Новината на Bloomberg, че BlackRock спира преговорите – т.е. отписва Фонда за възстановяване на Украйна – мина доста незабелязано у нас. По отношение на войната и бъдещето на Киев тя има фундаментално значение.

Първо: Най-важното е, че глобалната US-мегакорпорация BlackRock, като финансов лакмус на Вашингтон, индиректно показва, че САЩ се оттеглят и изоставят Украйна на Русия. Въпрос на време е Брюксел да признае, че не може да замести САЩ в играта.

Това означава, че Москва ще продължи безпрепятствено да ликвидира пратената украинска жива сила на фронта до обявяване на пълна капитулация от страна на Киев, зад който очевидно за всички вече не стои Вашингтон. В този смисъл последното, което ще иска Путин, е смяната на нелегитимния от над година Зеленски. Той му е удобен. Избирането на негов наследник на вот би означавало последваща отмяна на указа, издаден от комика, с който той забрани на държавния глава – т.е. на себе си – да сключва мир с Русия. След като му изтече мандатът, Зеленски нямаше как да денонсира въпросния указ, защото вече няма това право. Това е ярко доказателство за нелегитимността му, но то убягва тенденциозно на либералните медии – и у нас.

Зеленски се е вкопчил в президентския стол, защото това (уж) гарантира сигурността му, но тежката цена е животът на стотици хиляди украински момчета, ликвидирани на фронта.

Всъщност, всеки негов подпис след 20 май 2024 г. е нелегитимен и няма никаква стойност. Никъде в Конституцията на Украйна не е посочено, че след края на мандата президентът може да продължи функциите си, дори в условията на война.

Каква е ползата за Русия от оставането му на поста? При капитулация на Украйна – а не при сключване на мирен договор – тя може да включи в състава си толкова от територията ѝ, колкото поиска, дори и без да я е завладяла напълно. Включително и фундаментално важната Одеса.

Второ: Тъй като войната там беше крайъгълен камък, който обединяваше не само интересите, но и самия “колективен Запад”, с отписването на Украйна от BlackRock се слага край и на самата колективност.

С гореописаното САЩ излизат значително “по-чисти” от войната.

Към всичко досега трябва да добавим и отказа им да доставят необходимия обем оръжия за Киев – решение на Пентагона (да се чете: по волята на Белия дом и Тръмп). Мотивът им е: „Ние искахме мир, но Зеленски, Брюксел и Лондон – не.“

Трето: Новината от BlackRock кореспондира не само с решението на Пийт Хегсет да ореже оръжейните пратки максимално дни по-рано, но и с телефонния разговор между Тръмп и Путин, проведен часове преди съобщението на Bloomberg.

Стана ясно, че руският лидер не е отстъпил от позицията си за постигане на максимален резултат, който да ликвидира причините за войната – денацификация на Украйна и деНАТОфикация (територията е отделна тема). А това включва смяна не само на режима в Киев, но и отстраняване на провинилия се и профашистки елит в Украйна и замяната му с конкретен и – струва ми се – вече решен, но още неизбран.

Най-нещастна от всичко това изглежда Франция, която заяви, че работи по предложение за създаване на фонд, който да замени отменената инициатива на BlackRock. Всъщност, изглежда, че Макрон е отчаян, че няма външнополитическа тема, с която да отклонява вниманието от критичния за страната му въпрос – че тя бавно и методично бива завладявана от алжирците, заради неадекватната държавническа миграционна политика.

Освен това и мечтата на Макрон да издърпа килимчето на лидерството в Европа изпод краката на германския канцлер също отиде в коша. Не че Мерц не изглежда дори по-несериозен на фона на Шолц. Германия на практика няма адекватен канцлер, който да защитава интересите ѝ, а Франция няма президент.

Сега остава Тръмп да се заеме, както вече съм имал възможност да подчертая, с обяснението на горния факт на обществата в двете страни. Когато бъде добре осъзнат от населението, е въпрос на време да се стигне до смяната на “елитите” чрез избори. А двете държави са в основата на “обединена Европа” – останалите са просто сателити.

Написаното по-горе означава, че времето на тези европейски “лидери” изтече. Тръмп няма време да “инженира” нова власт в Европа след края на войната в Украйна, защото изборите за Конгрес чукат на вратата.

Защо Европа е в полезрението му?

Не е заради някаква насочена към европейците емоция – нищо подобно. Подобна теза е несериозна. Причината е, че демократите от САЩ са се окопали в колониална Европа, пренесоха и много капитал, с което се опитват да го спънат, и той трябва да реши този проблем.

Въпрос на личен негов интерес.

Наскоро редица наши и западни коментатори реагираха доста емоционално, че Тръмп продължавал политиката на демократите. Според тях нямало никаква разлика между него и Байдън, защото с новия му “прекрасен” закон се създала основа за още по-голям държавен дълг на САЩ.

Да, това е така – но всъщност с този ход той пресече основната идея на опонентите си да го атакуват с аргумента, че населението на Америка ще обеднее под неговата политическа палка. Да сте чули нещо за дълго планираните протести в САЩ, които имаха претенцията да еволюират в бунтове?

Сиреч, сега той раздува разходите, за да има основание после – когато реши проблема си с демократите – да свие здраво колана. Такива са наследените от него реалности.

Струва ми се, че в тази връзка е и все по-очевидният (за мен) театър, който Тръмп разигра с Мъск. Създаването на нова (центристка) партия на американците от страна на магната в крайна сметка ще обере първосигнално недоволните републикански настроени американци от политиката на президента. Факт е, че не всяка политика може да се обясни в прав текст на хората.

Ако влезе във властта, Мъск ще си партнира със „слоновете“ (републиканците), а „магаретата“ (демократите) ще останат в дълбока глуха. Струва ми се, че в играта са вкарани и Тъкър Карлсън, и други, които до вчера бяха на страната на Тръмп. Да се обърнат всички адекватни анализатори за 24 часа – това е несериозно да се приеме. Всичко това напомня повече на стратегическо разпределение на роли, отколкото на реален конфликт.

Иначе първият дивидент за президента на САЩ от този сценарий е, че никой не може да се чувства сигурен и безнаказан, ако му се противопостави.

И накрая: Тръмп прави скъп подарък с Украйна на Путин и изоставя Европа и Лондон, които само сучат от него, защото е фокусиран върху Китай. Това е дълга игра с далечни и фундаментални последици.

Напомням, че преди ден South China Morning Post, позовавайки се на „високопоставен дипломат от ЕС и неговото обкръжение“, съобщи, че китайският външен министър Ван И е заявил на среща с Кая Калас, че Китай няма да позволи Русия да бъде победена, тъй като след това целият фокус на Съединените щати ще се насочи към Китай.

В този смисъл Путин е на ход – хем да постигне максимално висок резултат в Украйна, хем да не обръща гръб на Китай.

Иначе с признанието на Ван И може да се разбира също, че и Китай има собствен интерес от контролиран конфликт в Украйна.

Протакането му отговаря на стратегическите му нужди и подготовката му за сблъсък със САЩ, който към този момент изглежда неизбежен – защото ще подпечата бъдещото лидерство, посока и ход на света.

Източник:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: