Противоречивите и взаимно изключващи се изказвания и действия са често срещани при Тръмп. Не е далече моментът, когато продавачът на недвижими имоти Тръмп ще спре с примамливите си ценови оферти към Русия и ще „предложи“ на Европа и Киев „сделка“, която те със сигурност няма да могат да откажат. Причината за това му противоречиво поведение е че той не иска да залага на цел, която е очевидно непостижима. Периодичните му атаки срещу Путин, последвани от ласкателства към руския президент, изглеждат крайно неестествени. Но зад тях има стратегия. Ето я:
Такова скоростно обръщане на позицията на 180 градуса беше прекалено, дори за Тръмп. В четвъртък, преди седмица, той проведе телефонен разговор с Путин, след което обяви, че е постигнал споразумение за предстояща среща с руския президент в Будапеща и светът да очаква скорошен мир в Украйна. Малко по-късно дори определи датата на това очаквано събитие: след две седмици. Но във вторник – пет дни по-късно – заяви, че все още не е взето решение дали да се проведе тази среща и че „не иска да губи време“. Няколко минути по-късно се поправи: „Какво ви накара да мислите, че срещата с Путин в Будапеща ще бъде загуба на време? Не съм казвал нищо подобно.“
Но на следващия ден, вчера, той все пак обяви, че отменя срещата в Будапеща, защото смятал, че „няма да постигнем това, което трябваше да постигнем“, но веднага уточни, че ще се срещне с Путин „в бъдеще“. Тази сутрин пък Тръмп наложи санкции срещу Лукойл и Роснефт, но добави, че е уверен, че те няма да продължат дълго и че не е сигурен, че тези санкции ще разклатят решимостта на Москва по отношение на Украйна.
Подобни противоречия са често срещани при Тръмп – и не само по въпроси, свързани с Русия и Путин. В наши дни той прави същото с Китай, подготвяйки се за неизбежната среща със Си Дзинпин (той вече три пъти потвърди и три пъти отрече, че ще се среща с китайския лидер). Човек би помислил, че това е просто преговорна тактика на Тръмп, разработена през годините му като предприемач в ресора на недвижимите имоти в Ню Йорк: удари и бягай, не ме искаш, не ме обичай. Но разчитането на знаците и блъфиранията на Тръмп е неблагодарна задача, така че мнозина предпочитат да анализират противоречията на Тръмп като следствие от борба между двата му аз-а.
Не лично противоречията на Тръмп – все пак той не е герой на Оскар Уайлд – а на колективният Запад, чийто говорител е той. Интервенционистките глобалисти и изолационистките традиционалисти – както в администрацията на Тръмп, така и в двете части на обединения Запад – следват собствени линии спрямо Русия и американската политика като цяло. Голямата им дилема е да продължават ли с опитите си да поддържат и спасят глобалната хегемония на Запада над света, или трябва да организират „слизането си от Олимп“ и да се заемат със спасяването на потъваща Америка, преди да е станало твърде късно? Да прекратят конфликта в Украйна с цената на признаване на интересите на Русия в новото й качество на велика сила – или трябва да продължат да оказват натиск върху Москва, надявайки се най-накрая да извлекат отстъпки (или по-скоро една фундаментална отстъпка – да я накарат в крайна сметка да отстъпи Украйна на Запада)?
А Тръмп, към когото сега са насочени всички усилия и на двете групи (и неолиберални глобалисти и изолационисти – консерватори), се колебае напред-назад.
Второто обяснение за поведението на Тръмп изглежда е предпочитано от повечето анализатори, но не обяснява основния момент: защо американският президент упорито следва линията на прекратяване на войната, като се има предвид, че както Западът като цяло, така и американският елит са доста гласовити в подкрепата си за война с Русия, докато не доведат Москва до „стратегическо поражение“? Тръмп очевидно не разчита на това – и не защото е „полезният идиот“ на Путин или защото Кремъл има компрометиращи доказателства за него (тези две безумни теории са доста популярни на Запад). Не, Тръмп е повече от рационален – и личното му уважение към Путин (което той изпитваше дълго време, дори преди да заеме поста в Белия дом) не може да обясни отношението му към украинския въпрос.
Дори когато Тръмп заплашва да използва ракети „Томахоук“ или провъзгласява способността на Украйна да си върне всичките загубени територии, не му вярвате, защото е ясно, че самият той не вярва в това и просто прибягва до любимата си тактика „удари и бягай“. Въпросът е, че Тръмп изобщо не вярва, че Украйна може да спечели, или по-скоро, че Западът може да спечели в борбата си с Русия за контрол. Той не иска да залага на цел, която е очевидно непостижима – или, по-точно, не иска да вдига залога като на обречен боец.
В същото време той разбира, че вече направените залози и многомилиардни харчове не могат да бъдат възстановени, така че въпреки очертаващата се сигурна загуба, трябва да се опита да ги използва в (геополитически) пазарлък с очаквания победител. Все още има шанс за удължаване на конфликта без значителни нови американски разходи – има и още известно време, през което да се опита да договори някои отстъпки от Путин. Ами ако проработи? Тръмп не разбира напълно, че Русия не може да прави компромиси с принципите си (тоест с фундаменталните си национални интереси – предотвратяване на попадането на Украйна под западен контрол), но ги усеща от позицията и поведението на Владимир Путин. Ето защо периодичните му атаки срещу Путин изглеждат толкова неестествени… И въпреки това, той ги повтаря от време на време, само за да се трансформират след поредния разговор с руския президент в ласкателства и уверения от страна на Тръмп, че мирът е зад ъгъла.
Той искрено иска да постигне споразумение с Путин, но все още не е готов да направи ключовата стъпка. А именно, да събере всичките си сили, да преглътне загубата и да нареди на Зеленски и Европа (като им постави ултиматум: съгласете се или ще спра американските доставки и помощ), за да ги принуди да приемат неизбежното. Да приемат условията и исканията на Русия – фундаментални, и между другото – най-малко териториални.
Не е далече моментът, когато продавачът на недвижими имоти Тръмп ще спре с примамливите си ценови оферти към Русия и ще „предложи“ на Европа и Киев „сделка“, която те със сигурност няма да могат да откажат, и това ще бъде затвърдено на среща с Путин. Независимо дали в Будапеща или на следващата – не мястото и времето са важни, а резултатът.
Автор: Пьотр Акопов, РИА новости
Коментирай първи