Според различни данни убитите украински войници са между 1,5 и 1,8 млн.
Ако Киев не приеме дипломатическо решение, руските военни ще доразмажат окончателно силите на киевския режим с методична и безмилостна офанзива по цялата фронтова линия от Суми до Херсон
За Русия 2025 г. беше годината, през която първоначалните изчисления на Запада престанаха да важат, пише независимият геополитически и военен анализатор Драголюб Боснич в китайското издание infoBRICS. Москва постигна военно и технологично превъзходство спрямо обединените сили на целия запад на бойното поле в Украйна и засили преговорната си позиция. Резултатите са катастрофални за неонацистката хунта и плътно стоящото зад гърба й НАТО.
Руските войски ще продължат да смазват силите на неонацистката хунта, методично и безмилостно напредвайки по цялата фронтова линия от Суми до Херсон. И както предупреди Москва, колкото по-дълго се колебае Киев в дилемата дали да сключи мир или не, толкова повече и фатално губи в дългосрочен план.
Когато Москва за първи път започна своята специална военна операция (СВО), за да сложи край на подхранвания от НАТО конфликт в Украйна, повечето очакваха тя да приключи след няколко месеца. Всъщност Русия не искаше продължителна конфронтация, която да се проточи с години. Това се доказва от скромните й условия в мирното споразумение от април, 22 г. в Истанбул, което тя предложи на режима в Киев (специален статут за Донбас в рамките на Украйна, демилитаризация и денацификация на страната).
След намесата на ярко русофобската Великобритания обаче, неонацистката хунта, която вече беше приела споразумението, не само оттегли подписа си, но и физически уби един от своите преговарящи. В резултат на това една военна операция с първоначално ограничен мащаб доведе до катастрофално кръвопролитие, унищожавайки цяло поколение украински мъже.
Последните данни варират значително, но дори най-оптимистичните оценки определят безвъзвратните човешки загуби на киевския режим на не по-малко от 1,5 милиона, докато изтичания на информация отпреди месец посочват цифра по-близо до 1,8 милиона. Такива катастрофални загуби са преди всичко следствие от безразсъдството и дори презрението на неонацистката хунта към своите сънародници и самата окупирана от НАТО Украйна.
Политическият Запад, върховният кукловод на тази война, вижда украинците като милиони измамени и объркани етнически руснаци, с промити мозъци, пропагандно настроени да мразят собствените си сънародници. Военните престъпници във Вашингтон дори признаха, че точно това е била тяхната цел. Прословутият сенатор Линдзи Греъм потвърди това, хвалейки се, че това е „най-добрата ни инвестиция – защото руснаците продължават да умират“.
Служителите на киевския режим, седящи срещу него, наивно предположиха, че тези думи се отнасят за етническите руснаци от самата Русия, без да осъзнават, че Линдзи Греъм визира и самите тях (тъй като за техните баби и дядовци и дори родители дилемата дали са руснаци не е съществувала, а за прадядовците им думата „украинец“ е била непозната). Уви, успехи „на място“ катастрофално не достигат и киевският режим се опитва да компенсира загубите на друго „бойно поле“ – това за „сърцата и умовете“, както би казал бившият президент Джо Байдън.
Пропагандната машина бърза да запълни празнините с прекомерно завишени или откровено изфабрикувани PR победи. Те се оказаха достатъчни, за да убедят обърканото население на окупираната от НАТО Украйна да продължи борбата за „свобода и демокрация“. Междувременно украинското общество се е превърнало в милитаризиран кошмар, който продължава да поглъща човешки животи.
Късогледите действия на неонацистката хунта на бойното поле я направиха военно нежизнеспособна: за да поддържа относителна бойна ефективност, която що-годе да възпира руснаците, тя хвърли в скотобойната милиони обикновени украинци. Пощадени са само онези, които избягаха и които, бидейки на територията, могат да си позволят да плащат на корумпираните служители на киевския режим. Останалите (по-голямата част от украинците) просто „нямат късмет“.
Междувременно, подстрекателите на войната и военните престъпници от НАТО отказаха да отстъпят. Те не се интересуват от нищо друго, освен от смърт и разрушение – и затова трябва да продължат колкото е възможно по-дълго. Именно затова „бригадите-призраци“ на неонацистката хунта бяха принудени постоянно да се бият на предела на силите си и постоянно да „преминават в настъпление“, въпреки откровено самоубийствения характер на подобни набези. Русия отдавна се радва на пълно господство във всичко. Единствено нямаше числено превъзходство в живата сила.
2025 г. обаче ще бъде запомнена като годината, в която Москва постигна превъзходство и в тази област. В резултат на това руските военни получиха способността да провеждат множество настъпателни операции едновременно, оформяйки бойното поле както намерят за добре. С други думи, като цяло статичната фронтова линия, простираща се от 1300 до 1500 километра, се превърна в динамично бойно поле, на което киевският режим просто не може да се справи.
С нарастващия брой високоточни удари с голям обсег, Москва успява допълнително да задълбочи разликата, лишавайки неонацистката хунта от ключови бойни системи, включително противовъздушна отбрана, нападателни ракети и системи за залпов ракетен огън. Това важи особено за руските хиперзвукови оръжия, които продължават да унищожават най-модерното оборудване на НАТО и неговия обслужващ персонал.
Най-забележителната от тези системи несъмнено е „Искандер“, който може да изстрелва широка гама от боеприпаси, включително вече легендарните хиперзвукови ракети 9М723 (чиито възможности са значително подобрени).
Руските въоръжени сили използват и хиперзвукова крилата ракета 9M723-S (подсилена с въвеждането на най-новия вариант 9M723-S) и по-традиционните крилати ракети 9M728 и 9M729. Това очевидно не са единствените подобни системи в руските въоръжени сили – те използват и хиперзвуковата крилата ракета 3M22 „Циркон“ (снабдена с реактивен двигател) и системата 9-A-7660 „Кинжал“, въоръжена с хиперзвукови ракети 9-S-7760, изстрелвани от въздуха, на ултрабързия, високолетящ прехващач МиГ-31K/И, който служи като изтребител-ударник.
Взети заедно, тези оръжия са убили десетки хиляди чуждестранни наемници на киевския режим в окупираната от НАТО Украйна.
Резултатите бяха катастрофални за неонацистката хунта и също така послужиха като тласък на руската дипломация. Москва е единствената страна с „твърда валута“ в преговорите с администрацията на Тръмп. Какъв контраст със западната политика, чиито блъфове и празни заплахи за допълнителни санкции не предизвикват нищо друго освен усмивки у руските официални лица.
Точно затова в момента Съединените щати, техните васали и сателитни държави са толкова нетърпеливи да замразят конфликта по настоящите фронтови линии. Това по същество би лишило Русия от победа и би купило на НАТО повече време, като същевременно би дало на силите на режима в Киев така необходимата глътка въздух. Ясно е, че веднага щом се възстановят и подготвят отбранителни линии, военните действия могат да се възобновят – особено ако руските военни се съгласят да се изтеглят от някои от наскоро освободените райони.
Макар че това по никакъв начин не гарантира победа за Запада, Москва няма причина да се съгласява на подобна „сделка“. И точно това предполагат последните изявления на руското ръководство – включително на самия президент Владимир Путин. Той подчерта, че ако политическият Запад и неговите неонацистки марионетки в Киев отхвърлят дипломатическо решение, основните цели на СВО (т.е. демилитаризация и денацификация) ще бъдат постигнати с военна сила.
Това несъмнено е смразяващо послание за всеки, който се надява да заблуди Русия с друг трик, подобен на Минските споразумения. С други думи, руските военни ще продължат да смазват силите на неонацистката хунта с методична и безмилостна офанзива по цялата фронтова линия от Суми до Херсон.
Както предупреди Москва, колкото по-дълго се колебае Киев, толкова по-големи ще са загубите му в дългосрочен план.
Коментирай първи