Всеотдаен съпруг, любящ баща на три деца, юношески национал по борба, завършил полицейската школа „Симеоново“, положил допълнителни изпити за добиване на военно образование, посветил младежките си години в борбата с тероризма и организираната престъпност, рискувал десетки пъти живота си в името на националната сигурност… И още: запален ловец и скиор, любител на екстремните спортове, отговорен работодател на 1200 квалифицирани служители в охранителната фирма „Аркус сигурност“. Такова кратко описание дава за себе си Златомир Иванов.
Прокуратурата обаче определя по друг начин мъжа, известен на всички като Златко Баретата. Според държавното обвинение роденият на 15 октомври 1968 година бивш командос от поделението „Врана“ е наркобос № 1 на България, а от 2003 г. досега оглавяваният от него престъпен холдинг „Фирмата“ е завъртял приблизително 480 млн. лв. от търговия с всякакви видове наркотици.
Стартиралият на 10 юни, 2010 г. съдебен процес срещу Златомир Иванов – Златко Баретата е най-мащабната акция срещу гангстерски бос в България. Престъпна група от 21 обвиняеми, 107 свидетели, сред които и петима със защитена самоличност, 34 адвокати, 52 експертни заключения и близо 1 млн. лв. официални разходи в помощ на специално създаденото прокурорско звено „Антимафия“ – тези цифри изглеждат впечатляващи, но само за любителите на статистиката. Защото две години след ареста на борцовата надежда от спортното училище в Стара Загора вероятността мафиотския главатар да бъде вкаран в затвора като основен трафикант и търговец № 1 на дрога в България, изглежда все по-илюзорна.
„За да свидетелстваш срещу Златко Баретата трябва или да си луд, или да си болен от скоротечен рак! Знам много, но не ми е безразлично дали ще ме убият. Имам семейство и две деца, искам да поживея още 20-ина години. Поради тази причина се отказвам от показанията си и не ме интересува, че мога да бъда даден под съд за лъжесвидетелстване. По-добре 2-3 години в затвора, отколкото 2-3 метра под земята“.
С тези думи Марио Божков – един от основните свидетели в процесае срещу Златомир Иванов, даде индикация, че делото срещу наркокартела „Фирмата“ е обречено на провал заради невъзможността на държавата да опази сигурността на малцината очевидци на дейността на групиравката, осмелили се да нарушат закона на омертата.
Общо петима съратници на някогашния силов застраховател от „Аполо и Болкан“ бяха принудени да сътрудничат на държавата във войната срещу една от знаковите подземни структури. Под угрозата да попаднат задълго зад решетките Марио Божков, Димитър Вучев – Демби, Димитър Йоневски, Тихомир Георгиев – Тишо Боксьора и Георги Симеонов дръзнаха да повдигнат завесата на престъпните тайнства на „Фирмата“.
Техните разкази, стенографирани от магистрати през пролетта на 2009 г. бяха пропити с ужасяваща конкретика, от която и на най-големите наивници им стана ясно – метастазите на мафията са проникнали дълбоко в държавните институции, призвани да охраняват демократичните придобивки на обществото.
Информацията, събрана между кориците на 53-те тома по делото „Фирмата“ потвърждава констатацията на бившия американски посланик Джеймс Пардю за организираната престъпност в България. От 1995 г. насам Златко Баретата е извървял пътя от първичен гангстер от уличен тип до ръководител на могъщ мафиотски синдикат с активната подкрепа на службите за сигурност, подозрителната пасивност на съдебната система, дискретен политически лобизъм и ограничената способност на медиите да служат като глас на гражданското общество.
Златомир Иванов влиза в наркобизнеса сравнително късно и години след като се е утвърдил като престъпен авторитет – през есента на 2002 г. Първоначално учредителят на силовата застрахователна структура „Аполо и Болкан“ само охранява наркотърговците на братята Георги и Любен Пехливанови и се грижи за сигурността на братята. След убийството на Поли Пантев в Аруба, Пехливанови изпадат в немилост в групиравката СИК, а наследената от Поли Пантев наркоимперия се разпада със скоростта на светлината. Почти всички дилъри на Поли преминават към Косьо Самоковеца и Мето Илиенски. Самите Пехливанови са на мушката и на МВР, и на килъри на конкурентните групировки. При един от многото опити за покушение срещу Пехливанови по-малкият от двамата – Любен убива при престрелка в центъра на София наетия да го разстреля Велизар Върбанов.
Константин Димитров – Самоковеца и Мето Илиенски обаче нямат късмета на Пехливанови, които оцеляват дори и когато джипът им е обстрелван с гранатомет.
През зимата на 2003 г. Косьо Самоковеца е разстрелян в Амстердам, а висаджията Илиенски изчезва безследно. Така подземният свят посреща 2004 г. с два нови наркокартела – „Фирмата“ на Златомир Иванов – Баретата и „Холдингът“ на Таки и Къро.