Години след началото на Прехода голяма част от българския народ се вайкаше, че за едни банани в магазините е повярвал на западните обещания за охолен живот и демокрация, а му харизаха бъдеще на джапанки и с олигархия.
Но и до днес не се замисля, че основно с банани хранят маймуните в зоопарка.
Борисов дойде на власт натоварен с очакването да изхвърли „комунистите“, които били виновни за дереджето на народа. И десет години не спря да се оправдава с тях за собствените си провали. Партията му беше пълна с кадри на БСП, а още в началото се знаеше, че зад нея стоят силовици и крупният бизнес — онзи, който у нас по дефиниция живее от обществени поръчки и еврофондове, сиреч от държавната софра. Същият този бизнес преди това натрупа капитал от нарязаната за скрап българска индустрия. В тези ръце попадна разпарчетосаната държава. Сиреч, прахоса първо миналото, а после настоящето на България. Сега се облизва за бъдещето.
В първото си изказване в парламента като премиер Борисов обеща до края на мандата да построи 8 магистрали. Няма грешка: ОСЕМ! Настана тишина, после старите депутати избухнаха в неудържим смях в залата. Програмата му беше пълна с подобни щанги, лежанки и борба с корупцията.
Тогава (покойният вече) Димчо Михалевски обясни от трибуна, че това са откровени глупости. В края на първия си мандат (юли 2013 г.) Борисов довърши само последната отсечка на АМ „Тракия“. Тя обаче беше почти готова още преди той да дойде на власт. Как точно я „завърши“ — е друга тема.
В продължение на години Борисов повтаряше, че европарите били спрени заради „комунистите“, когато поел властта. Безсрамна лъжа, която наскоро отново каза за хиляден път. Истината е, че България беше подала проектите си по новия бюджетен период и чакаше одобрение до месеци. Нормалната европейска процедура. От него се очакваше да изпрати адекватни екипи да защитят проектите. Как го направи и кого прати — пак друга тема. Както се казва – видя се.
След “червените” му бяха виновни пенсионерите, че „изяли бюджета“.
Тогава част от хората започнаха да се усещат.
Но им трябваха години!
Сега се задава президентът Румен Радев. Какви са сега бананите? Край на корупцията и олигархията — сиреч на Борисов и Пеевски, макар да не ги назовава поименно. Не ги назовава, защото подозирам, че очаква след вота от Борисов да излезе и да каже: „не му искам власт и министри, но заради кризата от войната в Иран и заради народа моите ще му гласуват кабинета…“. Защото на Радев няма да му стигнат гласовете за правителство и в съюз със симетричните му ППДБ, а явна коалиция и с ГЕРБ ще доведе до взрив сред ехалето (по Веселина Томова). Пък как двамата ще се договорят отвъд камерите е съвсем друга тема. Ако вече не са го направили.
Програмата на Радев е пълна с лозунги и нови „магистрали“ — само че този път не са от асфалт, а от изкуствен интелект. Както навремето никой не разбираше какво значат „осем магистрали“, така и днес малцина осъзнават какво значи ИИ да следи обществени поръчки и администрация.
Само че в реалния свят същият този изкуствен интелект вече се използва във войни и взема решения с фатални последици. Наскоро ИИ насочи американските ракети към девическото училище в Иран и уби близо 200 деца!
А у нас — народът споделя във Фейсбук кичозни картинки, генерирани от него – съчетание от дървета, алеи и планини в образ на Христос с „Бог е велик“.
Няма такъв неприятен абсурд!
Ако изобщо има смислен ангажимент към ИИ, той е в това да се въведат ограничения и баланс спрямо човешкия фактор в държавната администрация и даже в бизнеса. Защото с навлизането му започва наистина епохата: „Няма човек — няма проблем“.
Междувременно и както очаквах Радев вече се усети, че твърде грубо е завил надясно и започна да говори за „изпразнените джобове“ на българина на срещите си по градове и паланки. Това не е нито ляво, нито центристко говорене — това е чист популизъм.
Гафовете не спират, а направо извират:
– Човек от обкръжението му обясни в ефир, че българският народ бил русофилски, но „това щяло да се промени“. Само дето, той стана преобладаващо русофилски заради абсурдната политика на “партньорите” ви, които се кълнете да следвате, и внушението им, че с продължаването на войната в Украйна се постига мир, драги!
– Друг експлоатира вече и войната в Иран, че сме оставали твърде спокойни докато четем за нея през екрана на телефона. Че да не съм пропуснал Радев да е осъдил вероломното нападение от САЩ в коалиция с Израел над Иран, докато се договаряха с персите? Или е казал, че можем да намерим решение с енергийния ни проблем, задълбочен от войната, като възстановим търговските си отношение с Русия?
Де такъв кураж да го каже на “партньорите”!
И пак стигаме до същото място:
Бананите!
Твърде дълго и аз, и много други мълчахме.
И накрая това мълчание почука на вратата ни със сметката — разсипана държава и оглупен в масата си народ.
Натрупаната нетърпимост към едни не е основание властта да се довери с гласовете ни на други, които още отсега показват, че не я разбират като ангажимент към държавата и народа, а като инструмент в полза на един или друг олигархичен кръг.
Когато говориш за „промяна“, която трябва да помогне на бизнеса, а не на хората, които работят за този бизнес, значи има проблем. Четиридесет години псевдодесни и псевдолеви партии все за този пусти бизнес говориха и все претупваха хората.
Затова и хора не останаха.
Утре няма съвсем да ги има.
А с тях и държавата на българите.
Тогава дори олигархията ще разбере, че когато държавата изчезне, изчезва и всичко, което е било откраднато от нея през уговорената, но послушна власт.
Защото новите никога не се договарят със старите. Или с предателите.
Валентин Кардамски
Коментирай първи