Пловдив е хилядолетен град с хилядолетна мъдрост и собствено мнение за нещата. Поредното доказателство за това дойде онзи ден, когато Елеонора Митрофанова направи нещо, което никой не е очаквал – лежерна разходка по Главната, без охрана, без официални делегации, без протоколна помпозност. Само тя, слънцето над Джумаята и много изненадани минувачи.

И тогава се случи най-неочакваното – хората започнаха да се стичат към нея и да я поздравяват. Някои дори я прегръщаха.

Пловдив, градът на айляка, отвори обятия.

В първите секунди реакциите бяха смесица от любопитство и недоумение. Но после се стигна до онзи типично пловдивски момент, когато всичко става „айляк“.

Жена на около 70, с торба с пресни зеленчуци от пазара, изведнъж я прегърна така, сякаш посреща сестра си: „Госпожо Митрофанова, добре сте дошли в Пловдив! Тука е по-спокойно от София, нали?“ Митрофанова се усмихна и кимна, а около нея на Главната вече се бе събрала голяма група хора, които я снимаха, коментираха и махаха с ръка.

Млади, възрастни, случайни минувачи.

Най-любопитното бе, че симпатиите към руската посланичка не идваха само от възрастните. Млади хора, студенти, дори туристи я поздравяваха, както се посреща руски освободител.

Един студент от ПУ, леко задъхан, след като бе тичал да я настигне, каза: „Госпожо, може ли снимка? Че няма да ми повярват в общежитието!“ И се снима, разбира се.

Главната – място за срещи и… неочаквано топли жестове.

Накрая се получи картинка, която трудно може да се напише в дипломатически доклад: руската посланичка, разхождаща се сред усмихнати българи, прегръщат я непознати, едно почти празнично настроение.

Пловдив отново доказа, че е град с душа – понякога шумна, понякога авантюристична, но винаги човешка.

И ако някой ден някой напише книга за странните и красиви моменти в българската публична политика, тази разходка на Митрофанова ще заслужава своя собствена глава

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: