеми продукция.

СН: Авторът Валентин Кардамски

Ако в Аляска бъде подписан мирен договор, той по същество ще е победа за Доналд Тръмп над неговите евроатлантически опоненти — глобалистите. Неслучайно бе даден ясен сигнал, че нито един европейски представител няма да присъства на срещата — знак, че в новия политически сценарий ЕС няма да бъде ключов играч. Европа от субект във вземането на решения е изместена в периферията — превърната в обект и изпълнител.

Все пак, дори при подобно отместване, ЕС може да запази някаква фигуративна посредническа роля в определени региони, но вече далеч от стратегическата ос на глобалната политика.

Краят на войната в Украйна ще означава и край на логиката, която поддържа управляващите елити в Европа и Великобритания на власт. Неслучайно председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че „само постоянният натиск върху Русия е начинът да постигнем справедлив и траен мир, който зачита суверенитета на Украйна и жизненоважните интереси на Европа“. Подобно категорично становище, противопоставящо се на плановете на Вашингтон, подчертава готовността на ЕС да саботира или поне да не признае решенията от Аляска. В оставащите броени дни до срещата не е изключено да се организира драматична терористична провокация от страна на Киев — стъпка, която е невъзможна без логистичната подкрепа на британските тайни служби и политическо одобрение от Брюксел — с цел вината да бъде хвърлена върху Москва и да се подкопае подписването на споразумението.

В предходен мой анализ посочих, че превземането на Часов Яр от Русия е стратегически поврат — удар, от който колективният Запад ще започне да търпи загуби с още по-бързи темпове. Малко след това бе обявена и предстоящата среща между Тръмп и Путин — потвърждение на тезата, както и че Вашингтон осъзнава изчерпаността на военния сценарий и необходимостта от политическо договаряне.

Същевременно това е признание за дълбочината на вътрешнополитическите и икономическите проблеми в САЩ, които скоро ще излязат на повърхността (за които също съм писал изчерпателно в анализ наскоро). Затова беше нужен и силен външнополитически ход, който да отклони вниманието и да осигури стратегическо предимство на Тръмп преди началото на кампанията за новия състав на Конгреса. Един мирен договор ще бъде ключов аргумент за републиканците в борбата за електорално доверие.

Два въпроса с много неизвестни

Първо — дали Тръмп не е попаднал в капан с инициативата за мирния договор? Нямам съмнение, че тя е негова, а не продиктувана от Москва, защото Русия продължава да напредва на бойното поле и е близо до завземането на пълните територии на четирите области, обявени още в началото на СВО. Европа пък очевидно се подготвя да бойкотира инициативата. Смелата ми хипотеза е, че демиурзите на световната политика вече са решили — европейските им „партньори“ да бъдат част от менюто им, а не от екипа на масата за писане на сценарии. И все пак, Москва също има рационален интерес да затвори конфликта в момент на военно превъзходство, за да освободи ресурси и дипломатически капацитет за други геостратегически фронтове — от Арктика до Близкия изток.

Второ — как ще изглежда самият мирен договор? Всяка победа за едната страна ще означава признание за загуба от другата. Ако Киев се откаже от завладените територии, това ще е поражение за колективния Запад. Ако Москва ги отстъпи, това би било равносилно на политическо самоубийство за Путин. Логиката сочи, че може да се заложи на „корейския модел“ — замразяване на конфликта при запазване на руското контролиране на териториите и буферна зона. Такъв сценарий обаче по своята природа би бил временен, защото историята показва, че подобни „замразявания“ често са само прелюдия към нов етап на конфликта. Москва едва ли ще се откаже от четирите области, вече вписани в конституцията ѝ. Отстъпката ѝ вероятно ще се изрази в спиране на настъплението отвъд тези граници, срещу гаранция Украйна никога да не влиза в НАТО и приемане на неофициален, но реален руски политически контрол над Киев.

И още нещо — след подписването на мирния договор ще започне нова война: тази между САЩ и европейските неолиберални политически елити. Този сблъсък няма да е с танкове и ракети, а с икономически удари, санкции, политически саботажи и дипломатически блокади — война за господство над бъдещия свят. С този политически елит Европа вече е загубила водещо място на глобалната сцена. Шансът ѝ да се върне зависи от мобилизацията на народите ѝ и от появата на ясна идеологическа и политическа алтернатива.

Валентин Кардамски

ВИЖТЕ ОЩЕ:





Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.