Закуска в Париж, обяд в Шанхай, вечеря в Ню Йорк. На шопинг в Дубай и Милано, плаж на Малдивите и на сафари разходка с джип в Кения. Какво по-хубаво от това работата ти да е свързана с пътувания по цял свят, като компанията, за която работиш, ти осигурява безплатен транспорт и хотел до едни от най-посещаваните дестинации в цял свят?

По този атрактивен начин започват всички обяви на неколцина авиолинии от Близкия изток, които през последните години активно набират персонал за своите самолети, предимно от държави от Източна Европа. Нашенци, подлъгани, че отиват да живеят в дворци като от „Приказки за 1001 нощ“, се превръщат в синджир роби – слуги на богати араби, които ги третират като улични кучета срещу оглозган агнешки кокал.

На около 3 месеца почти всяка компания от Близкия изток провежда в София интервюта за мераклии да работят като стюарди. Интересното е, че ако през 2009-а на подобно интервю са се явявали по 200-300 мераклии, в наши дни бройката едва достига стотина излъгали се. Изискванията са кандидатите да бъдат над 21 години, психически и физически здрави, да могат да плуват, високи и стройни, за да затварят багажните отделения на самолетите и да достигат паник бутоните в случай на авария, без никакви татуировки и обеци по телата им. Работните условия при всички авиолинии са изравнени – $ 920 твърда месечна заплата, без никакви такси и удръжки и средно 10 долара дъпълнително на летателен час. Освен това, всяка фирма предлага безплатна квартира с поети ток и вода, транспорт от жилището до летището и 2 самолетни билета годишно със същата компания с отстъпка от 90%.

Интервютата се провеждат в едни от най-големите и хубави хотели, като протичат в няколко етапа. Първият ден преминава в 3-часово гледаме на зарибяващи клипчета за Катар, Дубай и Кувейт, след което, най-често двете стюардеси, представителки на авиолинията, препитват за по минутка всеки мераклия да им бъде колега. Средно 30% от явилите се продължават във втория кръг на следващия ден, където вече интервюираните решават въпроси и задачи, които биха им се случили на борда. Прави се и тест по английски, който е базов за всички авиолинии, след което има и последна пресявка с щастливците, които ще получат своя билет за Близкия Изток.

Истината е, че подборът е повече от суров и се търсят наистина кадри, осъзнаващи какво е професията, а не авантюристи да обикалят света на аванта. Процентът на одобрените е изключително малък и от 100 човека, явили се за интервю, обикновено не повече от 5-има подписват договор. Според бивши служители на авиокомпании обаче младежите всъщност получават своя билет за ада.

Процесът около подготвянето на документите за заминаване в Близкия изток продължава между 3 и 5 месеца. Задължително е в България да се направят пълни изследвания на бъдещия стюард, които да се преведат на арабски и да бъдат изпратени до офиса на компанията. Ако всичко е наред, според изискванията на световната асоциация на летците, кандидатът получава и последния подпис върху договора си и след седмица лети на Изток.

При стъпването си в Катар, Дубай, Кувейт или Бахрейн всяка бъдеща стюардеса отново първо минава през болницата на съответната авиолиния, за да се потвърди доброто й здравословно състояние. След това предстои 7-седмичен тренинг, в който кадрите биват обучавани на какво ли не – от това как да израждат родилки на борда до първа помощ, задействане на аварийни сигнали в случай на катастрофа, работа в кухнята и, разбира се, елегантно сервиране на храни и напитки. Всички кадри, преминали обучението успешно, имат своебразно дипломиране в съотвената академия, като различни хора ги приветстват в бизнеса и ги насърчават с думи за бъдещите им наистина нелеки дни. Процентното съотношение между мъже жени в професията е около 20 на 80 в полза на дамите, именно заради което шефовете им определено си имат едно наум за поведението на невинно усмихнатите стюардеси.

„Тук сте да работите, не да се чукате с богати араби!“, е едно от любимите изречения на авиошеф от богата авиокомпания в Близкия изток, който не пропуска да го изрече на старта на всяка церемония по дипломиране.

Неминуемо в самолетния бизнес всяка минута е от значение. Като сложим в добавка и факта, че страните от Персийския залив са ислямски, структурата на всичките авиолинии е по-строга от казарма, няма да е грешка, ако се използва и думата затвор. Всяка авиолиния има на щат средно по 10 000 стюарда – внушителна бройка кабинен екипаж, който, ако не се управлява със сурова ръка, лесно би се разпуснал. Стюардите са настанени в мъжки и женски общежития. Заради исляма, а и за да не бъркат работата с удоволствието, летците са разделени по пол в различни сгради. Вечер, след 22 часа, е напълно забранено външен посетител от другия пол да влиза в сградата и да нощува, дори ако става дума за родител, брат или сестра. Най-малкото, защото подписвайки задължителния 2-годишен договор с авиолинията, се разписвате и върху графа, която упоменава, че всякакъв гаджелък е напълно забранен, а на девойките и мисъл да не им минава за забременяване през следващите 5 години.

Истинският ужас за една нова стюардеса обаче започва тогава, когато реално мечтата й се сбъдва – да започне да лети. Не случайно англичаните са определили тази неблагодарна професия като „3D – dangerous, dirty and difficult“ – в превод – опасна, мръсна и трудна. И ако по време на интервюто интервюиращите се мъчат да ви обяснят, че да си стюардеса, не е равносилно на сервитьорка във въздуха, а на отговорен човек, от когото едва ли не зависи сигурността на всички 200 пасажери, още при първите си полети красавиците с шалчета разбират, че ще повтарят репликата „Чай или кафе?“ дори и насън.

В Близкия изток дори за 20-минутен полет между Доха и Дубай стюардесите разнасят агнешки котлети и кафе на прегладнелите си пасажери. В крайна сметка – така се поддържа висок стандарт на обслужване, важното е клиентът да е задоволен.

Както във всеки конкурентен бизнес, така и в авиационния има редица уж престижни годишни награди, които всяка година отсъждат, коя е най-най-най компанията в своята област. Не е тайна обаче, че зад подобни конкурси стоят парите от черното злато на шейховете, които умират да си титулуват авиокомпаниите като „Единственият 5-звезден авиопревозвач“, „Най-добрата авиолиния в Близкия изток за 2013″, „Най-сигурният превоз до всяка точка на света“ и какви ли още не титли, които гръмко да сложат пред името на фирмата си. Истината е, че всички авикомпании в света летят основно с 2 типа самолети – европейските „Еърбъс“ и американските „Боинг“. Сигурността на полета зависи от задължителния технически преглед преди всеки полет. Престижът за фирмата пък идва от глезотиите, с които привлича клиентелата си в първа, бизнес и икономична класа. Чревоугодничеството в този район на света обаче е истинският кошмар на стюардесите, които на 8-часов полет извършват по цели 3 сервирания на храна. В сравнение – на Запад се предоставя само малка закуска и обяд за същото време. Работата е повече от трудоемка и хамалска, тъй като в самолети с капацитет 250-300 човека се носят стотици килограми сандвичи, агнешко и кускус, а пасажерите винаги искат още и още.

И ако някои стюарди са били подготвени за сервитьорството във въздуха, то едва ли така е стоял въпросът със служебната униформа. Дали защото е безплатна, стюардеса от катар я определя като най-неудобната дреха в цял свят, а обувките били повече от ужасни за всеки женски крак. Не било тайна, че момиче дори претърпяло операция на двете си ходила заради деформацията, която получила от служебните чепици.

Нашенките, решили да изкарат някой и друг лев на Изток, се сблъскват и с друго предизвикателство в трудното си и жежко ежедневие. Авиокомпаниите набират само кандидати, които са готови да работят в мултинационален екип. На думи звучи повече от прекрасно – да завържеш приятелства с интелигентни млади хора от цял свят, но истината се оказва малко по-различна.

Сред колегите ви най-често ще срещнете индийци, саудитци, филипинци, пакистанци, мароканци и иракчани – общо взето, все хора на зор от Африка и Източния регион. Поради факта, че договорните условия на служителите са напълно еднакви за цял свят, малко американци или западноевропейци биха се навили да бачкат като луди срещу такива мизерни пари.

„Компаниите са еднолична собственост на емирствата. Най-главните управленски постове са поверени на австралийци, англичани и американци, които менажират цялата структура по западен модел. Мениджърите под тях обаче винаги са катарци, индийци, кувейтчани, които управляват с хитлеровски маниер. Вежливи думи в речника си не притежават, знаят само да издават заповеди и да третират хората като кучета. Шуробаджанащината е повсеместна. Някой си Абдула, братовчед на Карим, чийто брат пък Махмуд има дял в авиолинията, бива назначен за шеф на сигурността и управлява 200 човека, без да си има и идея от мениджмънт, да не говорим, че му липсва и всякакъв вид образование. Всеки арабин там иска да е шеф и само да дава нареждания кое как се прави според неговите въжделения“, споделя 28-годишната Анелия, която последните 3 години е живяла в Близкия изток, изкарвайки прехраната си като стюардеса.

Жената споделя, че за минала заради атрактивните условия, които й били предлагани, и най-вече да попътува малко без пари.

„Компаниите от емирствата имат средно по 130 дестинации и всяка една от тях е с престой по няколко часа, което ти дава възможност да разгледаш мястото със свои колеги. Времето обаче невинаги е достатъчно, тъй като когато съм имала полет от Доха до Малдивите, престоят на острова е 22 часа. Последните 12 часа преди полета обаче е задължително да си в хотела, за да си починеш и да се подготвиш за работа. Така съм летяла до много места в цял свят, като на практика не съм имала възможността да ги разгледам и за минута – от самолета в хотела и обратно. След 14-часов полет до Бразилия престоят ми беше ден в хотела, в който не исках да се отлепвам от възглавницата, а и хотелът беше на стотина километра от Сао Пауло“, разказва още за преживелиците си по света Анелия.

Не ти ли харесва в Катар обаче, трудно можеш да се прибереш вкъщи, веднъж хванал се на хорото. Освен че си вързан с железен 2-годишен договор, влизането и излизането в страната не е така лесно. Входната работническа виза е осигурена от работодателя, но и именно от него зависи дали ще напуснете страната. За Катар има изходна виза, без която в паспорта никой няма да ви позволи да си хванете самолета за Европа. Ще стоите в жежкия регион и ще се молите иншаллах (дано даде Бог) час по-скоро да си тръгнете.

Заради различните полети и честата смяна на часовата зона стюардите нямат работно време. Планът им е разграфен месечно, като работните и почивните им дни са като на всеки друг трудовак, за седмица – 5 работни и 2 почивни дни. От разписанието на полетите обаче зависи дали в месеца ще почивате 8 дни накуп или пък почивките ви ще са разпокъсани на еднодневки.

Ужасът за всеки стюард немюсюлманин е Рамадан. В свещения за исляма месец Катар, Бахрейн, Кувейт и Дубай се превръщат в пусти и жежки улици, на които от изгрев до здрач за всички е забранено пиенето на напитки, храната, та дори и дъвката. Правилото се нарушава, разбира се, но само ако сте си затворени вкъщи и не изкушавате никои поклонник на Аллах.

„Безспорно това за мен бе опит, който ми отвори широко очите. Всяка работа има своите минуси, едва ли съществува перфектна професия. Да си стюардеса, звучи като мечта, но не и с авиолинии от този регион, тъй като условията там са нечовешки. Уволняват за какво ли не, имат си вътрешна система за разследване и боравят с прийома на вдигнатия пръст. Стресът е огромен, разбива ти се биологичният часовник, няма смисъл да се споменава, че винаги може да се случи нещо във въздуха. Не случайно професията винаги е поставяна в топ 3 на най-опасните в цял свят“, завършва разказа си Анелия.

Как стюардесите прекарват свободното си време? Предимно в спане, би ви отговорила всяка една от тях. Умората от постоянното летене и тоновете слугинска работа на борда карат всеки летец да мечтае само за едно – покой в леглото. И без това близкоизточните държави не предлагат кой знае какви форми на забавление. Ако отидеш там за седмица на екскурзия би било забавно да се качиш на камила, но ако животът ти протича в Доха, ни най-малко ще си мислиш да обяздваш плюещото животно в пустинята ежедневно.

И жените, и мъжете трябва да спазват благоприличие при излизането си на обществени места. Държането за ръце и целувките са напълно забранени. Никой не е казал, че момичетата трябва да слагат фередже, но късите поли не са приети, а мъжете не бива да бъдат с потници заради голите рамена.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: