Осиновителката знае предварително, че ще си взима сакато дете. Но това не е никаква спирачка пред пламналите най-напред само по снимка майчински чувства у Ивон Вилемюлер. Преодоляна е тежката бюрократична процедура и осиновяването вече е факт – Ивон и малката Елина вече са майка и дъщеря.
Целият този случай може да служи за пример и поука на закоравелия от всевъзможни изпитания българин. Може би защото някога Спарта е била близко до земите ни, но у нас се смята за нещо естествено дете с увреждания да бъде запокитено в някой дом от типа на Могилино, който втрещява хората с нормални сетива по целия свят. Според безмилостен спартански закон, болнавите и
увредените деца се оставяли направо да умрат, защото на Спарта й трябвал изцяло здрав и красив народ. Така поне говорят легендите.
Истината е обаче, че ние нещо май по принцип сме си разбъркали ценностите. И нека да не се хвърляме в такива дълбоки води, каквито са причините за зарязаните малки инвалидчета. Нашенецът, дори и да не е заможен, ако иска домашен любимец, ще даде мило и драго, за да се докопа до расово животно. Ще се фука с родословието му по начин, все едно разказва за баба си – 
„графинята”. А всъщност истината е, че също както и при хората, мелезите са най-умните и най-интелигентните животни.
Отвъд океана, а и не само там, правят членове на семейството си улични котки и кучета. Не и у нас – тук те се убиват. Почти като малките инвалидчета, обречени на бавна смърт.
На подобно поведение едни му викат снобарство, други – парвенющина, трети: на гол задник – чифте пищови. А всъщност означава само едно: и по отношение на духа искаме малко да даваме, но за сметка на това – много да взимаме. Очевидно обаче пред Небето тази формула не минава. Може би затова все ни се случва, това, което ни се случва напоследък. Skandalno.net
Коментирай първи