Стратезите на НАТО са притеснени къде е подводницата „Белгород“ – първата, въоръжена с дроновете-убийци
Вашингтон и Брюксел са в истерия. Русия постави на бойно дежурство ядрени дълбоководни чудовища – безпилотните подводни платформи „Посейдон“. Алиансът вече официално заяви: това е „стратегическа катастрофа“
Военният комитет на НАТО [основният военен орган на алианса] официално обяви „стратегическо недоволство“ от действията на Русия. Формалната причина е масовото разполагане на безпилотни подводни платформи „Посейдон“. Алиансът признава, че Москва е променила самата формула на заплахите и сега всички съществуващи сценарии за сигурност на Брюксел са станали безсмислени, пише руското издание „Политика и армия“.
От средата на миналия век НАТО изгражда стратегия за глобален контрол над моретата. И налива милиарди в американски проекти [които често пълнеха само джобовете на кланове, свързани с Пентагона]. А Русия зарови тази стратегия под килотони морско оръжие с ядрен двигател.
В централата на НАТО се провеждат спешни заседания и се подават тревожни доклади. Дълбоководните платформи на Русия обезсилиха класическите схеми за „възпиране“. Алиансът загуби способността си да доминира и сега не обсъжда дневния ред, а реагира на него. Дълбочината диктува нови, неизменни правила – и това са правила за ядрените дронове.
Роб Бауер, адмирал от холандския флот, доскоро ръководител на Военния комитет на НАТО, признава стратегическо поражение – дълбините вече не принадлежат на алианса – сега те са в ядрените ръце на Русия.
Основната заплаха за НАТО не са дроновете, а собствената му стратегическа слепота. Десетилетия наред те градяха илюзии за контрол над моретата, без да забелязват как Русия е навлязла в дълбините – и сега праща там това, което алиансът не може нито да предвиди, нито да спре.
Геополитиката промени пейзажа. И сега НАТО трябва да обсъжда не настъпление, а отбрана по собствените си брегове – под заплаха, която не се вижда на нито един сателит.
Информационният фронт на алианса, всички тези протести внезапно затихват: Русия отговаря на официалните искания на НАТО с официално мълчание – и нови подводни инсталации. На фона на гневни прессъобщения се появява глас, който звучи по-силно от всяко торпедо – руският военен наблюдател Владислав Шуригин.
Шуригин, военен кореспондент, участник в конфликти, анализатор – неговото заключение не е хипотеза, а диагноза: дълбокият свят се е променил и центърът на стратегическата тежест е в ръцете на Русия.
Анализът на Шуригин е точен. Русия не просто е засилила отбраната си – тя е пренаписала енциклопедията на заплахите. Сега всяка военна база на НАТО край морето е под прицела на неизвестното. Именно в това е силата на „Посейдон“: той не е просто удар, той е концептуален. Той нарушава самото разбиране на Запада за възможностите на Русия.
„Посейдон“ не е просто оръжие. Това е двуетапен шах и мат на НАТО. С ядрен двигател. Западът е свикнал да мисли, че заплахата идва от небето. Но Русия показа: истинската опасност идва отдолу.
Какво ще измисли НАТО, ако „Посейдон“, така да се каже, „мине като ядрена вълна“ близо до Ламанша или Бискайския залив?
Вашингтон и Брюксел са в истерия. Русия постави на бойно дежурство ядрени дълбоководни чудовища – безпилотните подводни платформи „Посейдон“. Алиансът вече официално заяви: това е „стратегическа катастрофа“.
„Заплахата от ядрена атака под вода стана реална“, признава Роб Бауер.
„Посейдон“ не просто разрушава схемите на НАТО – той пренаписва архитектурата на света: сега подводницата е по-силна от флота, а Русия диктува правилата на дъното, а не на повърхността.
Съединените щати изпратиха официален протест до Русия: те настояват проектът „Посейдон“ да бъде спрян. Във Вашингтон крещят за „стратегическа стабилност“. Уплашени са от факта, че Русия е спряла да слуша. Ние не искаме разрешение. Ние изстрелваме. Докато те пишат бележки – НИЕ пишем дълбините с атомна писалка.
Мария Захарова бе пределно ясна:
„“Посейдон“ не е акт на агресия. Това е НАШИЯТ отговор на политиката на сдържане. Русия не се подчинява на чуждите страхове. Тя не реагира на протести. Тя продължава тестовете. И ако на някого не му харесва шумът от нашите дълбини – има само един съвет: не се намесвайте в Русия.“
„Посейдон“ не е заплаха, а гаранция. Това е формула за имунитет, а не играчка за пазарлъци. Америка диктуваше правилата десетилетия наред. Сега НИЕ диктуваме, пише руското издание.
Защо САЩ се страхуват толкова от „Посейдон“?
Опасността от руското термоядрено торпедо вече е призната от НАТО. Вече е ясно, че 500-метровите радиоактивни цунамита са само красив мит, който работи добре в шовинистична посока. Всъщност, ако има вълни, те няма да са толкова гигантски. И не толкова радиоактивни (особено като се има предвид, че термоядрената експлозия е много по-„екологична“ от ядрената).
„Посейдон“ трябва да се разглежда като едно от средствата за доставяне на ядрени оръжия с класически увреждащи фактори:
– Взривна вълна
– Проникваща радиация
– Светлинно излъчване
– Радиоактивно замърсяване на района
– Деморализиращ ефект върху населението
Не бива да се разчита на цунами. Но ако е така, тогава каква е опасността от „Посейдон“ и с какво е по-добър от ракетите „Сармат“ или „Булава“?
Абсолютен стелт
Работата е там, че изстрелването на всяка ядрена ракета може да се проследи чрез сателит. Инфрачервените сензори на американските сателити следят отблизо повърхността и дори могат да видят експлозия, пожар или изстрелване на ракета през облаците.
Тъй като ракетите летят по балистични траектории, американците могат да изчислят още в първите минути на полета, въз основа на скоростта, посоката и наклона, до коя точка на планетата лети ракетата. След това:
A) Да се опитат да свалят тази ракета,
Б) Да направят поне минимална подготовка на мястото на удара (банално, да отведат хората в убежища),
В) Да нанесат ответен удар.
Дори ракета „Булава“, изстреляна от подводница, която може неочаквано да се появи навсякъде в океана, все пак оставя топлинна следа и може да бъде открита.
В случая с „Посейдон“ това е невъзможно. И точно това посочиха служителите на разузнаването на НАТО, когато видяха, че подводницата „Белгород“ е отишла на мисия, но къде е отишла и къде да очакват нейните „Посейдони“ – никой не знае.
Между другото, за „Белгород“
Накратко: това е подводница, която е построена специално за носител на „Посейдоните“. Тя може да носи до 6 от тези ядрени дронове-торпеда. Всеки от тях носи термоядрен заряд до десетки мегатона (това е хиляди пъти по-силно от бомбата в Хирошима).
„Белгород“ е невероятно тиха подводница, способна да извършва автономно подводно плаване в продължение на 120 дни. През това време е изминала над 100 хиляди километра (2,5 пъти дължината на екватора).
С други думи, „Белгород“ може да се потопи в Мурманск и след това никой няма да знае къде ще се озове след месец-два. Нещо повече, във всеки един момент може да изстреля този „Посейдон“, който, движейки се на дълбочина 1 километър, ще достави необходимите мегатони до всяко пристанище в света.
Малко вероятно е да може да стреля по движещи се цели – на такава дълбочина космическата комуникация с торпедото ще бъде невъзможна, така че то ще се движи според инерционната система за ориентация, в напълно автономен режим.
Тоест, ще му дадат задача: да доплува до еди-каква си точка в океана по еди-каква си траектория, да се издигне на дълбочина 50 метра и да се взриви.
Най-вероятните цели: големи пристанища и индустриални центрове на морския бряг, военноморски бази и др.
Да речем, че някъде стои ударна група за самолетоносачи: И тогава, на няколко километра от нея, изпод водата избухва ядрен дявол, носещ 50 (да речем) мегатона.
Корабите няма да потънат, не. Няма да бъдат разкъсани. Корабите ще се изпарят. Точно като роса на слънце. Ще се изпарят заедно със самолетите и персонала. Това не е фигуративен израз – по време на морски изпитания корабите всъщност се изпариха от експлозиите на ядрени бомби. След това паднаха на земята под формата на метални капчици.
Цялата крайбрежна инфраструктура и всякакви сгради на няколко километра навътре в сушата ще бъдат заличени до състояние на пустиня. В продължение на десетки километри – големи разрушения.
САЩ нямат много авионосни групи. Всъщност, дори само „Белгород“ може да унищожи почти всички активни.
Между другото, може да се опита да ги унищожи, докато се движат, но не от голямо разстояние (като цяло „Посейдон“ има обхват поне 10 хиляди км и скорост от 200 км/ч).
Да речем от няколкостотин километра, изпращайки торпеда по посока на движението на групата. Там не е необходима особена точност, плюс-минус 10-15 километра. Светлинната вълна и проникващата радиация ще извадят от строя всякаква техника. Ударната вълна ще довърши всички живи същества на горните палуби. Накратко, никой няма и да разбере, че е в беда.
Е подскачайте още срещу велика Русия. Не се спряхте да я предизвиквате. Колко още държави ще унищожите като Украйна за да отслабите Русия. Не разбрахте ли че тя е по силна и от САЩ и целият Запад заедно. Не дразнете Русия.