Напоследък основната причина за тежката ситуация на фронта в Украйна на всички нива е предимството на руснаците в жива сила, пише украинското издание „Страна“. И Зеленски, и командването на ВСУ, и други представители на военното и политическото ръководство постоянно повтарят, че руската армия има многократно предимство в жива сила. Понякога дори се заявява, че това предимство е 5-8 пъти. И успоредно с това се отправят призиви за засилване на мобилизацията. Включително и чрез намаляване на долната възрастова граница. Или дори призоваване на жени.

В същото време, изхождайки от данните за числеността на ВСУ и руската армия, действащи в Украйна, подобни изявления изглеждат парадоксални.

Броят на руските войски, участващи във войната, според различни данни варира от 550 хил. души (данни на украинското разузнаване) до 800 хил. души (тази цифра беше назована наскоро от Зеленски, Путин назова по-малка цифра от 700 хил. души). В същото време много наблюдатели смятат, че реалният брой на руските войски в Украйна е между 600 и 650 хил. души.

В същото време почти всички цифри за Силите за отбрана (включително ВСУ, Националната гвардия, граничарите и други части), които се споменават от Украйна, се свеждат до цифрата 1 млн. души. Буданов, ръководителят на разузнаването, даде максималната оценка в края на миналата година – 1,1 млн. души.

Снимка: УНИАН/БТА

Разбира се, не всички от тях са на предната фронтова линия. Някои от тях са разположени на границата с Беларус и Приднестровието. Част от тях са подразделения, които са на ротация, или тилови служби (логистика, медици, щаб, охрана на инфраструктурни обекти и т.н.). Дори и да се вземе предвид това обаче, не е много ясно откъде идва 8-кратната разлика в броя на войските. Особено като се има предвид, че и при руснаците част от армията не е на фронта – те също имат собствена логистика, медицинска служба и щаб. Въпреки че при тях този дял е по-малък от този на ВСУ, тъй като значителна част от тиловите функции се изпълняват от служби, които се намират в самата Руска федерация и не се вземат предвид при изчисляването на броя на войските, действащи в Украйна.

Освен това украинските власти постоянно подчертават, че загубите на руснаците са многократно по-големи. И тогава е още по-необяснимо откъде Руската федерация има такова огромно предимство в жива сила, особено като се има предвид, че Русия не мобилизира, а попълва армията за сметка на доброволци по договор.

Но дори и да приемем, че загубите са приблизително еднакви, пак не е ясно – откъде Руската федерация получава такова голямо предимство, за което всички говорят?

В руските военни блогове е широко разпространено мнението, че приказките на украинските говорители за липсата на жива сила са военен трик. Че всъщност командването на украинските въоръжени сили пести резерви, за да нанесе мощен контраудар. Вярно е, че руските канали в Телеграм отдавна очакваха този удар, но той не дойде. Освен ако не броим нахлуването в Курска област, заради което те изтеглиха части от фронта в Донбас, като по този начин го отслабиха значително. Малко вероятно е, ако ВСУ наистина разполагаше с големи резерви, те да не бяха изпратени да спрат руския пробив по направлението Покровск-Курахово, нанасяйки например удари по разтеглените флангове на настъпващата руска групировка. И едва ли щяха да допуснат загубата на повече от половината от контролираната от ВСУ територия в Курска област. Макар че, разбира се, не е изключено да се повтори опитът от пробива в Курска област на отделен участък от фронта, където ще се открие слабостта на руските войски. Но, предвид цялостното съотношение на силите, това едва ли ще доведе до кардинална промяна на ситуацията на фронта, както не доведе до това и Курската операция.

Снимка: АР/БТА

Интервюираните от „Страна“ украински военни – от тези на фронта до генералния щаб и министерството на отбраната – признават, че противникът има предимство в живата сила. Вярно е, че те уточняват, че то далеч не е 8-кратно. Но е значително.

Това отчасти се дължи на темповете на мобилизация.

Източниците на „Страна“ в Генералния щаб потвърждават вече публикуваните в медиите данни, че сегашното ниво на мобилизация не покрива загубите на украинските въоръжени сили от убити и ранени. Нещо повече, има много ранени. Според източниците в тила се намират няколкостотин хиляди войници, включително тези, които лежат в болници, възстановявайки се от рани, както и тези, които са били изтеглени (включително по здравословни причини).

В същото време, според източниците, попълването на руската армия с доброволци и професионални военни ѝ позволява постепенно да увеличава числеността си. Докато числеността на украинската армия намалява.

„Но това е само част от обяснението. Намаляването на числеността на украинските войски заради количество убити и увеличаването на руската групировка не вървят с бързи темпове. Това е бавен процес и той не се изчислява в десетки проценти. Много по-голям проблем е качественият състав на загиващите украински войници и новопристигналите на фронта. В момента фронтът все още се държи на силно мотивираните бойци, които са тук от началото на войната. Но те са тези, които първи умират, или губят боеспособност поради наранявания, или просто прегарят от умора. И те се заменят от контингент от принудително мобилизирани мъже. Те са многократно по-малко мотивирани. И това е много по-голям проблем от числеността“, казва източник от Генералния щаб.

Други военни също казват, че основната причина за липсата на войници на фронта не са темповете на мобилизация, а други фактори.

Първият от тях е корупцията в армията, която позволява на много хора да избегнат фронта или да бъдат официално включени в него, докато в действителност са в тила.

Снимка: Oleg Petrasiuk/Ukrainian 24 Mechanised brigade via AP/БТА

„Корупцията във ВСУ не е просто корупция, това е катастрофа. Ако имаш пари и нямаш желание да отидеш на фронта, няма да попаднеш там. За пари на всяко ниво можеш да решиш въпроса с това, че оставаш на работа в тила. Това струва в рамките на до 5000 долара. Понякога и по-малко. Това е изгодна сделка. И това не е системна корупция, когато има някаква вертикала за събиране на пари. Това е корупция по места – всичко се решава на ниво отделни командири. И това е широко разпространено явление“, казва източник от Министерството на отбраната.

Според офицера от ВСУ К. процесът на „скрито избягване“ на военните от участие в бойни операции отдавна е корумпиран и пуснат на течение – колкото по-далеч от фронтовата линия, толкова по-малък е недостигът на личен състав.

„Всички тилови подразделения – охранителни роти на ТЦК, самите ТЦК, охраната на мостове и инфраструктурни обекти, финансовите, снабдителните подразделения на всички нива – от щаба на командира до щаба на бригадата, щабовете на военните учебни заведения, са напълно окомплектовани, няма нито една свободна длъжност. За да получиш работа в тилово подразделение, трябва да си роднина или познат на командира или да платиш пари – от две до три хиляди долара, или да даваш половината от заплатата си всеки месец“, казва майорът.

За този феномен говорят и парламентаристите. Например Безуглая и Скороход (последната заяви, че само 15% от общия брой войници са на фронта), като нарекоха корупцията един от основните проблеми.

Командването се опитва да се бори с това явление, като организира постоянни ротации, изпращайки на фронта части, които отдавна са в тила. Понякога те изпращат на фронта и работници от тила.

Но корупция има и на фронта.

Както признават самите военни, много бойни части практикуват подкупи за прехвърляне от фронтовата линия в тила – командването може да купи „спешна“ командировка в тила или за преглед в медицинското звено. Има и просто „мъртви души“, които по документи са на фронта, но в действителност, след като са платили на командира, седят в тила.

„Заради раздутите доклади за личния състав командирите на направления получават неточна информация. И оперират с „мъртви души“, разработвайки бойни планове. Например, някъде руснаците са пробили участък от фронта, командирът дава заповед на определена бригада да изпрати батальон с придадена група, за да я подсили. Всъщност батальонът отдавна не съществува, числеността му е не повече от една рота – част от него е убита, но продължава да се води в списъците на живите войници, друга част са войници, които са се откупили и се намират в тила, трета част са дезертирали. В резултат на това няма хора, с които да се затвори пробивът, а от този пробив фланговете на съседните бригади започват да се разпадат“, казва капитан А. А. от ВСУ.

Вторият глобален проблем е ниската мотивация на личния състав и падането на дисциплината в армията.

Снимка: AP/БТА

„Ако вземете на хартия колко войници имаме ние на фронта и колко руснаците, то руснаците дори да са двойно по-малко на хартия, пак са двойно повече от нас. Това е така, защото ние сме повече само на хартия. А на практика ситуацията е различна. Нека си представим отделен участък от фронта. Според документите нашата страна разполага там със 100 души, а руската – с 50. Това означава, че ние имаме числено предимство и би следвало с лекота да удържим отбраната с такава численост. Но по време на реална битка ситуацията е коренно различна. От нашите 100 души в нея участват само 30. Често дори по-малко. Останалите са убити, но според списъците – живи, дезертирали, просто отказват да се бият и други подобни. А руснаците имат 49 души от общо 50, които отиват в боя. Така предимството им в реалните боеве и почти двойно. Защо е тази ситуация? Нашата армия първоначално се основаваше на ядро от доброволци, ветерани от АТО, силно мотивирани войници, които отиваха на бой не по принуда, проявяваха инициатива. Руските войници също са мотивирани от самото начало, защото са само професионални военни и доброволци. При тях няма система на принуда, защото воюват срещу заплащане. Ние, от друга страна, не сме създали нищо подобно. И се съмнявам, че дори сме способни да създадем такава система.

Държавната ни система е твърде слаба и твърде корумпирана за подобно нещо. А сега, когато доброволците ни са загинали, загубили са живота си поради наранявания или просто са прегорели, а армията се попълва с насила мобилизирани мъже, които имат почти нулева мотивация, няма как да ги накараме да се бият. Отделен проблем е качеството на командния състав и системата за организация на боя. Тук също има много големи провали, защото много опитни командири загинаха и невинаги след тях идва достоен заместник“, казва източник от Генералния щаб на ВСУ.

Според него истинският проблем в украинската армия не е броят на войниците, а ниската им мотивация и дисциплина, проблемите с качеството на командния състав, както и ширещата се корупция, пише „Страна“.