Първоначално, с посредничеството на Георги Илиев, Златко Баретата и Таки се споразумяват да не водят война един с друг. Териториите са поделени справедливо – „Фирмата“ поема търговията с хероин в София с уговорката сама да си отвоюва територии от Киро Японеца, а „Холдингът“ прибира пазара на кокаин в столицата. Спазарени са и доставките на едро за морските курорти. Дрогата за Южното черноморие на Митьо Очите е доставяна от хората на Таки, а „Фирмата“ стъпва във Варна чрез Валентин Луков – Каратиста и близостта на Баретата с Веселин Жеков – Полицая и с боса на футболния тим „Спартак-Варна“ Иван Славков.
От декември, 2003 г. до 6 февруари, 2009 г., когато Златомир Иванов е арестуван, наркокартелът „Фирмата“ реализира оборот от близо 500 млн. лв. В този период са извършени над 50 екзекуции на хора, свързани с наркомафията, и също толкова бомбени атентати. Броят на осакатените и жестоко пребити е неизвестен.
„Убивал съм, но не хора, а животни! Не вярвайте на брътвежите на един доказано тежък наркоман“, подсмихва се екскомандосът Златомир Иванов на показанията на някогашния си подчинен Димитър Вучев – Демби. През лятото на 2008-а Демби, основен участник в куп престрелки за наркосделки, описва подробно в прокуратурата структурата на „Фирмата“. Демби предоставя имената и мобилните телефони на десетки дилъри, разкрива местонахождението на складовете за дрога, издава дори някои от каналите, по които влиза и излиза материалът. В същия период Христофорос Аманатидис – Таки бяга с най-верните си хора в ЮАР, а основните членове на люлинската наркобригада на Ицо Исуса са арестувани.
През есента на 2008 г. наркоорганизацията на Таки и Къро е буквално парализирана, а Демби обикаля с два джипа и солидна охрана из София и размахва карта на ДАНС в опит да убеди уличните дилъри да преминат на работа към него.

По сходна схема е атакувана и „Фирмата“. Златко Баретата научава в аванс от доверени хора в МВР, че се подготвя масирана полицейска акция срещу него и структурата му, и в отчаян опит да предотврати неизбежното оповестява: „Демби дойде в дома ми и опита да ме рекетира. Заплаши ме, че ако не му платя 100 000 евро, ще ме натопи в ДАНС и ще ме арестуват. Рекетирал и други хора. Настоял няколко човека, които той ни смята за босове, да му съберем 1 млн. евро“.
Последвалите публични разкрития на Димитър Вучев – Демби, че Златомир Иванов е поръчител на екзекуцията на Антон Милтенов – Клюна и на убийствата на още 10-ина човека не намиреха място в обвинителния акт срещу бившия командос, може би заради липсата на конкретни доказателства.
След разстрела на покровителя си Косьо Самоковеца, Тони Клюна и Демби бяха принудени да преминат под шапката на Златко Баретата. Но дори не получиха лидерска роля във „Фирмата“, а бяха зачислени като подчинени на Мартин Станков – Рашо. Опитът на Тони Клюна да създаде своя собствена наркоструктура не остана за дълго в тайна – първо го арестуваха с подхвърлена в дома му в „Княжево“ дрога, а след това трима наемници го разстреляха пред сладоледената къща „Джимис“ в центъра на София.
Според обвинителния акт срещу наркокартела „Фирмата“ Златко Баретата издава смъртна присъда само на един човек – пернишкия бандит Румен Стефанов – Алф. Той бе прострелян в главата пред дискотека „Че Гевара“ през септември, 2007 г.
Румен Стефанов – Алф наследи Райко Кръвта, който бе убит в центъра на Перник през 2005 г. Алф е разстрелян заради отказа си

да работи с „Фирмата“. Един от хората, участвали в ликвидирането му е Тихомир Георгиев – Боксьора, твърди обвинението.
„През есента на 2007 г. Рашо ми предложи да думна Алф срещу 20 бона. Обеща да ми плати веднага 5 хил. лв., а останалите – на изплащане. Рашо се обади по джиесема на Баретата, който даде разрешение. Аз обаче се уплаших. Тогава Рашо ме нарече страхливец. После ми даде 5 хиляди лева, за да ми запуши устата. Каза ми само да проверя дали в Перник има ченгета. След това на околовръстното шосе видях човека, който трябваше да стреля по Алф…“, обяснява в показанията си един от защитените свидетели Тихомир Георгиев – Боксьора през февруари, 2009 г.
Бившият бодигард на Рашо, а впоследствие и началник на наказателен отряд за инквизиции на конкурентни дилъри към „Фирмата“ пропява срещу Златко Баретата след като е уличен като извършител на зверското убийство на наркодилъра Емил Герасимов. През юни, 2007 г. Тишо Боксьора е пратен само да отреже ушите на „шанаджията“, но се престарава. Мъжът е наръган 17 пъти с нож и умира. Въпреки, че това престъпление е доказано отдавна, Тишо Боксьора не влиза в затвора, а се присъединява към Демби като защитен свидетел срещу „Фирмата“ на Златко Баретата. През лятото Тихомир Георгиев се отрече от показанията си и оповести, че е бил заплашван със смърт от Демби. Дви по-късно Върховният касационен съд постанови окончателно, че Тишо Боксьора трябва да лежи 15 години в затвора за клането над Емил Герасимов. Боксьора обаче е в неизвестност от средата на август. Съществуват подозрения, че Тихомир Георгиев е ликвидиран.

Виж трета част (3 част) на „Истинската биография на Златомир Иванов – Баретата“ ТУК:

Виж първа част (1 част) на „Истинската биография на Златомир Иванов – Баретата“ ТУК: