Авторът: Ола ТУНАНДЕР е професор в Института за изследване на мира в Осло, Норвегия

Правителствата на повечето западни държави твърдят, че Русия е „нападнала“ Украйна за да я завладее и, че ако Путин победи, има реален риск неговата „агресия“ да не спре дотук. Според доскорошния шеф на НАТО Йенс Столтенберг, след Украйна, той може да атакува и други държави.

На свой ред, ръководството в Москва посочва, че Русия няма да е в състояние да гарантира сигурността си, ако американските войски контролират украинската територия само на 500 километра от руската столица. Всъщност, Владимир Путин няма нищо общо с това. Всеки политик и цялото руско ръководство ще ви каже абсолютно същото. Всички те искаха неутрална Украйна. Това беше единственото им реално искане, както призна и главният преговарящ от украинска страна Давид Арахамия след преговорите с руснаците в Истанбул през март-април 2022. „Всичко останало беше козметика“ – твърди той. И когато Западът не се съгласи да приеме една неутрална Украйна, Москва реши че трябва да създаде буферна зона под руски контрол. Въпреки това обаче, е малко вероятно в тази зона да влязат украински области, където не живеят руснаци и няма рускоезично мнозинство.

Авторът Ола ТУНАНДЕР

Днес както Русия, така и западните държави се определят ​​взаимно като  „екзистенциална заплаха“ и са са готови да пожертват всичко, за да оцелеят. Което означава, че допускат конфликтът и войната да се разпространят и в Западна Европа. В резултат от това вече можем да очакваме всичко, дори и евентуална ядрена война, затова западните елити са длъжни да обяснят, как точно възнамеряват да избегнат ескалацията и разширяването на конфликта през следващите години.

Със сигурност не знаем много, но можем уверено да заявим следното:

1. В един конфликт на изтощение, като този, който се развива в момента в Украйна, Русия със сигурност ще спечели, защото населението й е в пъти по-голямо. „Ако нещата продължат да се развиват така, ще загубим войната“ – призна наскоро бившият украински външен министър Дмитро Кулеба. Рано или късно в Украйна просто няма да останат мъже. От гледната точна на Москва пък, става дума за оцеляването на руската държава. В случая е без значение, колко оръжия дават на Киев западните държави, тъй като Русия произвежда повече от тях, отколкото целият Запад. И ако Западът разположи по-модерни въоръжения, Русия ще отговори със същото. А конфликтът ще приключи, когато вече няма да има украинци.
2. Ако големите западни сили не се намесят пряко в конфликта, Русия ще продължи да завзема все повече украински територии. А след това остатъците от Украйна ще трябва да се примирят с исканията на Москва и да обявят неутралитет. Споразумението от Минск от 2015 и споразумението от Истанбул от април 2022 гарантираха на Украйна както неутралитет, така и териториална цялост, но САЩ и Обединеното кралство ги отхвърлиха. Фактът, че Минското споразумение беше подписано в Съвета за сигурност на ООН, включително от САЩ и Великобритания, и е валидно на международно ниво, беше напълно игнориран. Сега обаче се оказва, че Украйна вече не може да разчита на толкова изгодна и щедра сделка. Москва вече не е склонна да се довери на обещанията на Запада и никога няма да се откаже от четирите региона под неин контрол при евентуални бъдещи преговори, защото местните жители, които са сътрудничили на руснаците, почти сигурно ще бъдат унищожени, ако тези земи бъдат върнати на Украйна – както стана след като руските части напуснаха предградията на Киев и Харков през 2022.
3. Британски анализатори твърдят, че единствената възможност да се обърне хода на конфликта е в Украйна да бъдат разположени западни сухопътни сили или да се изстрелят стотици западни ракети с голям обсег (Storm Shadow, ATACMS или Scalp) срещу бази, разположени дълбоко навътре в Русия, само че тези ракети ще бъдат насочвани от американци и британци. Ето защо, според Москва, Русия е атакувана не от самата Украйна, а от САЩ и Великобритания, които я използват като свое прокси. Както заяви Путин, държавите, въоръжаващи Украйна, също ще носят отговорност за тези действия.. Освен това, в отговор на подобни атаки, Москва няма да изпраща сухопътни войски в западните държави, а ще започне да унищожава британските или американски бази в непосредствена близост до границите си (например Рюге и Евенес, в Норвегия или базите в Полша, Швеция и Финландия). Тоест, опитът на Великобритания да обърне хода на конфликта неизбежно би довел до пренасяне на битките в Европа с преки последици за страни като Норвегия и не само.
4. Макар и неофициално, Русия заяви, че може да отговори на западната намеса чрез изстрелване на междуконтинентални ракети „Авангард“, които се движат с 6-9 км в секунда и поразяват целта със скорост 3 км в секунда. Очаква се, че руснаците могат да нанесат ответни удари в Европа и с новата балистична ракета със среден обсег „Орешник“, която беше изстреляна за първи път през ноември 2024 срещу украинско военно съоръжение в Днепропетровск. Смята се, че западните системи за противовъздушна отбрана са безсилни срещу този тип ракети, а кинетичната енергия, която се отделя при поразяване на цел със скорост 3 км в секунда, е сравнима с малка атомна бомба, само че без наличието на радиация. В отговор на западните ракетни удари по руски бази, Москва ще изстреля посочените по-горе оръжия, за да дезактивира американските бази – да речем, в Полша или Норвегия. Западните държави все още не разполагат с такава възможност, освен ако не започнат ядрена война.
5. Тоест, по-вероятно е именно западните държави, а не Русия, да започнат ядрена война. Но ако Великобритания използва ядрено оръжие в отговор на евентуална руска атака с ракети „Орешник”, Русия ще стори същото и тъй като Великобритания е малка и гъстонаселена страна, разрушенията ще бъдат наистина ужасяващи. Възможностите на САЩ също са ограничени, защото Русия няма да изпрати сухопътни войски в Европа. А, ако американците решат да атакуват руските бази на Колския полуостров например, Русия ще отговори, като извади от строя военноморската база Норфолк край Вашингтон. Съединените щати със сигурност ще искат да избегнат толкова мащабни разрушения. Според американското разузнаване, компютърните симулации с такива входни данни неизбежно водят до тотална ядрена война, каквито и да са променливите. Европа съвсем скоро ще разбере, че ядреният чадър на САЩ вече не съществува. НАТО е изправена пред дълбока криза. При всички случаи ескалацията към ядрена война едва ли ще е от полза за Европа.
6. Ако западните държави продължат да настояват, че победата на Русия в Украйна представлява екзистенциална заплаха за Запада, а Русия продължи да твърди същото за западното присъствие в Украйна, ядрената война е неизбежна. Военните цели в Европа ще бъдат унищожени, а американските бази в Норвегия ще бъдат извадени от строя. Руската стратегическа визия не се е променила особено от 90-те години на миналия век. Самият Путин многократно и ясно го повтаря от 2008 насам, а предупреждението му беше чуто и разбрано от представителите на реалистичната школа на Запад, начело с покойния Хенри Кисинджър. За да избегнат ядрена война, западните страни трябва да променят както нагласите, така и възприятията си. Те следва да осъзнаят, че Русия също има интереси в областта на сигурността и че единственият шанс, който имаме да оцелеем през следващите няколко години, е да признаем съществуването на „обща сигурност“, отчитаща интересите и на двете страни.

Въз основа на казаното по-горе, можем да очертаем четири основни сценария за края на конфликта в Украйна.

А) Конфликтът ще приключи доста бързо. Възможно е това да се случи, след като САЩ и Великобритания започнат да обстрелват Русия с ракети, а Москва започне да унищожава американски и британски бази в Европа. При подобно развитие Крим и четирите региона в Югоизточна Украйна (Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие) ще станат част от Русия, докато „остатъчната“ Украйна ще възприеме неутрален статут и ще се съгласи на демилитаризация (вероятно по „финландския“ сценарий). Районът около Лвов пък, ще получи специален статут. Това би бил най-добрият сценарий за Украйна. Москва очевидно не приема „корейското“ решение на конфликта под формата на разделяне на Украйна на Западна – „натовска“, и Източна – „руска“. При първия сценарий, неутрална „остатъчна“ Украйна ще запази по-голямата част от своята територия, включително постоянен излаз на Черно море, и ще бъде населена от явно нерускоезично мнозинство.

Б) Конфликтът ще продължи в досегашния режим. Украйна ще продължи да иизпитва нарастващи проблеми с попълването на сухопътните си сили, а европейските държави едва ли ще и се притекат на помощ със стохиляден военен контингент. Всъщност, не е ясно, как Европа изобщо ще продължи войната, ако руските ракети унищожат не само американските бази в Стария свят, но и съответната инфраструктура. Междувременно, Русия ще продължи да контролира все повече и повече територии и, в крайна сметка, ще анексира и други рускоезични региони – Николаев, Одеса, Харков, а вероятно и Днепропетровск. В същото време обаче, Москва ще пръдължи да настоява „остатъчната“ Украйна да стане неутрална. При подобно развитие Киев ще загуби излаза си на море, по-голямата част от своята промишленост и много плодородни земеделски земи. Би могло да се каже, че този вариант предполага почти пълната капитулация на Украйна и Европа.

В) Конфликтът ще продължи с ракетни удари и ще се превърне в ядрен. Руските ракети „Авангард“ и „Орешник“, дори и в неядрения им вариант, могат да унищожат европейските военни бази и да ерозират гражданската инфраструктура. Британците и французите ще сметнат, че са принудени да отговорят с ядрени оръжия. Русия ще реагира симетрично. Британската и американската военна структура в Европа ще бъде практически унищожена. Стотици хиляди хора ще умрат. Русия също ще понесе тежки загуби, докато САЩ (както и Китай) ще направят всичко, за да избегнат влизането си във войната. Военни цели и инфраструктура, не на последно място във Великобритания, ще бъдат унищожени. Моята родина Норвегия вероятно ще има повече късмет, но  и това не е много сигурно.

Г) Руският външен министър Сергей Лавров изрично подчерта, че Съединените щати не бива да разчитат, че ще избегнат войната, докато Европа се срива. „За американците, всички разговори за Третата световна война се свеждат до това, че тя ще засегне само Европа, ако – не дай си Боже – наистиина избухне. Това е много показателно, защото отразява начина на мислене на американските военни командири и геостратези, които смятат, че могат просто да стоят и да гледат отстрани, какво се случва. Мисля, че в тази ситуация е важно да се разбере, че Русия следва собствена доктрина, която освен всичко друго регулира и използването на ядрени оръжия“ – заяви Лавров. Москва едва ли ще повярва, че САЩ ще се въздържат от атака срещу Русия. В резултат на това рискуваме глобална ядрена война, която ще доведе до наистина ужасни разрушения. Всички, които днес се страхуват от голобалното затопляне, ще трябва да се подготвят за „ядрена зима“. Това със сигурност ще бъде най-радикалната мярка срещу изменението на климата. Никой не може да каже, кога точно ще прекрачим прага на катастрофата. Всъщност, да се допуска избухването на подобна ядрена война, само по себе си, е проява крайна самонадеяност и арогантност.

Истината е, че професионалният опит на сегашното поколение политици и журналисти не се простира извън ерата след студената война. Те преживяха войните на Балканите, в Афганистан, Ирак и Либия, които приключиха с хаос и опустошение, но западните държави всеки път успяваха да победят противника и да му наложат своите условия. Затова съвременното поколение политици и журналисти е убедено, че западната гледна точка може да бъде наложена на врага със сила – дори когато този враг е Русия, която е ядрена държава. Представителите на това поколение са не само жертви на собственото си високомерие и арогантност, но и са напълно лишени както от елементарна емпатия, така и от политически прагматизъм.

Немислимо е западните елити да продължат украинския конфликт в сегашния му режим. Колкото по-дълго продължава той, толкова повече територии ще губи Украйна. Според бившия военен съветник на президента Зеленски Алексей Арестович, 4,5 милиона украински мъже не са се регистрирали на военен отчет. Те се крият и не искат да се бият. Мнозина се опитват да избягат. Financial Times пише, че между 50 и 70% от новобранците „изчезват“ само след няколко дни, прекарани на фронта. През ноември 2024 списание Economist оцени украинските загуби на около половин милион военни, макар че тази цифра изглежда занижена. Пак през ноември, агенция Associated Press цитира украински войник, според който, на всеки снаряд, изстрелян от украинските въоръжени сили, руснаците отговарят с петдесет, както и че между 100 и 200 хиляди украински военни са дезертирали в Русия. В резултат от това загубите на Украйна скоро ще надхвърлят милион души. Въпреки това Западът упорито продължава своята прокси война срещу Москва.

Следователно продължаването на военните действия по никакъв начин не е в интерес на Украйна. За нея дори ще е по-изгодно, ако Норвегия и другите западни държави изхвърлят всички тези десетки милиарди военна помощ в морето. Въпреки че сегашният украински елит е пряко зависим от подкрепата на Запада, малко вероятно е неговият народ да спечели ако страната се разпадне, загуби територията си и унищожи всички свои боеспособни мъже на фронта. И Киев, и Москва заявиха през 2022, че Русия иска неутрална Украйна, а не нейното подчиняване. Идеята, че Русия уж възнамерява да завладее Украйна, ни беше внушена от американско-британския политически и медиен елит. По стечение на обстоятелствата това бяха добре познатите ни неоконсерватори – например „кланът Каган” (Кимбърли Каган и Фредерик Каган от Института за изследване на войната, баща им Доналд Каган, както и най-големият му син Робърт Каган и неговата съпруга – водещия американски кукловод в Украйна Виктория Нюланд и нейния бивш шеф и ексвицепрезидент на САЩ Дик Чейни). Тези хора мечтаят да унищожат руската държава от 1991 насам., а от края на 1990-те активно разпалваха войната в Ирак. Просто тогава ние, норвежците бяхме по-добри в разкриването на лъжите им и не се хващахме така лесно на стръвта, която ни подхвърляха.

Авторът: Ола ТУНАНДЕР е професор в Института за изследване на мира в Осло, Норвегия

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: