В статията можете да прочетете:
– Накъде върви светът“
– Бъдещето на Русия, Китай, САЩ, Англия и Европа
– Планът с Ковид-19 се провали – тогава да подпалим голямата война!
– Русия и българите
През последните няколко години все по-ясно се очертава новият многополюсен модел на света, с неговите лидери. Колкото и да е трудно да се прогнозира днес, в средата на 2025 г., как ще се развият глобалните процеси, има няколко опорни точки, върху които може да се градят правилни очаквания. От гледна точка на политическата икономия е важно да се проследи къде са концентрирани четирите най-важни ресурса, които са и важни прогностични фактори. Тези прогностични фактори са: наличието на суровини, технологии, човешки фактор и пазари. Според нас има и още един прогностичен фактор, който дори е по-важен от всички останали – вярата на даден народ в Бог – Алфата и Омегата на всичко.
Държавата Русия
Русия притежава несметни количества суровини, притежава тежка индустрия и силна армия с огромна огнева мощ, има най-развитите високи технологии в областта на оръжията, които добре е интегрирала в своя оръжейно-промишлен комплекс, притежава и качествен човешки фактор. Русия няма технологии за качествени и конкурентни индустриални стоки за масова употреба, нито мощности за тяхното производство, нито вътрешен пазар с особено висока покупателна способност. Русия е зависима от внос на индустриални стоки и в същото време се нуждае от пазар за своите суровини и за своята продукция, предимно в сферите на тежката индустрия, тежкото машиностроене и оръжейното производство. Потенциален дълготраен партньор на Русия, очевидно ще бъде Китай, който и днес осигурява експорт на свои средно скъпи индустриални стоки и предоставя пазар за руски суровини, а след 2023 г. Китай доставя и микроелектроника и някои компоненти за оръжие на Москва. Освен суровини, модерно оръжие и тежка индустрия, Русия притежава и нещо, което никоя друга държава не притежава – това е руският народ, масово и дълбоко религиозен, искрено вярващ и предан на Православната християнска вяра. След 2000 г. Русия тръгна по нов път, народът беше сплотен около патриотизма и националните интереси, икономиката започна да се възстановява и модернизира с бързи темпове. Путин е великоруски националист, който за две десетилетия буквално възкреси Руската империя. Той дори върна и стария имперски герб – двуглавия орел. По нищо не личи Путин да е слабоумен или безразсъден авантюрист, каквото е клишето на западната пропаганда. Напротив – всички действия на Путин изглеждат добре премерени и той очевидно е пресметнал всички фактори и рискове при започване на Военната операция в Украйна. Президентът Путин демонстрира невероятна увереност при шокиращото внезапно прекратяване на членството на Русия в почти всички доминирани от неолиберали световни организации, а това е важен сигнал. При своето интервю през 2024 г., пред консервативния американски анализатор Тъкър Карлсон, Путин заяви: „Вярваме в традиционните ценности: Бракът е между мъж и жена: мъжете са мъже, а жените са жени“. Изглежда, в тази война има нещо по-важно от интересите на отделни държави, тя прилича на кръстоносен поход срещу Давос и неговата ултрафашистката неолиберална идеология, поход в защита на нормалността. В традиционния стил на руската дипломация, едновременно се преследват много цели, някои от които – съвсем материални, например, придобиване на богатите на природни ресурси земи в Източна Украйна. Обаче образът на Путин днес е дотолкова идеален и така величествено безапелационен и устремен, сякаш работи в изпълнение на глобален план. Очевидно Путин се радва на поддръжката и на различни силни лобита в западния свят, които биха искали да съборят неолибералната глобалистка доктрина в собствените си страни.
Ние вярваме, че всяко неаргументирано и нереалистично говорене против Русия представлява опасно подценяване. Към групата БРИКС, доминирана от Русия, се насочиха едни от най-значимите държави – Бразилия, Индия, Китай, Южна Африка, както и Иран, Египет и редица богати на петрол арабски страни (Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и др.). Очевидно БРИКС, на свой ред, концентрира в себе си четирите фактора за просперитет: суровини, технологии, човешки фактор и пазари. Декларираният отказ на тези огромни държави от употребата на американския долар ще бъде тежък удар за САЩ.
Владимир Путин, 2024 г. – 1 снимка на плакат. 2 снимка – Гербът на Руската федерация
Държавата Китай
Китай няма суровини, но притежава технологии (колкото дадени му от Запада, толкова и собствени или присвоени); притежава и човешки фактор – както образовани и високообучени специалисти, така и неизчерпаема работна ръка. Китай притежава също и обширен вътрешен пазар, макар и не толкова голям че да отговаря на огромната производителност на китайската индустрия. Китай се нуждае от суровини и от пазари. Посочените фактори определят Русия като естествен съюзник на Китай. Китай не би посегнал на САЩ, защото така ще загуби дължимите трилиони долари от американския дълг и притежаваните от него американски ценни книжа, както и богатия засега американски пазар. Въпреки че като единствен инструмент за излизане от рецесията САЩ отчаяно се нуждаят от война със своя най-голям кредитор, Китай не само не желае война, а се готви за новата си роля на глобален лидер. Още през 2017 г. Си Дзинпин заяви пред световния елит в Давос, че Китай е готов да стане лидерът в новата глобализация (Full Text of Xi Jinping keynote at the World Economic Forum, https://america.cgtn.com/2017/01/17/full-text-of-xi-jinping-keynote-at-the-world-economic-forum).
САЩ и Англия. Абсолютните хищници
Бившият хегемон САЩ няма суровини, но притежава технологии и обширен вътрешен пазар, с висока (засега) покупателна способност. САЩ нямат добър човешки фактор, нито икономика базирана на реално производство. С изключение на автомобилната и авиационната индустрия и военнопромишления комплекс, фабриките в САЩ са празни и лъжите за високия брутен вътрешен продукт се основават на нямащи връзка с реалната икономика дейности, като приходи от борсова търговия, банково дело и застраховане, шоубизнес, адвокатски хонорари, всякакви услуги и дори прически на пудели. Привикнали на високо заплащане по времето на Студената война, американските работници днес не могат да произведат нищо, което да е на нормална конкурентна цена. През последните 30 години фабриките масово бяха изнесени в Китай, а освободените от производството работници се превърнаха в армия от неработещи хора, много от които са вече трето поколение никога не работили. От друга страна неолибералната разпуснатост на нравите, все по-достъпните наркотици и силният мигрантски натиск продължават да влошават нещата. Федералният бюджет на САЩ само през 2008 г. за борба с наркозависимостите е изхарчил 34 млрд. долара, но според информация на Националния институт за злоупотреба с наркотици (NIDA) на САЩ, през 2021 г. е отчетен рекорден брой починали (106 699) в страната, във връзка с употреба на наркотици. Това е увеличение с повече от 16% спрямо предишната година (91 799) и повече от 2 пъти спрямо 2015 г. От четири години САЩ са разделени на две непримиримо мразещи се половини и за жалост разпадането на тази държава днес изглежда логично. В единия лагер са привържениците на Републиканската партия, защитаващи нормалните християнски ценности – правото на труд и достойнство на човека, християнски морал и етични норми, а в противоположния лагер, представен от Демократичната партия, са разхайтените привърженици на неолиберализма: леви троцкисти-неомарксисти, хора на изкуството и обикновени хипита, анархо-либертарианци и маргинали, както и много от жителите на крайбрежните щати, подвластни на таласокултурата. Мощна електорална подкрепа за Демократичната партия оказва огромната мигрантска общност от Латинска Америка. Американският долар е в тежък колапс и по света вече никой не желае да продава стоки и суровини срещу долари, защото всички знаят, че американският долар е без стойност, а неговото обменно ниво изкуствено се държи високо, чрез фалшификации на международните борси. На фона на кризата на своята, стояща на глинени крака, икономика, САЩ са затънали в огромен финансов дълг – вътрешен и външен, който е толкова голям, че е трудно да се изрази с достоверни цифри. В началото на 2024 г. общият американски публичен дълг възлизаше на 33,96 трилиона долара, а до края на август той нараства до 35,25 трилиона. Като следствие на лошите икономически показатели, отрицателната инвестиционна позиция на САЩ (NIIP) от минус 16 трилиона долари през 2022 г, достигна в края на юни 2024 до отрицателните 22,52 трлн. долара, или 77,6% от годишния БВП, което е ръст от 4,27 трлн. долара за една година. По-голямата част от външният дълг на САЩ е към Китай. Днес Тръмп играе „ва банк“ с последните сили на своята силно въоръжена и с все по-слаб човешки ресурс армия, като притиска света да придобие Панамския канал и Гренландия, за да се противопостави геостратегически на Русия и Китай. Сериозни анализатори считат, че съществува договорка САЩ да изоставят Европа и Украйна в полза на Русия, както и Тайван в полза на Китай, като концентрират целия си ресурс в проекта за създаване на мега държава върху цялата територия на континента Северна Америка, простираща се от Гренландия до Мексико. САЩ изглежда навлизат в период на дълбок изолационизъм и това ще им е полезно, защото им трябва време да се изправят от ъгъла, в който лежат колабирали. САЩ нямат и не могат да имат верен и дълготраен съюзник. Освен тяхната метрополия Англия, светът откровено ги мрази заради тяхната нечестна дебелашка политика, а дуетът им наподобява на двамата разбойници от приказката за Пинокио. Вече всички знаят, че САЩ – това е абсолютният хищник, който пресушава всичко, до което се докосне. Никоя друга държава не е такъв кръвожаден паразит. Всяка друга държава и народ, когато завладее чужда страна, експлоатира нейните ресурси до определено ниво и винаги оставя местните да живеят. Но не и САЩ – американецът смуче, докато обезкости всичко до смърт и после го захвърля. Пример за това е пълното разрушаване на мощната някога индустрия на България, с цел заграбване на българските пазари и българското икономическо и културно пространство по света, а страната беше превърната в подобие на бананова република, с намалено наполовина население. САЩ винаги ще имат само врагове. Същото е валидно и за тяхната метрополия Англия. След като беше съборен англосаксонският хегемон на 19 век – Великобритания, вероятно никой не би допуснал той да се изправи отново.
Европа
След Втората световна война Старият континент загуби своята геополитическа роля и беше превърнат във второстепенна и васална територия на САЩ. През последните няколко десетилетия европейската индустрия показва непрекъснат тренд за все по- намаляваща производителност и конкурентоспособност, а човешкият фактор от година на година става все по-разхайтен, свободолюбив и пристрастен към удоволствия и уикенд-забавления, но не и към труд. Все по-застаряващото население на Европейския континент се превръща в тежък социален товар за здравните системи и за осигурителните и пенсионните фондове. Огромната армия от свикнали на висок жизнен стандарт пенсионери са толкова тежко бреме, че с тях никоя икономика не би издържала дълго. Нещо повече, на фона на демографската, икономическа и морална криза, в Европа бяха настанени милиони мигранти от Африка и Близкия изток. Независимо каква е целта на този демографски инженеринг, напомнящ на конспиративните брътвежи приписвани на Coudenhove-Kalergi от 20-те години, мигрантите очевидно не могат напълно да се социализират и да заменят липсващите във фабриките работници, а тяхното присъствие води до драстично нарастване на социалните и медицинските разходи за държавата гостоприемник. От изброените четири прогностични фактора, Европа няма нито суровини, нито човешки фактор, има единствено технологии и вътрешен пазар, поне засега. Църквите са празни, а на вярващите християни се гледа с присмех. Рязкото нарастване на популярността на десните партии, демонстрирано на изборите за местна власт и Европейски парламент след 2024 г., говори за пробуждане и е възможно да доведе до постепенен възход на Стария континент, но това ще е като състезание с времето, а то не работи за Европа и часовникът вече показва 12 без 5.
Очаква се в бъдеще търговските и военни връзки между Русия и Китай да се засилят, освен ако Тръмп успее да забие клин в тези отношения – все пак Русия винаги ще гледа и на запад към Европа, както гледа на изток и на юг. Видяхме как руското присъствие в Близкия изток беше разменено срещу Украйна, а бившите руски републики притежават сериозни природни изкопаеми, които не са безразлични за Русия. Ако Турция бъде „разпадната“ и се образува Велик Кюрдистан насочен срещу Русия – това ще е голям коз в ръцете на САЩ. От своя страна САЩ, със своята затънала в дългове срутена икономика, с неработеща индустрия и с население изправено пред гражданска война, вероятно ще опитат да излязат от ролята на банкрутирал длъжник и да пренаредят картите чрез внезапна война срещу техния главен кредитор Китай. Поводи за войната има много, един от които е Тайван, но страхът на САЩ от военно фиаско е силен. Въпреки че за проксита в планирания конфликт с Китай днес се ангажират някои тихоокеански държави, всяка мисъл за едновременен сблъсък с армиите на Русия, Китай, Иран и Северна Корея, би бил мощен възпиращ фактор за едно решение в полза на войната. Нека не забравяме, че армията на САЩ в голямата си част се запълва с младежи от мигрантските общности и гетата, което е от значение за боеспособността и мотивацията на тази армия. Днес САЩ се намират в капан и трябва да избират между рисковете свързани с една изпепеляваща война и още по-лошия сценарий с мизерията на икономическата депресия и твърде вероятното разпадане на държавата им. Ако мирът бъде запазен, ще станем свидетели на една все по-бързо обедняваща и все по-разделена Америка, която постепенно ще се превърне в дрипа, а голям брой от щатите ще се отцепят, на първо място – сепаратистите от богатия Тексас. За да излезе от безизходицата на капана, който бихме нарекли „война или банкрут“, Доналд Тръмп се опитва да пренареди геополитиката, като придобие Гренландия и ключовете за Панамския проток, както и да концентрира целия държавен ресурс за решаване на вътрешните проблеми на САЩ, изтегляйки американското присъствие от Европа и от много други части на света. Не е за подценяване и фактът, че Pax Americana е главен таргет за много от враговете на англосаксонците. Младежите в Арабския свят лягат и стават с молитва да могат по-скоро да влязат в бой срещу „дявола“, както наричат американци и англичани. Изобщо, всякакви перспективи за бъдещето на САЩ изглеждат силно песимистични. Четвъртият Рим падна и варварите вече се разхождат по улиците му. Остана Третият Рим – Москва, този пореден Рим, пряко наследил другия Трети Рим – великия град Търново и Втория Рим – Константинопол.
За да има шанс да оцелее, Европа трябва да се освободи от неомарксистката диктатура на Давос. Полезно е да се знае, че днешните неолиберали-глобалисти, са представители на онези антихристиянски революционни сили, които периодично се появяват на историческата сцена, веднъж под формата на якобинци през кървавата Френска революция от 1789 г., сетне под формата на анархисти и комунисти при революциите от XIX и ХХ век, унищожили повечето монархии за да ги превърнат в републики. Техни продукти са всички леви идеологии, насочени към промяна на света и против християнския ред – от разпуснатите разбирания по време на Ренесанса и аристократичния либерализъм, през умерено бунтарските или крайните идеологии от новата история, като социализъм, комунизъм, троцкизъм, национал-социализъм, до днешните неолиберализъм и глобализъм. След като никога не успяха да задържат за повече от няколко десетилетия властта си, взета по линията на революции, метежи и войни, днес, през ХХI век, същите античовешки сили, маскирани зад хуманизъм, се опитват отново да вземат надмощие, но този път като борци за безкрайни лични свободи, борци за екология и борци за права, а целта им е една – унищожаване на капитализма – гръбнакът на държавата и максимално разпускане на нравите, с цел мотивиране на последващо внезапно налагане на диктатурата на мракобесния Нов световен ред, премахване на държавите, въвеждане на единно световно управление и мечтаната от идеолозите в Давос драстична депопулация на планетата.
Неолибералният фашизъм на Давос вероятно ще опита трайно да се възкачи на власт на върха на глобална криза, последвала опустошителен военен конфликт, затова глобалната война е тяхна непосредствена цел. Това дава отговор на въпроса защо днес, в началото на 2025 г., неолибералните лидери на Западна Европа се опитват да възобновят и задълбочат войната в Украйна, въпреки стремежите на Вашингтон и Москва към мир. Въпреки въжделенията на неолибералните глобалисти, политическото махало от доскорошната крайно лява точка вече е устремило своето движение надясно и се очаква завръщане към традиционните християнски ценности. Ако такава промяна не настъпи, Европа ще загине бедна и изнасилвана.
Ако се реализира стратегията на САЩ да изоставят Европа в полза на руското влияние там, насочената към християнските и семейни ценности Русия ще помогне за бърз залез на неолибералния тоталитаризъм и детрониране на самозабравилите се неолиберали-глобалисти от Давос и Лондон, заедно с тяхната гъста мрежа от неолиберални псивдолевичарски фондации, джендър-организации и проникналите във всички университети и училища неомарксисти и вероятно ще последва епоха на възход за Стария континент. Една възродена християнска Европа, освободена от себичната сянка на Лондон, със сигурност ще бъде естествен съюзник на Русия и би била балансьор по отношение ролята на Китай. С това вероятно ще се провали следваният от десетилетия план за икономическа супресия и дезинтеграция на Европа и тя би се въздигнала в един от трите или четирите световни полюса, наред с Русия, Китай и/или САЩ.
Планът с Ковид-19 се провали – тогава да подпалим голямата война!
През 2019 г. кукловодите на световните процеси опитаха да наложат с бързи темпове фашистката диктатура на Новия световен ред, чрез тяхната внезапна атака над света с конспиративната пандемия Ковид19. През периода на пандемията, от 2019 до 2022 г. се построиха огромни затвори, подобни на концлагери, оградени с 4-метрови телени огради с ток и с капацитет за хиляди хора – уж под формата на места за изолация на болни от Ковид. В целия свят беше въведено абсурдно блокиране на всякакво движение със забрана за излизане на улицата (локдаун), като зловеща генерална репетиция за скорошен апокалиптичен сценарий с масово затриване на хора и на цели държави. Извън темата за Ковид, в България за 3 години бяха построени по шведски проект и с пари от ЕС четири огромни затвори. Обаче неолибералната атака, наречена от архиепископ Карло Виганó Преврат срещу човечеството, удари на камък. Много хора неочаквано бързо се пробудиха, реагираха с категорично отхвърляне на неолибераните лъжи и започнаха настоятелно да се борят за своя прекрасен демократичен свят. А ето и сглобката на пъзела: когато авторите на плана за заробване на човечеството чрез Ковид-мерките виждат, че този план се проваля, взимат решение за отбой и тръгват към нов план. Всички помним как измислената Ковид-пандемия и драконовските антиепидемични мерки внезапно прекъснаха, като прерязани с нож и това съвпадна с избухналата, без видима връзка с пандемията, война в Украйна.
Сценарий, създаден от глобалистките сили: Войната в Украйна е само началото на нескончаем военен конфликт, чиято цел, наред с милионите човешки жертви, е унищожаване на икономиките на държавите от Европейския съюз, Русия и нейните евразийски съюзници. Ще напомним нашата теза, лансирана по-горе – че неолибералният фашизъм ще опита да се възкачи на власт на върха на тежка глобална икономическа криза след опустошителен военен конфликт, която криза ще доведе до мизерия и отчаяние, като необходима предпоставка за налагане на диктатурата на Новия световен ред, описван като неофеодализъм, и заробване на човека. Войни, противопоставяне, мизерия и отчаяние – това също навежда и на мисълта за описаното в Библията идване на Антихриста и наближаване на Последните времена.
Русия и българите
Какво е за нас Русия? За 90% от българите, руският народ е скъп и това е естествено. Както знаем, Русия е духовен наследник на високоразвитата култура на средновековна България и дори руският език е произлязъл от средновековния български, както отбелязва академик Дмитрий Лихачов. Считаме, че е нормално всеки българин да е горд и да цени труда на хилядите български монаси и учени, работили след Х век в Киевска Рус в продължение на 500 години. Дори средновековният дворцов церемониал и средновековните титли в Русия носят български имена. Ако друг народ имаше такива исторически връзки с великия руски народ и неговата феноменална културна традиция, със сигурност щеше да го демонстрира като най-ценен капитал.
Има две Русии – и те са много различни. Едната Русия е Имперска Русия, със своя несъмнен и характерен за всяка империя империализъм – в миналото това е Царска Русия, а по-късно Съветска Русия. От другата страна е Православната Русия – държавата на великия руски народ, с неговата дълбока християнска душевност, така скъпа за българите.
В миналото Имперска царска Русия безспорно е била и тиранична, макар ние, българите да сме видели от нея в исторически план само най-доброто. От 20 години обаче на държавно ниво Русия е коренно променена. Руските управляващи първи проумяха, че светът вече не е същият и за втори път в руската история разработиха нова държавна и световна политическа доктрина. Само за две десетилетия Владимир Путин превърна изостаналата и затънала в хаос Русия в мощна технократска империя, изградена около духа на Православието. Днес Русия е приела ролята на Богоносен Трети Рим, какъвто някога е била Търновска България.
Добре помним и огромната помощ на руския народ по времето на СССР за построяване на мощната българска индустрия, която беше извела България сред най-развитите индустриални държави. Между България и Русия има много общи исторически и психологически моменти, които свързват двата народа на ментално ниво. Няма по-близък на българите народ в света от руския.
Автор: Д-р Орлин Филипов д.м.
Коментирай първи