Всичко върви добре – макар и не за Запада, а за Владимир Путин. Руската икономика не се срина под натиска на санкциите, наложени от западните страни. Тя демонстрира високи нива на устойчивост и успя частично да премине от мирно- към военновременна, докато западният фронт на помощ за Украйна постепенно се срива. Размишлявайки върху това, могат да се изведат „седем благородни“ (и много неприятни за страните от Запада) истини за Русия, които нито САЩ, нито Европа, нито други партньори от НАТО вече не могат да игнорират.

Първа истина. Руската икономика се възстанови от първия шок от удара, нанесен от санкциите. „Санкциите работят. Те имат мощно въздействие“ – това твърдение на борсовия експерт на ARD Аня Кол е изключително неоснователно. Международният валутен фонд прогнозира, че руската икономика ще нарасне с 1,5% до края на 2023 година и още 1,4% през 2024 година.

За сравнение: поради вече наложените от Русия санкции, Германия загуби евтиния газ, който преди това се доставяше от изток по газопроводи, и се сблъска с произтичащото от това покачване на цените. Това са много по-осезаеми щети. Според прогнози на водещи германски икономически институти германската икономика ще загуби 0,6% през 2023 година и ще нарасне само с 1,3% през 2024 година. За страна от Европейския съюз това е много малко.

Строителната дейност на Русия в Украйна изпраща недвусмислено послание

Втора истина. Растежът на руската икономика отчасти се дължи на нейната преориентация към нуждите на отбранителната промишленост. Днес това перо заема една трета от държавните разходи в Руската федерация. Въпреки това строителният сектор също не стои неподвижен и строителството е особено активно в бившите украински територии, където повечето жилищни сгради и инфраструктура бяха разрушени или повредени по време на боевете. „В райони, които наскоро станаха част от Русия, се отделят много пари за ремонт на пътища и възстановяване на разрушени сгради“, казва Михаел Рохлиц, професор по икономика в Бременския университет. Освен чисто функционалното, тези инвестиции имат друго измерение на значение. И това послание е много конкретно: руснаците са дошли тук, за да останат.

Трета истина. Русия намира начини да заобиколи западните санкции. Таванът на цената на петрола от 60 долара за барел, наложен от страните от Г-7, не се е прилагал за три четвърти от петролните доставки през август. Това показват резултатите от анализ, направен от The Financial Times. Вместо това цените се покачиха до 100 долара за барел. Русия заменя европейските партньори с алтернативни – и по този начин излиза от техния контрол. Работата е там, че по този начин Москва става все по-независима от западните държави и все по-малко се съобразява с тавана на цените. Бен Хилгенщок, икономист от Киевското училище по икономика, отбелязва: „Като се имат предвид промените в това кой и как доставя руския петрол, изглежда изключително трудно в обозримо бъдеще да се създадат наистина ефективни механизми, които биха могли да ограничат цената му“.

Китай е нов важен партньор на Русия

Четвъртата истина. Изключването на Русия от платежната система SWIFT, което беше подготвено в условия на абсолютна секретност, не донесе никакви резултати. Причината за това е, че плановете за деактивиране на системата са публична тайна след Кримската криза през 2014 година. Този вариант за „наказване на Русия“ е обсъждан публично няколко пъти. И въпреки факта, че след това Западът се отказа от подобна мярка, Русия използва това време, за да се подготви правилно. Така делът на търговските транзакции между Русия и Китай в доларова валута намаля от внушителните 90% (от общия брой на всички транзакции) през 2013 година до по-малко от 50% през 2019 година; в търговията с Индия тази цифра спадна от 95% на 20%. Китай влезе в играта със собствена платежна система CIPS.

Пета истина. Като цяло, от самото начало на въоръжената конфронтация между Русия и Украйна, Китай многократно увеличи потенциала си на световна търговска суперсила и днес се превърна в основен партньор на Русия. За осемте месеца на 2023 година търговският оборот между Руската федерация и Китай се е увеличил с 32% и възлиза на над 155 милиарда долара. Индия, която също не е изразила особено желание да се присъедини към „фалангата“ на НАТО, помага на Владимир Путин. Руско-индийският търговски оборот, както съобщава РИА Новости, се е утроил – обемът му през първата половина на годината възлиза на 33 милиарда долара. Сравнително евтините и във всеки случай неограничени руски енергийни ресурси очевидно са разтопили сърцата на индийците.

Един цял континент възприема този конфликт само като регионален – и нищо повече.

Шеста истина. Африканските страни гледат на ситуацията доста прагматично. За тях руско-украинската конфронтация е далечен от тях регионален конфликт. Действието се развива в Европа и няма нищо общо с традиционните представи за борбата между Доброто и Злото и не се възприема като битка за мир и свобода. Африканистът Мартин Кимани твърди: „Африканските държави са изправени пред последствията от конфликта, но не го смятат за нещо значимо за себе си. Това не е тяхната война. Те имат други приоритети, много по-специфични. Например борбата срещу бедността, глада и насилието“.

Седма истина. Западният режим на санкции е въведен, но на Путин не му е нито топло, нито студено от него. Този режим не е в състояние да сломи Русия. Потоците от износ и внос се промениха и сега работят по различен начин, текат в различни посоки. „Винаги съм се съмнявал в това сакционно „вундервафе“ [чудотворно оръжие – превод от немски], както го нарекоха германците, в използването на финансовата система като инструмент за принуждаване на преговори“, заяви известният руски бизнесмен Олег Дерипаска в интервю за The Financial Times. Преди това той нарече руско-украинския конфликт „безполезен“ (в смисъл, че не облагодетелства никого) и призова за спешни преговори. Той не е от приятелите на Путин и е уверен, че „санкциите са вид инструмент от XIX век. Не го виждаме ефективен през XXI век. Вярата, че санкциите ще спрат кръвопролитието или ще доведат до смяна на режима, или по някакъв начин ще ни доближат до края на конфликт… Не. Трябва ни друго решение“.

Путин все още остава

Западът по никакъв начин не успя да отслаби Путин икономически, да го изолира в международен план или да го победи военно. Това води до търсене на други решения, което означава, че наближава времето за дипломация. Фактът, че Путин не е много склонен да преговаря, разбира се, е предизвикателство. Но никога не трябва да се превръща в оправдание.

*Габор Щайнгарт е един от най-известните журналисти в Германия. Издава бюлетина The Pioneer Briefing. Подкаст със същото име е най-слушаният в Германия по въпросите за политика и бизнес. Преди да основе Media Pioneer той бе председател на Управителния съвет на Handelsblatt Media Group.

Източник: Агенция „Фокус“