Американският Институт за изследване на войната разкри най-зорко пазената тайна на украинската война: Ако и последните 2 крепости в Донбас паднат, Путин много бързо ще превземе целия „руски свят“ в Украйна и ще стигне до Молдова. Затова основното условие на Путин за мир е Киев да му отстъпи остатъците от Донбас.
И в последния си телефонен разговор с Доналд Тръмп Владимир Путин обяви мирните си условия, неизменно включващи Украйна да отстъпи на Русия стратегически жизненоважната все още непревзета от руските войски територия в Донецка област. В замяна на което Москва се съгласява на замразяване на конфликта по сегашната фронтова линия в останалите райони. За това съобщи „Вашингтон пост“
Скорострелно след разговора между двамата президенти излезе със свой доклад Института за изследване на войната (ISW). Според най-актуалния анализ на ISW предаването на останалата част от Донецка област на Русия като условие за мирно споразумение, означава Украйна да се откаже от своя „крепостен пояс“ – основната укрепена отбранителна линия за целия ляв бряг на страната.
Предложението на Путин изисква Украйна да отстъпи тази критична отбранителна позиция, която руските сили в момента нямат възможност за бързо обгръщане и превземане. В замяна Украйна не само няма да получи нищо, но и ще остане напълно оголена за бъдещи руски атаки.
Поясът от крепости, който спира руските сили в Донбас
Това са два много силно укрепени района Първият от тях е „Крепостният пояс. Той се състои от четири големи града и няколко малки градчета и селища, които се простират от север на юг по магистрала H-20. Става въпрос за градовете Славянск, Краматорск, Дружковка и Константиновка с общо население преди войната от над 420 537 души. Поясът е дълъг 50 километра. Вторият укрепен район е гр. Лиман, Донецка област и околностите му, но за него ще стане дума по-надолу в статията.

Славянск и Краматорск образуват северната половина на крепостния пояс и служат като важни логистични центрове за украинските сили, отбраняващи се в Донецка област. Дружковка, Олексиево и Константиновка представляват южната половина на крепостния пояс.
През последните 11 години Украйна изсипа огромни ресурси в отбранителната инфраструктура около тези градове.
Украинските сили започват да изграждат отбранителни позиции в и около Славянск, Краматорск, Дружковка и Константиновка през април 2014 г., след като ги превземат силово от проруските сепаратисти. Преди това и тези градове заедно с останалата част на Донбас бяха обявили независимост от централната киевска власт, но под напора на украинската армия проруските сепаратисти не успяха да ги задържат под свой контрол.
Неуспехът на Русия да превземе Славянск в първите месеци на СВО през 2022 г. и продължаващите боеве за обграждане на крепостния пояс подчертават само колко качествено украиннските сили са укрепили градовете в крепостния пояс. Руските сили все още се опитват да обградят крепостния пояс от югозапад и са ангажирани с опит да го превземат, което вероятно ще им отнеме още поне половин година, изчисляват от института.

Рискът пред Украйна, ако предаде Славянск, Краматорск и Константиновка на Русия
Ако отстъпи на руските сили удобните си за отбрана позиции в хълмистия Донбас, тогава украинската армия спешно ще трябва да създаде масивни отбранителни укрепления по граничните райони на Донецка област с областите Харковска и Днепропетровска, чийто терен е равнинен и не е подходящ за изграждане на отбранителна линия.

Отбранителните линии в Харковска и Днепропетровска област ще минават през обширни полета, които са трудни са отбрана. Естествени препятствия там, като реките Оскол и Северски Донец в Донбас, почти няма или са твърде далеч на изток, за да служат като отбранителни позиции за украинските сили, които ще трябва да защитават от руско нахлуване откъм Донецка област. Ако Украйна предаде доброволно териториите си в Донецка област, защитавани с години и на цената на много жертви, това ще изисква тепърва огромна финансова инвестиция в отбранителни съоръжения в Харковска и Днепропетровска области, които няма да са и наполовината от качествата на крепостите в Славяно-Краматорската агломерация и на другите места в Донбас, които вече са превзети от руските сили.

Района на гр. Лиман – вторият силно укрепен украински район в Донбас:
Предаването на гр. Лиман, Донецка област, под контрола на руските сили би създало благоприятни условия за руснаците да атакуват успешно украинските позиции в Харковска област на източния бряг на река Оскол при евентуално подновяване на боевете. Руските сили биха могли след краткото примирие да обърнат усилията си от 2022 г. и да използват също вече овладения от тях Славянск за по-нататъшно настъпление по магистрала E-40 Харков-Новошахтинск, за да атакуват гр. Изюм, Харковска област, от юг, поставяйки руските сили на около 20 километра от ключовия град Изюм. А падне ли Изюм, пътят им към Харков от юг и запад ще е открит, съчетан с удари срещу града от изток – откъм руската граница.
Отстъпването от украинците на останалата част от Донецка област би осигурило на руските сили по-изгодни позиции, от които да атакуват и Днепропетровска област. Харковска и Днепропетровска области са равнинни, без големи реки, които да служат като препятствия, и с изключение на големите градове в тях са много по-слабо застроени и населени в сравнение с Донбас. Това ще позволи на руските сили бързо да напреднат до река Днепър, заобикаляйки и обкръжавайки големите градове.
Какво се крие зад предложението на Путин
Зад предложението на Путин да получи само остатъка от Донбас в замяна на мирен договор, се крие неговото безкомпромисно искане за капитулация на Украйна и обединяване на целия „руски свят“, останал на територията на Украйна след разпада на СССР.
На 1 август Путин заяви, че условията, изложени в речта му от юни 2024 г., „със сигурност“ остават същите.
През юни 2024 г. Путин поиска всяко мирно споразумение да се справи с „коренните“ причини за войната и да осигури демилитаризация, денацификация и военен неутралитет на Украйна. Путин на практика поиска отстраняването на настоящото украинско правителство и установяването на независимо от Запада правителство в Киев.

Оттогава Путин последователно изисква Украйна да отстъпи целия Донбас и „Новорусия“, позовавайки се на превзетите и непревзети части на Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области като условие за каквито и да е преговори с Украйна. Но военно-икономическите изчисления показват, че падне ли Донбас, Русия бързо ще превземе Харковска, Днепропетровска и още 2 области – Одеска и Николаевска. Последните биха паднали след като под руски контрол попадне левобережна Украйна и обезсиления от това Киев загуби способността си да се защитава. Пaднe ли Дoнбac, Pycия бъpзo щe пpeвзeмe oщe 4 yкpaинcки oблacти, постигайки целта си за присъединяване на украинския „руский мир“.
Забележка: На горната карта в червено и розово са отбелязани областите с преобладаващо рускоезично население, за които Москва претендира, че са част от т. нар. „русский мир“ – руски свят.
I have been surfing online more than 3 hours today yet I never found any interesting article like yours It is pretty worth enough for me In my opinion if all web owners and bloggers made good content as you did the web will be much more useful than ever before