Kaк нaдвиcнaлият ядpeн кoнфликт мeждy CAЩ и Pycия зapaди Укpaйнa, ce пpeвъpнa в cдeлкa c пpoцeнти и кoмиcиoнни?

Автор: Кирил Стрелников, „Риа Новости“

Мащабно рекламираната история за „мегащедрата“ оферта на Тръмп към Зеленски за украинските природни ресурси очаквано привлече вниманието на всички, но истинските мотиви и планове на американския президент в тази посока останаха загадка за повечето коментатори, въпреки че отговорът винаги е бил пред очите им.

Малцина обърнаха внимание на факта, че по-голямата част от „изтеклата“ 55-странична проектоспогодба беше посветена не на украинските недра с несметни богатства, които според американската геоложка служба са едва ли не Елдорадо, а на това, което се намира на повърхността – на недрата – а именно газопроводната система и свързаната с нея инфраструктура.

Проектът за споразумение дори не крие факта, че Тръмп иска преди всичко да контролира „газопроводите и другите транспортни съоръжения“ в Украйна и да получава рента от тях завинаги.

Но възниква въпросът: как да се получава рента от празна тръба? Отговорът на познавачите след удара на гонга: първо трябва да я напълните с нещо.

А единственият начин да се напълни украинската (тоест само проформа украинската) тръба с нещо ценно е да се потопи единият ѝ край обратно в Русия, а другият да се пъхне отново в Европа.

Според някои съобщения представителите на Тръмп вече водят решителни обяснителни разговори с Европа, която в антируската си лудост напълно самоубийствено продължава да настоява, че тъкмо най-накрая завинаги се е отървала от трижди проклетия недемократичен евтин руски газ и това е здравословно и завинаги. В същото време Вашингтон ги привиква на разговори за възстановяване на транзита на същия този проклет руски газ през остатъците от Украйна, които сега са под контрола на САЩ, но и през морския газопровод „Северен поток 2“. По-специално, според изданието Bild, специалният пратеник на Тръмп Ричард Гренел води преговори в Швейцария за рестартиране на газопровода точно в офиса на компанията майка на проекта „Северен поток 2“ AG.

В душата на европейските медии в този момент се прокрадват ужасни съмнения. По-специално британското издание The Telegraph публикува материал, в който изрично се изразява подозрение, че американските изявления, че „Путин няма да посмее да атакува (украинската газова система), ако тя стане предмет на търговския интерес на Америка“, нямат нищо общо със защитата на Украйна, а са свързани със създаването на нов съвместен бизнес между Русия и САЩ.

Нашите европейски доброжелатели тепърва трябва да осъзнаят, приемат и простят много интересни неща: факта, че вече се водят американско-руски преговори за редкоземните метали, чийто четвърти най-голям производител в света е Русия; факта, че се обсъжда съвместното разработване на арктическите ресурси и връщането на американските енергийни гиганти там; факта, че даването на концесии на американски партньори в рамките на разработването на Северния морски път е доста вероятна; и факта, че вече започнахме да работим заедно за разширяване на навлизането на Русия на световния пазар.

Тръмп е сигурен, че е измислил страхотна и хитра схема, и копае почвата, за да заработи всичко възможно най-скоро, и няма нужда да го демотивираме. Русия преформатира основния си геополитически съперник и враг без минута предизвестие в хиперактивен властови посредник, който няма да му мигне окото и ще свали режимите, които отказват да обичат руските дарове с цялото си сърце – и това е добре.

Според някои изчисления силовото посредничество на Тръмп може да донесе на руската хазна до десет милиарда долара годишно само от петрол (дори ако се вземе предвид интересът на американците). 

Причините са прости и цинични: ако вземем за пример Европа, Тръмп ще бъде много щастлив да продава там нашия нефт и газ на максимална цена, а освен това ще спестим много от логистика („флотът в сянка“ и дългите маршрути струват много пари), застраховки и възстановен достъп до евтино финансиране.

Русия от десетилетия изгражда търговски представителства в различни държави, като инвестира значителни средства в това начинание. Сега нашите допълнителни търговски мисии биха могли да бъдат посолства на САЩ във всяка страна и това няма да ни струва и стотинка.

Може да възникне въпросът: а какво да кажем за стратегическото сътрудничество с нашите партньори от БРИКС, по-специално с Индия и Китай? Дали няма да предадем курса си към многополюсен свят и отхвърляне на хегемонизма?

С Китай, Индия и други уважавани партньори всичко ще бъде много добро, предсказуемо, прозрачно и взаимноизгодно и никой няма да си тръгне обиден. Русия ще спазва всички дългосрочни договори и стратегически споразумения до последната точка. Нашите партньори трябва да са заинтересовани от силна Русия, а Русия ще се укрепи, като развива сътрудничество с всички, които са заинтересовани от нея и които ще преминат през филтъра.

Същият този Китай никога не е поемал ангажимент към Русия да не прави бизнес с Америка и дори на фона на сегашните търкания със САЩ продължава да привлича американски инвеститори и производители. Така например онзи ден тя покани ръководителите на големи американски корпорации като Apple, Pfizer, Mastercard и Cargill на годишното събитие на Китайския форум за развитие, а вицепремиерът Хе Лифенг ги увери в устойчивостта на китайската икономика и подчерта готовността си да подобри условията за чуждестранните инвеститори.

Що се отнася до многополюсността, тя работи във всички посоки и не дава на никого възможност да получи несправедливо предимство. Същите тези САЩ никога няма да могат да ни наложат неизгодни условия за „брокерски услуги“, знаейки, че имаме поне десет тръбопровода на път. На сесията на Дискусионния клуб „Валдай“ в Сочи на 7 ноември 2024 г. руският президент Владимир Путин заяви ясно и отчетливо: „Този свят може да бъде изграден само на принципите на откритост и зачитане на суверенитета на другите държави. Ние не диктуваме на никого кой с кого да търгува и приемаме, че също имаме пълното право да избираме икономически партньори въз основа на нашите дългосрочни национални интереси.

А превръщането на потенциален ядрен конфликт в обсъждане на процентите на комисионните е брилянтна дипломация и добра сделка, на която дори супербизнесменът Тръмп може да завиди.

Източник: ria.ru

ВИЖТЕ ОЩЕ:





Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

един коментар

  1. Странно, много странно ; Сталин не държеше милиарди в западни банки.

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.