Известният соц поет и драматург Георги Джагаров имал склонността да прекалява с алкохола, свидетелстват негови съвременници. Писателят, който години наред бил любимец на Тодор Живков, изпивал по повече от литър „огнена вода“ при легендарните си запои. При това употребявал само маркови питиета. Коронният му номер бил да влезе в някое заведение, придружен от млади поетеси, и още от вратата да се провикне към сервитьора: „Две бутилки уиски за начало!“.

Георги Джагаров можел да изкарва по цели нощи в наздравици, но на старини е развалина

В разгара на алкохолните оргии на Джагаров обикновено му се отварял глас. Видният творец запявал народни и патриотични песни, като любимата му била: „Дотегнало ми е, Янко море, кървави ризи да пера, ръждиви саби да лъскам…“ Като се поуморял да се дере, авторът на „Земя като една човешка длан“ пък започвал да бистри политиката с компанията си – обсъждал кой е кривнал и от правия път на социализма и как трябвало обратно да бъде вкаран в релсите.

Джагаров (първият вляво) е смятан за любим поет на Тодор Живков, а той го издига до вицепрезидент

Запоите на Джагаров си имали име – джагариади. Така започнали да ги наричат в арт средите, след като любимият на Тато поет изкарал цяла нощ в наздравици с кинодеец грък, емигрирал у нас. Върнал се византиецът сутринта порядъчно почерпен при жена си и тя му вдигнала страхотен скандал. Потърсила му сметка защо се прибира по никое време. „В механата дойде Дзагара (човекът не можел да изрича звука „дж“) и стана една дзагариада“, заоправдавал се елинът пред половинката си. Впоследствие тази история станала обществено достояние. Оттам набързо влязла в оборот и думата „джагариада“.

В един период от живота си Джагаров оглавявал Съюза на българските писатели. В този период сградата, където се събирали пишещите братя, била преустроена из основи. В мазето се появил ресторант, подобие на култовия в миналото бар „Астория“. Дори управителят бил взет оттам.

В своя книга със спомени Любомир Левчев – друг председател на писателския съюз, описва как ръководещият кръчмата Атанас Германов му признал за свой физически сблъсък с автора на „Земя като една човешка длан“. „А пък другарят Джагаров! А пък Стефан Гецов! Колко пиеха! Мале-е!“, рекъл ресторантьорът. „И се напиваха“, подкрепил думите му Левчев. „Аз веднъж другаря Гецов го напердаших в „Астория“. Аз и другаря Джагаров…“, изпаднал в дълбоко откровение управителят с прякор Наско Германа.

По времето на Тато Георги Джагаров се издигнал до поста вицепрезидент, припомнят запознати с биографията му. Тогава официалното название на длъжността му било „Зам.-председател на Държавния съвет“. Вероятно под влияние на алкохола Джагаров станал изключително мнителен.

Георги Джагаров бе и шеф на писателския съюз

В един момент състоянието му взело да граничи с лудост. Постоянно говорел за някакви тъмни сили, с които се налагало да се бори. Привиждали му се шпиони, масони и врагове на социалистическата власт.

Благодарение на благодетеля си Тато Георги обаче успял да се справи с най-големия си порок. Първият човек в държавата обичал твореца като син и не можел да гледа безучастно как онзи се налива и съсипва здравето си.

„Живков полагаше неимоверни усилия да го откаже от алкохола. С Владимир (родното чедо на комунист №1 – б. р.) не успя, но с Джагаров – да. Поетът спря да пие“, разказвала е пред Ани Младенова – легендарната медицинска сестра на дългогодишния генерален секретар на ЦК на БКП.

Джагаров починал през 1995-а на 70-годишна възраст. Боледувал от рак и последните му дни минали в ужасни мъки. На всичкото отгоре почти нямало негов познат, който да не се бил отрекъл от него. Заради болестта си бившият вицепрезидент станал кожа и кости.

Отделно бил и неадекватен. „Беше изоставен и обруган отвсякъде. Само Чавдар Добрев и Любен Георгиев се въртяха около него. Всъщност той се оказа отдавна напуснал живота. Нямал паспорт. Не знаел как се говори по уличен телефон. Не знаел как се купува билет за трамвай. Любен Георгиев го учел и водел. Това му прави чест. Видяхме се малко преди края у тях. Заведох Уилям Мередит и Ричард Хартайс. Джагаров вече не можеше да става от леглото“, пише в книгата си „Аз съм следващият“ Любомир Левчев.

За Джагаров казват, че при социализма често се подмазвал на своя благодетел Тодор Живков. Случвало се е дори да напише статия, в която се възторгвал от родител ката на Първия – Маруца. „Тя можеше да бъде майката на Васил Левски или майката на Христо Ботев, баба Тонка или баба Параскева“, изцепил се веднъж в пресата поетът, за да зарадва шефа си. В друг случай се възхитил каква велика българка била баба Маруца. Истинска народна женица, която не можела да осъзнае колко голям син е родила!

Джагаров обичал да разказва по вестниците за вкусния боб, с който го гощавала майката на първия партиен и държавен ръководител. Заради писанията му мнозина се чудели толкова стиснат ли е бил Тодор Живков, та оставял жената само на фасул Защо не й изпращал мръвка?

„Джагара много добре знаеше, че в литературата една майка може да бъде народна само ако вари боб“, прозрял бе приживе знаменитият български сатирик Христо Христов-Черемухин. Той също като Джагаров вече не е между живите. Почина на 22 декември 2003 г.

Особена виртуозност бившият вицепрезидент проявявал, когато трябвало да изчетка Тодор Живков. На 60-годишния си юбилей през 1985-а поетът смаял гостите си с признанието, че Тато е неговото вдъхновение. Понякога изпадал в творческа безпомощност, но точно тогава в тъмнината му се причувал окуражителният глас на генералния секретар. „Не падай на колене пред трудностите, погледни в душата си и ще видиш, че там все пак нещо свети, раздухвай го, дерзай! Гори, гори, да изгориш докрай“, нашепвал отнейде Живков. „Благодаря ви, че искате да ми помогнете в това горене“, обърнал се към първия партиен и държавен ръководител Джагаров.

Както е можело да се очаква, след 10 ноември писателят набързо забравил какво е сторил тато за него и дори започнал да се представя като жертва на диктатурата му. Живков едва ли не му бил съсипал писателската кариера.

„Политбюро неочаквано ме освободи от поста председател на СБП, по-точно ме изхвърли от литературния живот и ме удостои с високата чест да бъда заместник-председател на Държавния съвет на НРБ. За някои такъв отговорен пост може и да е чест, но не и за мене! Аз не можех да не се замисля върху смисъла на партийния курс, още повече като забелязах, че от една страна, Тодор Живков ме представяше пред обществеността за свой приятел, а от друга страна, нареждаше да се свалят от сцената пиесите ми „Прокурорът“ и „Тази малка земя“, да се унищожи филмът „Прокурорът“ на Любомир Шарланджиев!“, ожалил се в писмо до „Литературен фронт“ Джагаров на 18 януари 1990 г. Думите му издавали пълна амнезия. Нима бил забравил, че именно Тато попречил пиесата „Прокурорът“ да бъде тотално забранена.