Известна е историята как първият космонавт на планетата става поклонник на Богдана Карадочева, но пък любопитното е, че той я харесва след нейно конкурсно представяне в Сочи. Кратката, но голяма кариера на Паша Христова, която й отрежда приза „певица на столетието“, започва от Сочи. В черноморския град, който днес е световна олимпийска столица, там през 60-те започва да се провежда международен конкурс за изпълнители. Неговият пръв победител при създаването му през 1967 г. е нашата прима Богдана Карадочева.
За разлика от зимните ни олимпийци, естрадните ни изпълнители носят доста отличия за България от Сочи. Бисер Киров, Георги Минчев, Емилия Маркова също имат прекрасни спомени от младостта си, свързани с курорта. През следващото десетилетие в конкурса, опитващ се да бъде конкурент на родния гигант „Златният Орфей“, награди печелят Росица Борджиева и Кичка Бодурова… През 80-те участва с успех и Орлин Горанов.
„Заминахме за фестивала в Сочи. Борето Карадимчев, Бисер Киров и аз – разказва Богдана Карадочева. Преди пътуването участвахме в телевизионно предаване. Радой Ралин попита: „Трите Б. К., кой ви посочи пътя към Сочи?“. Придружаваше ни музикалният критик Александър Абаджиев. Още на репетицията диригентът Юрий Силантиев и оркестърът ми ръкопляскаха, станали на крака.
Пях „Сняг“ на Борето Карадимчев, една италианска песен на Ива Дзаники и „Тече река Волга“ с много интересен аранжимент на Вили Казасян. Бях седем-найсетгодишна и спечелих първа награда. Интервизия излъчваше за всички социалистически, само България не се интересуваше и не предаваше. След фестивала се върнахме в Москва и там организираха нещо като коктейл за изпълнителите. Изведнъж настъпи необяснимо оживление и се появи самият Юрий Гагарин. От вратата попита къде е момичето с първата награда прегърна ме, каза, че е дошъл специално да се запознае с мен и ми поиска с автограф. Лелеее… Донесоха две грамадни чаши, пълни с водка, и Гагарин изпи своята на екс.“
Документални записи с първите ни участници в Сочи – Бисер Киров и Богдана Карадочева, са издадени на плочи в многохилядни тиражи в необятната съветска страна. Следващата година ни представят Георги Минчев и Паша Христова. Певецът вече е спечелил с „Бяла тишина“ на Карадимчев двата ни най-големи конкурса – „Златният Орфей“ и „Мелодия на годината“. Популярността му в родината е по-голяма от тази на Паша, която все още търси себе си.
В Сочи, където също е непозната, се отварят пътеките на големия успех на Паша. Тя се представя с весела руска песничка -„Стоят девчонки“ и с драматичната , време“ от Александър Йосифов.
„Българската певица Паша Христова репетира с оркестъра всичко на всичко 15 минути и във вечерта на концерта наистина предизвика буря от аплодисменти с изпълнението на прекрасната песен „Спри, време“. Веднага стана ясно, че тя ще претендира за призово място. Предчувствията не ни излъгаха“, пише в. „Московски комсомолец“.
Дълбочината на емоцията, брилянтното й изпълнение, динамиката на гласа, красотата и мощта му правят невероятно впечатление и журито й присъжда първа награда. Паша получава първия убедителен израз, че й предстои голямо бъдеще.
До първото си международно признание Паша стига благодарение на щастлива случайност. Случката е дребна на вид, но решаваща за избуяването на класата й. Български участник сред дамите е трябвало да бъде Грета Ганчева. В този момент тя се разболява и пътуването се осуетява. По съвпадение Паша е на турне в СССР заедно с Йорданка Христова, Борис Гуджунов, Маргарита Радинска. Тя възнамерява да отиде само като зрител в Сочи, но административно й възлагат да се включи в конкурсната програма, представяйки България. Паша е най-младата в българската група, затова Паша Христова попада на кс по случайно печели несл се решава тя да бъде състезателят. Организаторите дори нямат възможност да реагират и да включат името й в предварителните брошури със списъка на участниците.
Най-дългогодишният член на журито на конкурса в Сочи е известната руска композиторка Александра Пахмутова. От 1977 г, когато се честват 60 години от Октомврийската революция, форумът започва да се нарича „Червеният карамфил“. Данните за провеждането на фестивала са докъм 1990 г. Един от последните ни участници в него е Орлин Горанов, който донася втора награда за страната ни.
Коментирай първи