Пентагонът отбелязва, че Русия „притежава най-големия ядрен арсенал в света“
СН: Американският министър на отбраната Пийт Хегсет
САЩ ще останат ключов съюзник в НАТО и партньор на Европа, но ще поставят като свой основен приоритет отбраната на собствената си страна и възпирането на Китай, става ясно от новата редакция на Стратегията за национална отбрана на администрацията на президента Доналд Тръмп, която беше публикувана късно снощи и цитирана от ДПА. В документа се посочва, че Вашингтон ще продължи да играе централна роля в НАТО, дори когато драстично намали военното си присъствие в Европа. В документа се добавя, че „въпреки че Европа остава важна за САЩ, тя има все по-малък и прогресивно намаляващ дял като световна икономическа сила“, а по-надолу в документа се посочва, че континента е със затихващи функции. В стратегията се отбелязва, че докато САЩ остават ангажирани с Европа макар и от дистанция, Вашингтон „трябва и ще направи като свой приоритет защитата на самите САЩ и възпирането на Китай“.
Според новата Стратегия за национална сигурност на САЩ, Русия остава „постоянна, но управляема заплаха за източните членове на НАТО“.
Пентагонът отбеляза, че Русия „притежава най-големия ядрен арсенал в света“, но добави, че съюзниците от НАТО превъзхождат Русия „по латентни военни способности“.
Въпреки това, в документа се посочва, че украинският конфликт показва, че Русия притежава значителна военно-технологична и индустриална мощ.
Пентагонът декларира, че ще гарантира готовността на американските войски да се защитават от „руски заплахи“ към територията на САЩ и подчерта, че ще продължи да играе жизненоважна роля в НАТО, въпреки значителното оттегляне на САЩ „в европейския театър на военните действия“.
Новата стратегия също така посочва, че отговорността за разрешаването на ситуацията в Украйна е на Европа, докато приоритетите на Вашингтон ще са сдържането на Китай и защитата на собствената им територия.
В Европа и други региони от съюзниците се очаква да поемат водеща роля срещу заплахите, които са по-сериозни за тях, отколкото за Вашингтон, с „по-ограничена, но критична подкрепа от САЩ“. Освен това Вашингтон ще работи за това, „да разшири трансатлантическото военно-промишлено сътрудничество и да премахне пречките“ в търговията с оръжие между САЩ и Европа, с цел максималното увеличаване на „колективната способност за осигуряване на силите, необходими за постигане на отбранителните цели“, се казва в документа.
Стратегията с обем 34 страници – първата подобна от 2022 г. насам – отбелязва, че САЩ ще „защитават активно и безстрашно интересите на Америка в цялото Западно полукълбо“. В документа конкретно е посочен достъп до Панамския канал и Гренландия – само дни след като Тръмп заяви, че е постигнал „рамка за бъдещо споразумение“ за арктическа сигурност с лидера на НАТО Марк Рюте, която би предложила на САЩ „пълен достъп“ до арктическия остров – територия на съюзника в НАТО – Дания.
Новият документ разглежда Китай – който администрацията на бившия американския президент Джо Байдън виждаше като основен противник – като утвърдена сила в Индо-тихоокеанския регион, който само трябва да бъде възпиран от доминация над САЩ или съюзниците му.
Целта „не е да доминираме над Китай, нито да ги задушаваме или унижаваме“, се отбелязва в стратегията и се добавя, че „не е необходима смяна на режима или друга борба“ с него. „Президентът Тръмп иска стабилен мир, честна търговия и уважителни отношения с Китай“, се посочва в документа.
Пентагонът предвижда да играе „по-ограничена роля“ и във възпирането на Северна Корея и прехвърляне на повече отговорност в това отношение на Южна Корея.
САЩ ще се съсредоточат върху създаването и разполагането на системи за борба с дронове и други съвеременни въздушни заплахи, пише още в стратегията. Особено внимание в нея е обърнато и на реализацията на противоракетния щит „Златен купол“.
Вашингтон възнамерява да извърши и мащабна модернизация на ядреното си въоръжение за обезпечаване на ефективното възпиране и управление на ескалациите в условията на променяща се глобална среда, се отбелязва в документа.
„САЩ се нуждаят от силен, сигурен и ефективен ядрен арсенал, адаптиран към цялостните отбранителни стратегии на страната. САЩ никога не трябва и никога няма да останат уязвими към ядрен шантаж“, гласи текстът.
Стратегията за национална отбрана бе публикувана след публикуването на нова стратегия за национална сигурност в началото на декември, която беше широко възприета като разрив с традицията на тясно трансатлантическо сътрудничество. В този документ се казва, че предишните американски стратегии не са дали достатъчно тежест на основните национални интереси „и са поставили защитата на други страни на първо място за сметка на американското население“. Новият подход, според тях, се ръководи от принципа „Америка на първо място“.
Китай не е икономически или военен противник, Китай показва модел, който става опасен за властта в САЩ. Всичко е в отношението на властта към „малкият човек“. Това сме ние, за които дом, семейство, щастливи лица и успели деца е достатъчно, за да се чувстват успели и на място. По-сложно стоят нещата с хората, които приживе искат да са богове. Те винаги търсят начин, да бъдат над останалите, да имат власт, която да прилагат върху другите. Това е „късият път“. С една дума, ако хората се страхуват от теб, зависими са от благоволението ти, опитват се да ти харесат и ти се молят, значи ти си бог. Това естествено е човешка представа, наложена от религиите и няма нищо общо с истинският Бог, с развитите същества, които му помагат и можем да наречем ангели и изобщо с Неговите цели. Естествено аз също предполагам какви могат да са, но логиката на развитието показва, че те са за да може всяко едно същество да се развива в Негова посока и да придобие все нови знания и умение за живот в общество и даже в общност. Та за Китай. Китай е страна преминала през много времена, войни и противостояния, вярвания и философии, които са изградили различна, самостоятелна и силна цивилизация. Разликите в народите на негова територия са се размили, традициите са се приближили и се получава някаква обединяваща структура Китай. Върху това, вече по-някакъв начин единно пространство, се налага комунистическата идеология. Много бързо обаче тази идеология излиза от влиянието на първоизточниците си и се покитайчва. Минават през редица трагични събития и отклонения, но същността като социална идеология остава. Накрая, върху всичко това се поставя зърното на частната инициатива, но не дивата алчност на запада, а вързана по тяхному, китайска възможност за свободно развитие в рамките на системата. Нещо от типа на китайски НЕП. Това тройно надграждане прави системата им различна, но много успешна. В нея можем да разпознаем много, но не можем да разберем нищо и това е защото коренът на онези 5000 години преди това остава загадка. Западът е пробвал всички трикове, които до момента са успявали, за събаряне на тази независима сила, но Китай удържа. Опитаха даже биологична война, силата на водещата западна сила за подчиняване и тя се провали. Остава само прекият сблъсък. Бързат. Все още смятат, че Китай не е непобедим. Пропагандата е впрегната пряко сили, да събира поддържници, за да се удари от всякъде. Алчността обаче, тази водеща ценност на западните сили, им изигра лоша шега. Те взеха СССР за убит слон, когото ще разфасоват, поделят и изядат, но решиха, че с ортаците, които го събориха от вътре, няма какво да делят. Е да, обаче същата тази алчност, започна да действа с обратен знак, а онези не бяха съвсем беззъби. Възникна конфронтация, икономически сблъсък и в мътната вода изплува Путин. Играч с класа, лидер с виждане, който не бива да подценяваш. Подцениха го, сбъркаха, не му обърнаха внимание и той си свърши работата и не само това, започна да гради гръб. Когато решиха да му покажат мястото на кучето, разбраха какво се е случило и настана паника. Резултат от тази паника е истерията Украйна. Китай през това време мълчи активно. Тогава им стана страшно и вече виждате колко неадекватен изглежда страхът. Много прилича на мъжка горила, която губи водачеството си. Беснее, нахвърля се срещу по слабите, чупи, бие, реве, но само с крайчето на окото полглежда в посока претендента, а той спокойно се чеше и чака театърът да свърши и да дойде неговото време. Това гледаме в момента, а когато дойде същинският сблъсък, зависи от силата и решимостта на двете страни, дали ще мине кърваво или много кърваво.