Ако Петър Железов от шуменското село Хан Крум някога назад във времето е знаел, че още на Земята ще му се наложи да премине през всичките кръгове на ада, вероятно доброволно и съзнателно щеше да се откаже от живота си. Клетникът, който заради лекарска грешка загуби лицето си и в продължение на 22 години се бори, за да го получи обратно, бе повален на легло от още по-страшното – рака, научихме от сигурни източници.

Навръх един от най-големите християнски празници, Богоявление, Петър Железов за пореден път бе приспан на операционната маса, за да заиграе скалпелът по тялото му. Не, че не му се е случвало десетки пъти…

Докато преди две десетилетия абсцес, причинен от забравен корен на изваден кътник, оставя Железов без нос, горна устна, венец и дясна буза, този път патилата му започват от херпес.

„Заради него през август влезе в болница за лечение. След което обаче продължиха да го мъчат повръщане и разстройство. Джипито ни прати на гастроентеролог, който пък прецени, че Петър не е за него и го препрати към инфекциозното отделение. Там му откриха бактерия в червата – клоетридии, и назначиха лечение с антибиотик“, разказа пред журналисти неволите на съпруга си Милена Железова.

По време на 10-дневното лечение и след него разстройството и повръщането продължават. Въпреки че първата проба през септември показва умерени стойности на клостридии, а при втората, през октомври, бактерията вече е унижощена. Милена води мъжа си на втора консултация при същия гастроентеролог, който е и шеф на отделението в Шуменската болница. Той отново претупва нещата и препраща Железов към други свои колеги.

След като обаче в течение на дни Петър поддържа температура от 38 градуса, че и нагоре, съпругата му уговаря преглед при втори гастроентеролог – д-р Василева ги приема в частната клиника „Иван Рилски“ в последните дни на октомври. „Още щом го прегледа, тя забеляза, че има проблеми с простатата.

Направи консултация с уролог и той каза също, че не му харесва състоянието на Петър. Направиха му ехограф и долна ендоскопия и установиха, че има тумор на пикочния мехур с размери 8 на 6 см. „На 6 ноемори по спешност му направиха операция във Варна. След нея му направиха и скенер, на който се видя, че има и рак на дебелото черво. А този скенер е можело да бъде направен доста по-рано. Предложих още на първия гастроентеролог да направи това, той ми се фръцна и ме прати при джипито, тя да го назначи…“, недоумява Милена защо на никого от специалистите, лекували Железов от август до ноември, не му е хрумнало това. Можело е да съкратят мъките му…

На болничното легло в морската столица Петър се събужда почти без пикочен мехур. Туморът е направил пробив по стените му и лекарите изрязват по-голяма част от органа. Точно се съвзема от операцията и насрочват следваща, за да отстранят рака на дебелото черво – на 6 януари, в онкоболницата в Шумен. За щастие, няма разсейки. Не, това не означава, че историята завършва с хепиенд.

Ден след интервенцията, във вторник сутринта, на Ивановден, по спешност отново вкарват Петър в операционната. Малкото останал пикочен мехур изпуска урина в коремната кухина.

Няма друга опция, засега, освен да извадят уретъра навън.

Какво още предстои на Петър Железов, един Господ знае. Оттук нататък 61-годишният мъж ще трябва да уринира в катетър, освен ако не се подложи на петата операция, този път по изграждането на нов пикочен мехур. За нея обаче трябват средства, а 1500-те лева в банковата сметка на семейството, набрани чрез дарения от състрадателни българи и предвидени за изкуствено чене на Петър, се стопили до стотинка от август насам. За да се грижи за половинката си, Милена напуска работата си като продавачка в супермаркет и вече втори месец е на трудовата борса.

„От там сега получавам по 150 лв., а пенсията по инвалидност първа група на Петър е 170. Това са ни доходите, с които живеем – 320 лв. Дори от бюрото да ми предложат работа, как да я приема? Не мога да оставя мъжа си в това положение сам. В безисходица сме! Откакто му откриха херпеса през август досега отслабна с над 30 килограма дрехите му се свличат сами. В момента е кожа и кости. Няма 50 кг….“, отчаяна е Милена.

Вече май не й е останала и надежда. Просто съвпадение или знак свише са Йордановден и Ивановден, в които Петър претърпя една след друга поредните си операции? Ще се смили ли Бог над препатилия българин, за да го изцери от мъките му?! Дано!

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: