Автор: Дейвид Ремник, „Ню Йоркър”

За радост на Бенямин Нетаняху Тръмп предлага пълномащабно етническо прочистване на Газа и създаването там на туристическа „Ривиера“

Преди повече от петстотин години Макиавели, философът на политическия прагматизъм и съвременното републиканство, констатира в „Размишления върху Тит Ливий“, че „понякога е много мъдро да се правиш на луд“. Ричард Никсън, според началника на неговия кабинет, Халдеман, очевидно е стигнал до подобно заключение, казвайки: „Наричам това теорията на Лудия, Боб. Искам северновиетнамците да повярват, че съм стигнал до точката, в която ще направя всичко, за да спра войната. Просто някой да им каже: „За бога, вие знаете, че Никсън е обсебен от комунизма. Не можем да го удържим, когато е ядосан, а ръката му постоянно е на ядрения бутон“ — а след това самият Хо Ши Мин ще бъде в Париж до два дни и ще се моли за мир.“

Във вторник президентът Тръмп се появи заедно с израелския министър-председател Бенямин Нетаняху в Източната стая в Белия дом и заяви, че двата милиона палестинци в Газа трябва да бъдат изселени от ивицата. Съединените щати щели да „превземат“ Газа и да я „притежават“. Палестинците, след като претърпяха десетки хиляди смъртни случаи и унищожението на безброй домове, училища, джамии, болници и друга инфраструктура, изобщо няма да протестират и ще се оставят да бъдат разселени… другаде. Египет. Йордания. Все тая. За Тръмп едва ли има значение, че подобна политика представлява етническо прочистване. Моралът не влиза в сметката, когато трябва да се сключи сделка с недвижима собственост.

„Имаме възможност да направим нещо феноменално и не че искам да се правя на умен и красив, но можем да го наречем Ривиерата на Близкия изток – това място можем да го превърнем в нещо великолепно“, каза Тръмп. (Ривиерата: „Слънчево място за сенчести хора“, както се изрази Съмърсет Моъм). „Ще се погрижим да бъде направено на световно ниво“, продължи Тръмп с тона и изразите на брокер на недвижими имоти. По-късно през деня той отново коментира плана си за изселването на палестинците от Газа: „Те не трябва да се заселват на едно място, само в една държава, а поне в няколко различни държави, в които ще им изградим жилища с наистина добро качество – красиви градове, места, където ще могат да живеят, без да бъдат убивани. Защото оставането им в Газа им гарантира, че в крайна сметка ще умрат.“

Нетаняху, който стоеше рамо до рамо с Тръмп на пресконференцията, изрази увереност, че този план на американския президент ще „положи началото на мира със Саудитска Арабия и други арабски държави“. Саудитците обаче излязоха с официално изявление, в което отхвърлиха предложението на Тръмп като налудничаво и потвърдиха позицията си, че са за създаването на независима палестинска държава в териториите й от 67-ма година. Последваха ги правителствата на всички арабски страни, без Катар, а след тях с подобни изявления излязоха Китай, Русия, Индия, Германия, Испания, почти всички държави в ЕС и в целия свят. Което обаче никак не помрачи настроението и не попречи на политическите лакеи на Тръмп да засияят в пълния си блясък: държавният секретар Марко Рубио написа в Туитър, че „САЩ са готови да лидират и да направят Газа красива отново“.

Докато Тръмп говореше от трибуната, Нетаняху беше разтегнал толкова широка усмивка, че сигурно го е заболяла устата. Той не би и могъл да си представи по-голям подарък от американския президент, нито разпъването на по-голям политически чадър над него. Благодарността му бе безгранична, а той добре разбра как да се подмаже за този подарък. „Казвал съм това и преди, ще го кажа отново: вие сте най-големият приятел, който Израел някога е имал в Белия дом“, каза Нетаняху на Тръмп пред камерите. „Вярвам, г-н президент, че желанието ви да избягате от традициоинното мислене, мислене, което се е проваляло всеки път, желанието ви да мислите извън рамките със свежи идеи, ще ни помогне да постигнем всички тези цели.“

Мажоретките на Нетаняху в израелските медии, като Амит Сегал от Канал 12, приветстваха новината, а Итамар Бен-Гвир, един от лидерите на крайната десница в израелската политика, написа в Туитър: „Доналд, това изглежда като началото на едно красиво приятелство.“ Амос Харел, уважаваният репортер и анализатор на Haaretz, либералния всекидневник, ми каза: „Десните у нас са в еуфория. Трудно ми е да разбера това. Тръмп изглежда много по-заблуден, отколкото си мислех. Той има повече енергия от Байдън, но . . . уау…“

Това не е първият път, когато семейство Тръмп, което направи значителни финансови инвестиции в региона през последните години, вижда Газа като потенциален курорт. Миналия февруари зетят на Тръмп, Джаред Кушнер, каза в интервю в Харвардския университет, че „имотите по крайбрежието на Газа могат да бъдат много ценни. . . . Ситуацията там е малко неприятна, но от гледна точка на Израел бих направил всичко възможно да изгоня хората и да почистя след тях.“ Кушнер се оттегли от политиката на Белия дом, в момента живее в Маями, но вижда себе си като велик стратег за Близкия изток. В Харвард той бе казал, че обявяването на палестинска държава би било „супер лоша идея“.

След като гледах Тръмп и Нетаняху, разговарях с Мхаймар Абусада, политолог от университета Ал-Азхар в Газа, който преподава тази година в Северозападния университет. „Депресиран съм, човече“, ми каза той. „Дори не знам какво ще се случи, но знам, че палестинците са против това и предпочитат да живеят в палатки и в развалините на разрушените си домове, отколкото да си тръгнат. И всички знаем, че съседните страни, Египет и Йордания, няма да приемат идеята за разселването. Абдула II, кралят на Йордания, и президентът на Египет, Абдел Фатах Ел-Сиси, и двамата виждат увеличеното палестинско население в техните страни като демографска и политическа заплаха за режимите си. В Йордания палестинските бежанци вече са 3 милиона. Също така, въпреки че и двете страни имат дългогодишни мирни договори с Израел, не е ясно как предложението на Тръмп и очевидното задоволство на Нетаняху от него могат да повлияят на тези договорености.

Арън Дейвид Милър, ветеран в дипломацията и анализатор на Близкия изток, ми каза, че „главата му е щяла да експлодира“, докато е гледал Тръмп. „За двадесет и седем години работа за демократи и републиканци никога не съм чувал такава пресконференция“, каза той.

Милър, разбира се, е наясно, че стратегията на Тръмп винаги е била да шокира, да се прави на луд и по този начин да изплаши съперниците си и да промени условията на сделката в своя полза. Може би, просто може би, всичко ще се окаже игра, предположи Милър. Тръмп обичайно казва възмутителни неща, следи реакциите и доста често се дистанцира от собствените си провокации. (Ще превземе ли Гренландия? Панамския канал? Ще направи ли Канада петдесет и първият щат?) Може би Тръмп смята, че така ще успее не само да подкрепи Нетаняху във вътрешните му проблеми в Израел, но и смята, че с това ще разтревожи толкова дълбоко другите лидери от Близкия изток, че ще накара Иран да се откаже от ядрените си амбиции, а също така и ще принуди саудитците да се включат в по-широко споразумение за региона. Или може би последният пърформанс на Тръмп е част от по-широката му стратегия за предизвикване на пълен хаос по света, която включва толкова измамна реторика и толкова много абсурдни предложения, че колективната глава на световния естаблишмънт буквално да експлодира, докато междувременно той постига поне някои от най-съкровените си и амбициозни цели.

И все пак е неизбежно – тази лудост ще има своята цена. Милър предупреди, че въпреки че Тръмп може да се откаже от предложението си за етническо прочистване на Газа и създаване на нова Ривиера, подобно представление изпраща особено опасно послание: „Това е реверанс към Путин, че може да запази територията, която е завзел в Украйна, и към Си, който сега може да придобие повече увереност в усилията си да присъедини. Въпреки че двата случая имат съществени разлики с Газа – защото в Донбас и Новорусия живеят руснаци, а в Тайван – китайци. Но каквито и да са мотивите на Тръмп за налудничавата му реторика, със сигурност си имаме работа с един крайно несериозен човек.

Никсън смяташе себе си за задълбочен мислител и стратег по световна политика. И все пак е важно да си припомним, че независимо от увереността му, че ръководството на Северен Виетнам ще бъде поставено на колене, тази порочна война завърши с пълното поражение за САЩ. По същия начин и заплахите на Тръмп за „огън и ярост“ срещу Северна Корея през 2017 г. не му донесоха полза, още по-малко конструктивизъм. Решението на президента да демонстрира, за пореден път, неадекватно перчене – в изпълнение на „теорията за лудия“ – ако е това, което подозираме – няма да донесе траен мир в Близкия изток, а само ще покрие с още един пласт позор Съединените щати.

Източник: The New Yorker