Преди време публикувах статии за спонсорите на избирателната кампания на Тръмп, за една от любимите му книги – „Атлас изправи рамене“ на Айн Ранд, за пътя към властта и спонсорите на Ванс, кой е Мъск и т.н.
Ако си задължен на някой, идва време да си върнеш дълга…
Тази статия обяснява много от случващото се днес, и какъв е планът за години напред в Западното полукълбо.
Идеологията на експанзията на Тръмп
Външнополитическият курс, осъществяван от Доналд Тръмп пред очите ни, подозрително често повтаря стария американски технократски манифест, който описва алтернативен модел за социално-икономическата структура на Западното полукълбо.
Още през 1945 г. идеолозите на течението „Технократска Америка“ заявяваха, че за пълноценното функциониране на „американската високоенергийна цивилизация“ е необходима пълна ресурсна независимост. За да постигнат това, те предлагат установяване на пълен контрол над цяла Северна Америка и отделни държави в Южна Америка.
– Кои територии трябва да бъдат включени в „технократския съюз“ и защо?
– Канада трябва да осигури на Съединените щати водноелектрическа енергия, дървен материал и критични минерали.
– Мексико ще доставя тропически култури, сребро и петрол.
– Централна Америка – какао, банани и кафе;
– Карибите – захар и тропически плодове;
– Гвиана – алуминиева руда;
– и най-важният ресурс на Венецуела – петрол.
Всичко това ще трябва да бъде защитено, така че континенталната отбрана ще изисква контрол върху:
– Панамския канал (вече контролиран от САЩ)
– Карибския басейн (стратегическа преграда)
– Гренландия (северната граница, защита от Европа и осигуряване на влияние в Арктика)
– Колумбия/Венецуела (защита на нефтените находища).
Какво не е наред със стария технократски манифест?
– Документът беше твърде утопичен, идеалистичен и антикапиталистически – той предлагаше премахване на парите, споделяне на енергията с всички, използване на научния подход и пренебрегване на националните интереси на другите страни.
Студената война промени приоритетите – САЩ се фокусираха върху глобалния, а не върху регионалния контрол, а антикапиталистическата идеология тогава не успяваше да се хареса на американския елит.
По същество, съвременните технократи, представлявани от Питър Тийл, Лари Елисън и техните съюзници в настоящата администрация, днес прилагат най-лакомите моменти от манифеста: претенциите за ресурсите на Западното полукълбо, териториалния контрол и критиките към политиците и демокрацията като неефективна система.
Нещо повече, дискредитирането на политиците и прехвърлянето на правителствените функции към корпорациите, включително в сектора на отбраната, всъщност върви с пълна сила в САЩ.
А Доналд Тръмп и екипът му се превръщат в своеобразен таран, който ще разруши установения ред в интерес на същите тези технократи – затова @ преди няколко дни администрацията му обяви цялото Западно полукълбо за свое.
–––––
П.П.:
Технокрацията е еклектична идеология от 30-те години на миналия век, която се позиционира като противовес както на комунизма, така и на капитализма.
По онова време основната цел на Северноамериканското движение на технократите е била да трансформира Северна Америка в ново, прогресивно технократско общество, обединено в нова квазидържавна единица, наречена Технат.
Технатът е трябвало да се управлява от „функционална система за управление“, моделирана по подобие на големите корпорации. Всъщност, технократите по същество предлагат превръщането на Северна Америка в огромно търговско предприятие, в което всички жители на континента ще работят, живеят и умират.
Технатът трябвало да бъде общество без пари или финансова система, без национални граници или гражданство. Доларът трябвало да бъде заменен от конвенционална единица за 
термодинамично отчитане на енергията – въглероден кредит или енергиен кредит. (Да, тук енергийните кредити се промъкват в научната фантастика.) „Ще бъде невъзможно да се задлъжнее, защото няма да има пари“ – такива бяха темите, предлагани от пропагандата на технократите.
Технократите вярвали, че рационалното, научно обосновано използване на богатите минерални залежи и водноелектрическата енергия на Канада и Гренландия значително ще увеличи енергийните доставки на САЩ, стимулирайки местната промишленост и селско стопанство. За страна, бореща се да преодолее Голямата депресия, тогава това е звучало невероятно изкушаващо. Оттук и идеята за анексиране на Канада, Гренландия и Мексико…
Технократите твърдели, че всеки в Техната ще работи, но само от 25 до 45 години, след което ще се пенсионира. Освен това, на всеки работник в Техната било обещано безплатно здравеопазване и безплатно образование, съобразено с неговите способности.
В същото време технократите призовавали хората да се обръщат един към друг по номер. Основателят на Технокрацията, Хауърд Скот, например, се представял на своите последователи със скромното 1x1809x56. Номерът на всеки технократ бил създаден по географските координати на мястото му на раждане.
В Канада през 30-те години на миналия век живял и Джошуа Халдеман, който бил лидер на канадския клон на Технокрация Инкорпорейтид (както официално било известно движението) от 1936 до 1941 г. Неговите подчинени го наричали просто 10450-1.
През 40-те години на миналия век Джошуа открито заявява, че за Втората световна война са виновни ционистите и често говори благосклонно за практиките на апартейда в Южна Африка.
Джошуа открито симпатизира на нацистка Германия и от 1941 до 1945 г. се лута между различни други крайнодесни политически сили.
В края на 40-те години на миналия век Халдеман емигрира в Южна Африка, както сега биографите му са склонни да пишат сдържано, „разочарован от технокрацията“.
В крайна сметка тези възгледи и постоянните проблеми с властите го карат да емигрира в Южна Африка, където постига значителен успех: отваря собствена клиника, заема профсъюзни позиции и участва в местната политика, като заема няколко общински длъжности и пламенно подкрепя апартейда.
А през юни 1971 г. дъщерята на Джошуа Халдеман, Мейв Халдеман, ражда първото му внуче – това е Илон Мъск.
