Годината е 1983. Немският инженер Ханс Ото Кьонинг внимателно наглася апаратурата си пред очите на радиоводещия. Той е поканен в предаването, за да разкаже за последните си проучвания на възможността да общуваме с отдавна починалите си роднини.

Домакинът иронично пита дали ще има шанс да се чуе с любимата си баба, която преди години се преселила на оня свят. Кьонинг сякаш не чува подигравателните забележки и продължава да бърника по настройките на машинката си. В студиото са поканени специалисти в различни научни области, които да следят дали гостът няма да направи някаква шмекерия. Ханс Ото Кьрнинг вече е почти готов с настройките на своята машина, която е нарекъл „Генератор“. В този момент единият от „съдиите“ на експеримента решава да се направи на остроумен и се провиква: „Някой чува ли ни?“. От „Генератор“-а се чува тихото, но отчетливо: „Слушаме ви“.

Впоследствие никой не успява да обясни откъде е дошъл гласът. Машината е разглобена на болтчета и гайки, но никой не открива вълшебното устройство, което да възпроизведе глас.

Самият Ханс Ото Кьонинг продължава невъзмутимо да твърди, че е създал апаратура, която с помощта на променливи ултразвукови честоти, може да играе ролята на телефон за обаждания до отвъдното. Германецът в никакъв случай не може да бъде наречен пионер в опитите да осъществим контакт с друго измерение.

Още през 1920 г. световноизвестният американски изобретател Томас Едисън, след като се отчел с куп гениални изобретения, започнал да работи върху машина, която да го свърже с мъртвите.

„Ако личността ни оцелява след смъртта, би трябвало да допуснем, че тя съхранява паметта си, своя интелект и знания, придобити в земното й битие. Не се съмнявам, че е възможно да бъде създаден чувствителен инструмент, който да улови всяка активност на оцелялата след физическия си край същност. Рано или късно ще запишем нещо на лентата“, заявява Томас Едисън. До края на живота си той не се отказва от своята мечта и прави доста находчиви открития по темата. Малко преди да умре, Едисън заявява на асистента си, физика д-р Милър Хатчинсън: „Там горе е много красиво!“.

Десетки години по-късно мечтата на Едисън може да стане факт, ако се вярва на учените от Руската асоциация за инструментална транскомуникация. Те правят всичко възможно да продължат проучванията на Томас Едисън и да се свържат с мъртвите.

„Възползвахме се и от трудовете на наши колеги, работили по темата в средата на 70-те години на миналия век. Тогава темата за отвъдното е била особено актуална. С навлизането на компютри, мобилни телефони и сателити хората сякаш спряха да вярват, че някъде там има нещо, което не може да бъде обяснено от науката. Нашата цел е да използваме именно научни подходи, за да докажем съществуването на другото и необяснимото“, разказва президентът на асоциацията Артем Михеев, кандидат на физико-математическите науки. Той и колегите му от асоциацията бързат да се похвалят с богат доказателствен материал, че обажданията до отвъдното са напълно възможни.

„Използваме така наречения инструментал на транскомуникация – общуване с други нива на реалности с помощта на технически средства. С нашия апарат, който нарекохме „Психофон“, в началото улавяхме едва доловими шепоти на магнитната лента. Днес съхраняваме свързани диалози, записвани както с по-обикновена, така и със специална техника. Хиляди по света вече участват в подобни изследвания.

Колеги от САЩ, Германия, Франция и Бразилия също могат да се похвалят със своите уникални записи. Много хора не вярват, но възможно ли е изтъкнати учени от целия свят да участват в един и същи заговор наежва се Артем Михеев. Ръководителят на руския екип кани всеки скептик сам да се убеди как точно се осъществява контактът с мъртвите. Дори агент Мълдър от „Досиетата X“ би се удивил от случващото се зад вратите на лабораторията. Михеев и колегите му включват своя „Психофон“ и започват преговори с отдавна починали хора как да подобрят още повече комуникацията помежду си.

„С екипа обсъждаме идеята за приемно устройство с две антени. Ще работи ли то или не?“ – пита шефът на руския екип и получава ясен отговор: „Не“.
„На какво ниво на реалност съществувате?“ – продължава президентът на „Психофон“.
„Пето!“ – отговаря от нищото ясен женски глас на английски. Учените не се крият по кюшетата и не си прерязват вените, както става във филмите на ужасите при появата на дух. Те са искали точно това и сега се наслаждават на успехите си.
„Апаратурата ни е колкото сложна, толкова и проста. Сигурно бих успял да създам подобен уред у дома с подръчни средства. Сами разбирате, че няма как да издадем точния принцип на устройството ни. Представете си, че сме създали интернет връзка с отвъдното.

Сега просто отваряме „скайпа“ и се свързваме със съзнанията на отдавна починали хора. Невинаги ни се получава, но кой би ни упрекнал, ако връзката се разпадне. В крайна сметка не се обаждаме до Ню Йорк“, шегува се другият шеф на руската програма – Вадим Свитнев, кандидат на техническите науки, хидроакустик и капитан втори ранг в оставка. Според него всички резултати от руското изследване се пазят в лабораторията и са достъпни за всеки достатъчно адекватен събеседник. Според Свитнев по същото време в Италия местни учени са успели също да изградят своя „скайп връзка“ с другото измерение, където отиват душите ни след смъртта. Италианците потвърждават новината.

„Работим с техника, наречена Портал „Гросето“. Записваме гласове на събеседници, които наричаме „духовни същности“. Повечето от тях не се представят, нямат интерес към дребни детайли като тези къде са живели, как са се казвали и кога са умрели. Опитват се да ни разкажат какво ни очаква след края на земния ни живот. От това, което чувам, Едисън наистина е бил прав – там е много хубаво“, заявява ръководителят на италианския проект Марсело Беки.