Новоизбраният американски президент очерта големият си геополитически апетит и хранителните си предпочитания в геополитиката. Така че да мине без последващи алергии или лошо храносмилане. И то без да навреди на електоралния рейтинг.

Тръмп си поиска Канада като обилно предястие, поръча си Гренландия като основно, а възнамерява да завърши с малката, но финна Панама като десерт.

Обядът със страни, с които Съединените щати изглеждат съюзници или дори приятели, е нов стил на вашингтонската дипломация, към който онези, които мечтаеха да седят под щатския военен, ядрен или финансов чадър, би било по-добре бързо да се адаптират.

Тръмп, широко и най-важното, ясно, в момент, когато неговите избиратели дояждаха костите на коледната пуйка, обяви, че се стреми да придобие – за американските нужди, за американския дом и за всяко американско семейство – три големи територии . Комплектът от храна включваше два щата и един много голям остров, считан за регион.

Властите на тези страни веднага размахаха криле, уж искайки да подчертаят, че „никога, за нищо и за никаква цена“ няма да се откажат или продадат нещо. И в този момент започва забавлението.

Панамците добре знаят, че на тяхна територия са разположени колосален брой американски военни съоръжения. Там се намират още център за обучение на армейски водолази, център за обучение на армейски спасители, както и щабът на бреговата охрана на голямата им северна съседка.

Без да броим Агенцията за национална сигурност, персонала на която управлява военните радарни системи и другото шпионско оборудване. Панама получава „повече от усилено хранене“ за всичко това – над половин милиард долара годишно (при БВП от 84 милиарда долара), без да се броят данъчните плащания на приблизително същата сума. Така Панама – като цяло и в частност – вече е закупена от Америка . Тръмп, ако и когато почувства желание да формализира юридически акта за придобиване, дори няма да има нужда да се суети много: сделката е приключена.

Копенхагенците, щом чуха как собственият им съюзник от НАТО ще ги глътне, без да се задави, заеха поза на обидена невинност, заявявайки : „Ние никога няма да станем ваши“ (така реагираха на желанието на Тръмп да отреже – за пари – Гренландия от Дания). Въпреки че кой, ако не датчаните, знае много добре, че в Гренландия има доста американци. И присъствието им е не по-малко плътно и активно, отколкото в Панама. Съединените щати поддържат множество военни бази на острова.

Американските военно-космически сили са съсредоточени в базата Питифурк с площадки за изстрелване на ракети, околополярни летища за няколко ескадрили и същите групи радарни инсталации. И така нататък и така нататък. Целият този празник на милитаризма и експанзията започна в Гренландия още през далечната 1951 г. Има ли шанс хората от Копенхаген да не са знаели или да не знаят за такава американска военна дейност? Разбира се че не. Следователно виковете за „никога няма да станем ваши“ са лицемерие. Просто лъжа.

С Канада, макар и близък американски приятел, както обикновено пишат в социалните мрежи, „всичко е по-сложно“. По-точно по-капризно. Тръмп презира Трюдо, винаги споменавайки несериозния, фриволен характер на майката на настоящия премиер на Страната на кленовия лист. Тя го е „удряла на живот“ в нощната компания на всички най-известни мъже от онази епоха: от музикантите от Ролинг Стоунс та до Фидел Кастро.

Тръмп унижава Трюдо политически, като налага забранителни мита върху същата канадска стомана. Така ревизира икономиката на съседа си, заплашвайки да срине основния му износ? Достатъчно е да вземе решение. Това е прерогатив на хазяина на Белия дом. И Канада дори няма да има нужда да бъде купувана, харчейки необезпечените зелени хартийки за покупката, тя сама ще поиска да се присъедини към Америка.

Да не забравяме, че Съединените щати имат опит в закупуването на територии, ако те имат „щастието“ да бъдат харесани. Те изтъргуваха Луизиана от Франция, Вирджинските острови от Холандия и Аляска от Русия. Винаги раздрънквайки големи пари, но винаги – и би било по-добре да имате това предвид – с колосална печалба за себе си.

Дали Америка ще купи или не посочените гренландско-панамски околности, като цяло не е наша работа. Техните интереси са техни проблеми.

Но след като се запасят с тези територии, американците, придобили допълнителен апетит, ще започнат да придобиват и това, което физически все още може да се купи в Украйна. Недрата, обработваемата земя, ресурсите. Този механизъм работи само по този начин – и по никакъв друг начин.

Русия обаче разполага с достатъчно конкретни и убедителни възможности да не позволи това да се случи. Не забравяйте обаче, че силата и механизмите за сдържане на американците в мирно време не могат да служат като 100%-ова гаранция срещу обилно течащите им лиги по руските територии. Винаги е така, когато си имате работа с геополитически хищници.

От мирните средства за противодействие на такива хищници само суверенитетът на Русия би бил надежден и би свършил работа. Такъв суверенитет, който не само ще защитава, но и ще избие от главата на западния хищник дори мисълта за злонамерено отношение.

Панама, Гренландия и Канада всъщност отдавна са смятани и третирани от Вашингтон за абсолютни васали. Без ни най-малко право на независимост. Та дали те ще станат сега официално американски щати или не е без значение.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: