Днес думата олигарх е сред най-употребяваните в политическото говорене. Буквално този израз се отнася за хора, които държат в ръцете си икономическа и политическа власт. В България олигарсите не са явление, което обитава само настоящето. Още в първите години след Освобождението българските политика и икономика функционират на олигархичен принцип, а един от най-ярките образи на този модел е фамилията Губиделникови.

Могъществото на фамилията се дължи на предприемчивия дух и близките връзки с властта на нейния основоположник Георги Губиделников. Роденият през 1859 година едър капиталист по никакъв начин не се притеснява да се изявява и като политик. Той е депутат в пет обикновени парламента и в един велик.

Докато е депутат, в продължение на една година е кмет на Русе, а през голяма част от живота си наред с политическите си занимания управлява собствената си частна банка, като известно време съвместява тази дейност с членство в Банкерския съвет на държавната БНБ. От днешна гледна точка в продължение на десетилетия Георги Губиделников е в тежък конфликт на интереси. Това е и причината името му да се забърка в доста подозрения за облагодетелстване от обществени поръчки, които му възлага младата българска държава. През голяма част от живота си банкерът работи в съдружие със семейство Бурови. Остава в сянката на най-известния Буров – Атанас, защото, за разлика от него, е мълчалив и рядко се изявява като оратор в парламента и в обществения живот. Той е потаен и заради тази си характерност често е свързван с това, което днес наричаме задкулисие.

Георги Губиделников е наследник на богат котленски род. Завършва елитен френски колеж в Цариград, а през 1883 година получава диплома за юрист от Новорусийския университет в Одеса. След това се връща в България и веднага е назначен за помощник-прокурор във Варна.

Кариерата му на магистрат е стремителна и за кратко време той е издигнат до прокурор в Шумен и в Търново, а след това и до подпредседател на Русенския окръжен съд. Това е и последният му пост в съдебната власт. По време на управлението на премиера Стефан Стамболов Губиделников е уволнен заради политическите си пристрастия. След уволнението той се преквалифицира и отваря адвокатска кантора заедно с приятеля си Теодор Теодоров, който през 1918 година ще оглави правителството. С Теодоров освен дългогодишно съдружие го свързва и роднинство.

Докато са съдружници, Губиделников се жени за третата сестра на бъдещия министър-председател Станка. Двете по-големи сестри на Станка са женени за политиците от Народната партия Михаил Маджаров и Стефан Бобчев. Самият Губиделников също е член на тази партия и роднинските му връзки ще дадат основания на политическите му противници да превърнат него и роднините му в пример за шуробаджанащина.

Политическият възход на предприемчивия адвокат започва след падането на Стамболов през 1894 година. Ден след като авторитарният премиер подава оставка, Губиделников организира манифестация в Русе, в която настоява за мъст за загиналите офицери русофили, които са осъдени на смърт от Стамболов, и нарича публично бившия министър-председател тиранин. Веднага след това за пръв път е избран за депутат и същевременно е назначен за кмет на Русе. През 1896 година Губиделников стига до поста подпредседател на Народното събрание. Бързото му израстване в политиката само за няколко години го изстрелва почти до върха на държавата. Предприемчивият юрист обаче не желае да стигне до самия връх и се отдава на бизнес начинания.

През 1905 г. заедно с приятелите си Иван и Атанас Бурови става съсобственик на Българската търговска банка, която по онова време е най-голямата българска частна финансова институция. Заедно с това е избран за председател на Съюза на акционерните дружества в България, за подпредседател на Софийската фондова борса, за председател на Първо българско застрахователно дружество „България“, на текстилното дружество „Свети Георги“, на керамичното дружество „Труд“, на Българското минно акционерно дружество „Бъдеще“, на строителното дружество „Работник“, на Видинската търговска банка, на спестовното дружество „Стремление“, на издателското дружество „Стопанско развитие“ и на още много обществени и бизнес организации. Всички тези позиции показват многостранните интереси на Губиделников, който заедно с политическата си дейност издържа и органа на Народната партия вестник „Мир“.

Задно с печеленето на пари Губиделников развива и благотворителна дейност. Той е сред основните дарители за изграждането на Доходното здание в Русе, в което днес се помещава сградата на театъра. През 1931 година основава 4 благотворителни фонда. Първия кръщава на имената на родителите си Ана и Гено, вторият и третият носят имената на двамата му починали синове Ангелко и Христо, а четвъртия кръщава на съпругата си. Фондовете се управляват от Светия синод, а желанието на Георги Губидел-ников е с парите от тях да се подпомагат бедни ученици от Духовната семинария.

Георги Губиделников умира в края на 1938 година. Бизнесът му е наследен от сина му Тодор. След идването на комунистическата власт през 1944 г. всички капитали на богатата фамилия са национализирани заедно с благотворителните фондове. Така внезапно приключва животът на една от най-могъщите български бизнес империи.