Автор: Ханс Мортенсен, сп. „Cicero“
Спор за Гренландия: какви опции има Дания, за да отблъсне потенциална атака?
Доналд Тръмп отправи заплаха към Дания. Плановете на САЩ за поемане на контрол над Гренландия не се приемат добре в кралството. Датският журналист Ханс Мортенсен разглежда историческия контекст и бъдещи сценарии, които могат да надхвърлят рамките на Арктика.
За разлика от миналата година, датският министър-председател Мете Фредериксен този път се отказа от обичайната си сдържаност, когато по-рано през седмицата коментира заплахите за американска окупация на Гренландия.
„Ако САЩ решат да нападнат друга държава от НАТО, всичко е приключило“, заяви тя пред датската обществена телевизия DR. Твърдение, което трудно може да бъде опровергано. Но трябва да се добави, че засега това все пак е само твърдение. И човек би възразил, че предвид отношението на американския президент към международните правила на играта и установената дипломатическа практика, всичко така или иначе отдавна е приключило.
Разбира се, датското правителство можеше да игнорира цялата ситуация, ако ставаше дума само за съпругата на някой обикновен съветник, която в социалните мрежи се шегува, че ще оцвети картата на Гренландия в цветовете на Съединените щати. Но когато съпругът ѝ се казва Стивън Милър и е ключов съветник на американския президент – човекът, който държи отворена възможността за военна интервенция и едновременно с това поставя под въпрос основите на международното право – тогава очевидно има нужда от действия.
Не е изненадващо, че в датското правителство не приеха с учудване подновения интерес на Доналд Тръмп към Гренландия, макар темата да беше относително тиха от миналата зима насам. За разлика от миналата година, този път те са подготвени – въпреки че очевидно е трудно изобщо да се подготвиш адекватно за този американски президент и неговите приближени. Наред с това стои и неприятният въпрос какво изобщо може да се направи – или дали изобщо има какво да се направи.
„Не служите на интересите на кралството, като замазвате нещата“, заяви датският външен министър Ларс Льоке Расмусен след заседание на парламентарната комисия по външни работи във вторник вечерта. Тогава той обяви и че заедно с гренландската външна министърка Вивиан Мотцфелдт ще поискат среща с американския си колега Марко Рубио – среща, която по думите на самия Рубио ще се състои още следващата седмица.
От подбора на думите на Льоке прозира добре познатата предпазливост на датското външно министерство – позната в Копенхаген още от кризата с карикатурите на Мохамед. Но типичната сдържаност не променя фактите. Те не могат да бъдат променени – независимо дали се говори за тях или не. Що се отнася до реторичната част, единствено Тръмп решава къде по скалата на ескалацията се намира въпросът за Гренландия. Поне засега той е най-горе. Съвсем най-горе.
Въпрос на НАТО
Но какви възможности има Дания изобщо да отблъсне потенциална атака – атака, която би могла да се превърне в травматична глава в учебниците по история, сравнима може би само с отстъпването на Сконе, Халанд и Блекинге с Договора от Роскилде през 1658 г. или със загубата на Шлезвиг, Холщайн и Лауенбург през 1864 г.?
Съществуват два основни подхода. Първият е да се съберат съюзници. В това отношение правителството действително отчете значителен успех, когато държавните и правителствените ръководители на големите европейски страни заедно с министър-председателя Мете Фредериксен публикуваха във вторник съвместно изявление. В него се подчертава, че бъдещето на Гренландия ще бъде решавано от гренландците и от кралството. Най-важното обаче е изричното посочване, че сигурността в Арктика е въпрос на НАТО. Следователно темата вече не може да се разглежда единствено като двустранен въпрос между САЩ и Дания.
Вторият подход се състои от продължила цяла година дипломатическа работа. Датският посланик във Вашингтон Йеспер Мьолер Сьоренсен досега имаше неблагодарната задача да въздейства върху американската администрация с цел да бъдат разсеяни най-фрапиращите недоразумения. Сред тях – убеждението, че гренландските води се контролират от руски и китайски флотилии, както и настояването войниците на кралството да разполагат с повече от една кучешка шейна. Доста странно изискване. Защото дори отбранителният капацитет на Гренландия далеч да не е повод за хвалба и обещаните датски инвестиции все още да се бавят, американските представи имат малко общо с реалността. А реално съществуващите дефицити се дължат, наред с друго, на факта, че до сравнително скоро и Дания, и САЩ бяха единодушни, че Арктика трябва да се разглежда като зона на ниско напрежение и мир.
Правителството на САЩ размива границата между истина и лъжа
Американското правителство не само е загубило уважение към утвърдените правила на играта, но и връзката между истина и неистина все повече напомня на известна реплика на Дон Корлеоне от филма „Кръстникът“: „Ако ти имаш пистолет, а аз само нож, истината е в твоята ръка.“ По този принцип вече съществуват въображаеми китайски и руски кораби, които биват „посрещани“ с кучешка шейна. Истината принадлежи на онзи, който има силата да я формулира.
При тези обстоятелства едва ли ще има голям ефект размахването на пожълтели документи от Датския национален архив, които ясно показват, че през 1916 г. държавният секретар на САЩ Робърт Лансинг е признал правото на Дания върху Гренландия. Също толкова малко значение ще има напомнянето, че съгласно отбранителното споразумение от 1951 г. Съединените щати така или иначе могат да поддържат в Гренландия военно присъствие в мащаба, който пожелаят.
В скорошна статия на списание Politico анонимни източници съобщават, че тази възможност за американско присъствие в Гренландия е добре известна във Вашингтон и е била обсъждана и от двете страни. „Белият дом не прояви интерес“, казва един от източниците. Ако това е вярно, за датското ухо звучи особено странно изказването на американския вицепрезидент Дж. Д. Ванс в интервю за FOX News в четвъртък вечерта: „Направиха ли датчаните достатъчно, за да гарантират, че Гренландия може да продължи да служи като котва за световната сигурност? Отговорът е категорично не.“
Намерението на Тръмп
Очевидното разминаване между интереса на САЩ към засилване на присъствието им в Гренландия и реториката за липса на сигурност засилва впечатлението, че причината е друга. Тръмп иска Гренландия, за да разшири територията на собствената си държава. Ако това предположение е вярно, преговорната позиция на Дания не изглежда особено силна. Какво всъщност може да предложи Льоке на държавния секретар Марко Рубио, който между другото не се смята за голям поддръжник на арктическите амбиции на президента? Не много.
Допълнително възниква въпросът докъде реално би стигнала европейската подкрепа. Макар военната окупация на Гренландия все още да изглежда малко вероятен сценарий – дори след като Белият дом не изключи такава възможност в изявление пред Ройтерс – остава съмнението дали останалите европейски държави действително биха участвали във война между НАТО и НАТО. И как би реагирала самата Дания? Би ли изпратила прочутия отряд с кучешки впрягове или някой от остарелите патрулни кораби, които едва са годни за плаване? В съзнанието вече изплува образът на храбрите войници от Ютландската дивизия, изпратени с велосипеди срещу германската военна машина на 9 април 1940 г.
По-вероятната и поне толкова сериозна опасност обаче се крие другаде. Във вторник сутринта бюлетинът Brussels Playbook на Politico съобщи, че за европейските държави на съвместната им среща е било от решаващо значение въпросът за Гренландия да не бъде повдиган по време на срещата за Украйна в Париж в същия ден – за да не бъде предизвикан гневът на Тръмп. В този контекст подкрепата, която Дания получи от другите европейци, изглежда в различна светлина. Възможно ли е тя да се обясни с опасението, че Тръмп един ден би използвал Украйна като средство за натиск?
Самият той видя отблизо покорното поведение на европейците на срещата на върха на НАТО в Хага миналата година. Той присъства и когато председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подписа митническото споразумение, което той ѝ представи. Във всички тези моменти Тръмп видя страха на Европа. Затова не може да се изключи, че един ден той би поставил Европа пред избор между Украйна и Гренландия. Какво биха казали Мерц, Макрон и Стармър? А Мете Фредериксен – най-верният приятел на Украйна? Че тогава всичко ще приключи. Но може би то вече е приключило.
Текстът е съкратен превод на статия, публикувана първоначално в датския седмичник Weekendavisen.
Авторът: Ханс Мортенсен е политически журналист в датския седмичник Weekendavisen. От 1995 г. следи работата на датския парламент в Кристиансборг.
Коментирай първи