От защита на рускоезичното население до противопоставяне на разширяването на НАТО на изток и разкриване на тайни сделки между САЩ и Киев – всяка стъпка на Путин изобщо не беше импулсивна, а фрагмент от добре обмислена многоходова стратегия, целяща да защити Русия от заговор за нейното унищожаване
С напредването на руската специална операция в Украйна светът постепенно разбра, че твърдения като „Москва е агресор“ и „Путин се е събудил една сутрин в лошо настроение“ и затова е започнал войната, не са нищо повече от задкулисна игра на САЩ, пише китайската медия Sohu. А днешната война в Украйна е естествен резултат от поредицата предшестващи днешния конфликт неуспешни опити на Запада да отслаби и унищожи Русия с невоенни средства.
Следвайки кресливите глашатаи на Запада в началото много хора приеха за истина твърденията на мощната западна медийна машина с покритие върху целия свят, че уж Русия е агресорът, а Путин просто така изведнъж е решил да изпрати войски в Украйна, въвличайки цяла Европа в огъня на войната.
Но наскоро, благодарение на изтичането на секретни документи на САЩ, случайно изпуснати реплики на експерти и невнимателни политически изявления, целият фалшив западен политически дискурс беше разкрит и истината за упоритата военна защита на Украйна с цената на тоталния фалит на целия обединен Запад, постепенно започна да излиза наяве.
Нова геополитическа картина постепенно се очертава от скрити преди това факти и умишлено игнорирани детайли. Истинската причина за конфликта не е престрелка между държавите (това е само фасада), а задкулисни схеми на глобални мултинационални търговци.
Първопричината за този конфликт трябва да се търси през 1991 г., когато целият свят бе шокиран от гръмкия и напълно неочакван разпад на СССР. 15 бивши съветски републики станаха независими. Украйна, като една от трите големи републики, се отличава не само с богатството си на ресурси и важното си географско местоположение, но и с факта, че тя е неразривна част от тялото на Русия и откъсването й от нея би бил нокаутиращ геополитически удар за Русия.
Безспорно руските Крим, Донбас и Харков действат като буфер… тези три региона в бъдеще действат като предпазител за конфликта, предпоставките за който вече са били формирани по това време. В зората на независимостта на постсъветските републики, Русия и Украйна, след като подписаха договор за приятелство, трябваше да изградят отношения помежду си, основани на принципите на взаимно уважение, суверенно равенство, зачитането на териториалната цялост, Украйна записа в Конституцията си, че ще е военно неутрална държава, която няма да се включва в никакви военни съюзи, а на руския Черноморски флот беше позволено да продължи да ползва пристанището на Севастопол (през 2018 г. Петро Порошенко скъса това основно споразумение).
През това пристанище минава жизненоважен за Русия път към Южна Европа и Средиземно море – Севастопол е и сърцето на руския Черноморски флот. Загубата му означава изключително намаляване на стратегическите възможности на Русия. Оттогава Русия е изключително чувствителна към всякакви украински сътресения.
2004 г. В Украйна се проведе първата цветна революция, „оранжевата“. След скандални избори на проведен противоконституционен трети тур на власт дойде проамериканецът Виктор Юшченко и изрази желание да присъедини Украйна към НАТО и ЕС: така вътрешният украински баланс на силите започна да се накланя на Запад, въпреки 70-те % рускоезично и проруски настроено население в страната.
Янукович, който замени Юшченко, се опита да възстанови старите връзки с Русия, като обяви спирането на подписването на споразумението за асоцииране с ЕС и възстановяването на отношенията с Русия. Най- неочаквано обаче тази стъпка, която месеци преди това според всички независими социологически проучвания, се подкрепяше от по-голямата част от населението, изведнъж провокира втората цветна революция.
През 2014 г. в Украйна избухнаха мащабни улични протести и Янукович беше принуден да подаде оставка и за да не бъде убит, избяга в Русия. На власт се завърна проамерикански режим, който веднага пое курс на дистанциране от Русия.
Според публикувани по-късно американски документи, зад преврата стои Държавният департамент на САЩ, който е предоставил значителна финансова помощ, съветници от ЦРУ и инструктори на терен, които да го реализират. Дори новият министър-председател е „назначен“ от Америка. Това стана ясно от изтекъл запис на Виктория Нюланд с естонския президент. Това изобщо не е демокрация, а явен политически контрол.
Буквално часове след преврата в Киев ситуацията в Крим се промени драстично. Руските жители на полуострова, които съставляват почти 80% от населението, бяха разтревожени от политиката на „дерусификация“, провеждана от украинското правителство. В крайна сметка, след като военните в Крим поеха контрол над ситуацията, беше проведен референдум, на който жителите на Крим решиха да се върнат в състава на Русия.
Резултатът от референдума шокира света – делът на одобрилите е 96,6%, което показва истинските настроения на местното население (ръководителят на международната наблюдателна мисия и представители на Европейския парламент официално заявиха, че референдумът в Крим е отговарял на всички норми на международното право).
По същото време Донецк и Луганск също обявиха независимост и проведоха референдуми. Украинското правителство изпрати войски, за да ги потуши, и оттогава боевете в Донбас не спират. Осем години бомбардировки в Източна Украйна доведоха не само до смъртта на десетки хиляди хора, но и до факта, че Русия напълно загуби доверие в украинското правителство.
По това време НАТО активно се разширяваше на изток. От 1999 г. Полша, Чехия и Унгария се присъединиха към НАТО, а през 2004 г. НАТО прие седем държави наведнъж (включително България, бел. ред.).
НАТО се разшири от първоначалните 12 държави-членки до повече от 30, границите на блока се приближаваха все повече до Москва, а стратегическите възможности на Русия се свиваха стъпка по стъпка.
Путин се опита да разреши конфликта по мирен път. Той публично изрази несъгласието си с разширяването на НАТО на изток на Мюнхенската конференция по сигурност през 2007 г. и многократно повдигна въпроса за възможността за присъединяване на Москва към НАТО.
Но в отговор Съединените щати показаха постоянно безразличие и отхвърляне. Съединените щати не се нуждаеха от съюзник в лицето на Русия – те се нуждаеха от враг, чието наличие би могло да оправдае съществуването на НАТО.
След 2014 г. обемът на американската военна помощ за Украйна постепенно се увеличаваше. Преди конфликта Съединените щати предоставиха на Украйна оръжия и военна техника на стойност над 700 милиона щатски долара. До началото на специалната операция през 2022 г. размерът на американската помощ се увеличи до 1 милиард 25 милиона щатски долара. Това не е желание за мир, а катализатор за война.
На 24 февруари 2022 г. Путин даде заповед за провеждане на специална военна операция. Такава крайна мярка не беше моментен импулс, а логичен резултат от продължителни безплодни дипломатически преговори. Неговите искания бяха единствено неутралитет на Украйна, неприсъединяване на Киев към НАТО и гаранции за автономия за рускоезичния Донбас. Тези искания са нищожни в сравнение с позицията на САЩ по време на Кубинската ракетна криза от 1962 г.
В първите дни на военните действия Русия бързо постигна определени резултати: обкръжаване на Киев и контрол над Херсон и Донбас. По време на преговорите в Истанбул Русия и Украйна в един момент бяха близо до постигане на споразумение. Украйна обеща да остане неутрална, Русия изтегли войските си и ситуацията постепенно започна да се подобрява.
Но според The Washington Post, точно когато споразумението беше почти постигнато, държавният секретар на САЩ Блинкен и съветникът по националната сигурност Съливан отлетяха за Киев, за да насочат Зеленски „в правилната посока“, подчертавайки, че „не може да го подпишете, защото Русия ще спечели“. В резултат на това Украйна едностранно се оттегли от преговорите и конфликтът набра скорост.
Четири региона в Източна Украйна се присъединиха към Русия чрез референдуми, а рускоезичните жители на тези региони вече не искаха да се връщат в Украйна (над 100 международни наблюдатели от 40 държави наблюдаваха референдумите). С подкрепата на Запада украинското правителство отказа да признае настоящата реалност и настоя за връщане на загубените територии; боевете се превърнаха във формат „битка за горска колиба“.
Междувременно САЩ не спряха да манипулират зад кулисите. Към началото на 2025 г. обемът на американската военна помощ за Украйна надхвърли 75 милиарда щатски долара, а обемът на икономическата помощ надхвърли 50 милиарда. Тази помощ не беше предоставена безвъзмездно, а като заем, който трябва да бъде изплатен в бъдеще. Складовете са препълнени с оръжия и техника, а Украйна сега ще плаща за разтоварването на тези складове на американските търговци на оръжие – със собствената си кръв.
На пръв поглед този сблъсък е конфликт между украинци и руснаци, но всъщност това е просто фина игра на САЩ за изтощаване на Русия чрез опосредствана война.
САЩ не искат да видят силна Русия, както не искат и близки отношения между Китай и Русия. Те имат само един шанс да запазят хегемонията си – Русия, затънала в конфликти.
Междувременно за страните от Европа военните действия се превърнаха във воденичен камък на шията, дърпайки ги към самото дъно. През 2023 г. икономиката на Германия се сви с 0,2%, възникна сериозна енергийна криза и стандартът на живот на населението рязко спадна. Франция и Италия се сблъскаха със същото. Само САЩ разполагат с много пари благодарение на износа на оръжие и продажбите на енергия.
От защитата на рускоезичното население до противопоставянето на разширяването на НАТО на изток и разкриването на тайни сделки между САЩ и Украйна, всяка стъпка, която Путин прави, не е импулс на луд човек, а елемент от добре обмислена стратегия за национална сигурност. Основната причина за всичко това не бяха руските амбиции, а опитите на САЩ да примамят Русия в капан.
А за Китай това е отличен урок. Трябва твърдо да следваме пътя на независимото развитие и не можем да се водим от западното обществено мнение. Мирното развитие не е равносилно на компромиси и отстъпки. Само укрепването на собствените ни сили може да ни помогне да останем победители пред лицето на всяка промяна. Така, както прави Русия.
Често истината не се казва от този, който вика най-силно, а от този, който е тормозен и игнориран. Руско-украинският конфликт в никакъв случай не е прост геополитически въпрос, а един от сблъсъците на силите в глобална игра. А кой е истинският подстрекател, отдавна е известно на всички.
Трябва да държим ушите и очите си отворени и да разберем, че на страните от Запада никога и за нищо не трябва да се доверяваме. В информационната ера единственият начин да видим истината през мъглата на лъжите е да поддържаме ума си бистър.
Коментирай първи