Отидохме на срещата с Ева Тепавичарова с идеята да поговорим за кариерата й, а още на вратата на дома й тя ни сюрпризира с външния си вид – коремът й бе като на жена в доста напреднала бременност. Оказа се, че цели 7 месеца звездата на хитовия Би Ти Ви сериал „Столичани в повече“ крила от почитателите си, че пак ще става майка.

– Ева, срещаме се в дома ви. Не сте ли на работа?
– Имам и домашни задължения, както и такива, свързани със сина ми. Понякога вечер съм в театъра на представление. Ако не, си почивам вкъщи. Започнаха и снимките за новия сезон на сериала „Столичани в повече“. Преди да стартира излъчването, трябва да сме готови с поне 7-8 епизода.

– Героинята ви Йовка от сериала „Столичани в повече“ ще изненада ли с нещо зрителите през новия сезон?
– Да, ще има изненади, но за съжаление не мога да издавам подробности.

Дори аз самата съм сюрпризирана от посоката, в която сценаристите тръгнаха да развиват образа. Не съм очаквала въобще такова нещо. Героинята ми е едно много лежерно същество, но не бива да се забравя, че е и доста амбициозно момиче. Тя иска да прилича на определени хора, които според нея са реализирани. През сезона, който предстои да видят зрителите, Йовка ще се опита да пробие в нова ниша.

– Йовка и в новия сезон ли ще е жена на двама мъже – Спас Лютов, героя на Руслан Мъйнов, и Радко Чеканов, персонажа на Васил Драганов?
– Ще ви разкажа една случка от мое представление в Пазарджишкия театър. След края на спектакъла на сцената се качи 15-годишно дете, стисна ми ръката и ме поздрави за представянето ми. И тогава ми каза чистосърдечно: „Моля те, кажи им да те върнат при Буци (прякор на Спас Лютов – б. а.)!“. Като го споделих това на главния сценарист на „Столичаните“, той много се смя. Явно при хората е категорично желанието Йовчето да си бъде при мъжа си Спас. Интригата, която се завъртя през последния сезон, явно е заинтригувала зрителите.

– Близо ли е образът на героинята ви Йовка до вас?
– Близо е, разбира се. Но имаме и коренни различия. Смятам, че всеки артист, когато започне да работи върху някакъв образ, трябва да си отговори на въпроса какво може да ползва от себе си и какво от това, което не е самият той, може да вложи в ролята. Актьорът е пластелин.

– Забавни случки на снимките?
– Имало е случаи, когато сме бързали до полуда. Оставала съм тогава с усещането, че сме изпуснали детайл и нещата не са изпипани добре. След това, виждайки монтирания материал, съм разбирала, че съм се заблуждавала. Този формат изисква друг ритъм на работа. Ние дори не знаем какво се случва с нашите герои. Умишлено крият от нас, казват ни само за 2-3 епизода напред.

– Васил Драганов твърди, че удряте много силно на снимки…
– Той само си се оплаква. Много съм внимателна и прецизна с партньорите си. Руслан Мъйнов защо не се жалва, че нещо съм го блъскала (смее се)? Но знам ли, има моменти, в които правиш нещата много истински и може да нараниш колега Извинявам се, ако някой го е заболяло.

– Станахте ли близка с колегите си от сериала?
– Да, всички са ми близки по някакъв начин. Имаше месеци, в които прекарвахме много време заедно. В житейски смисъл обаче не мога да кажа, че съм се сближила. Работата не го изисква и не бива човек да прекрачва определена граница. За мен е важно да има хигиена в общуването с колегите и аз много държа на това.

– Какви са театралните ви ангажименти?
– Най-новото представление, в което играя, е постановката „Две“ на Народния театър. Това е една пиеса за Елисавета Багряна и Дора Габе. Ролята ми там е епизодична. Участвам и в тежкия за мен спектакъл „Обир“, както и в „Пет жени в еднакви рокли“. Те също се играят на сцената на театър „Иван Вазов“. Загубихме Чочо Попйорданов, когато „Пет жени в еднакви рокли“ набираше скорост и Иван Юруков зае мястото му. В Хасковския театър съм ангажирана в „Откачена фамилия“ – представление, което може да се види всеки месец и в Сатирата. Сега ми излезе и един спектакъл на Пазарджишкия театър – „Телефонен звън от миналото“.

– Като сте играли с Чочо Попйорданов в представлението „Пет жени в еднакви рокли“, станахте ли близки?
– Да, не знам как го правеше. Той беше човек, който си отваряше сърцето. Можеше да общуваш свободно с Чочо без притеснения.

– Как попаднахте в Народния театър?
– Младата режисьорка Ида Даниел ме покани за нейно представление. Мислех, че ще съм ангажирана само за този проект. Директорът на театъра обаче прояви интерес към мен. Каза ми, че може да ми даде възможност да бъда в трупата. Голяма отговорност!

– Трудни периоди в актьорската ви кариера?
– Беше ми трудно, когато след завършването на академията не работих като актриса повече от 2 години. Това е много време, когато си млад. В състояние е да те съсипе и откаже, да те обезвери. Тогава ме спасиха думите на Коко Азарян. Той ни казваше: „Никога не забравяйте, че носите маршалски жезъл в раницата си! Може да падат камъни и да нямате работа, но помнете, че сте артисти

Ще дойде и вашият момент!“.

– В онзи период с какво се занимавахте?
– Ходех в театралната школа МОНТФИЗ. Тя ме държеше, беше като трамплин за мен. След това програмата ми се сгъсти и загърбих работата си на преподавател. Сега направих собствена театрална школа „Кактус“. Преподаването ми липсваше и не исках да се лишавам от него.

– Извън изкуството работили ли сте нещо друго?
– Да, много неща. Била съм сервитьорка, продавачка в магазин за дрехи. Като студентка работих и в кафене, а също и на щанд за книги. Ходила съм и на гроздобер. Всяка есен гледам да отида в село Карабунар, за да помогна на наши близки да оберат гроздето.

– Искали сте да станете журналистка, учили сте дори българска филология в Софийския университет. Защо се отказахте?
– Журналистиката беше компромисно решение. Не беше това, което искам. Имах сериооен говорен дефект – френско „р“, което не ми позволяваше да вляза в академията. Изчистих го и кандидатствах във ВИТИЗ. Като започнах да уча българска филология, още на третия ден намерих пътя към театралната студия и прмкпючмуа другите ми занимания. Е, две години си взимах най-усърдно изпитите в Софийския университет.

– Във ВИТИЗ сте завършили класа на Коко Азарян. Кой е най-ценният съвет, който той ви даде?
– Винаги в главата ми има негови мисли и фрази, дори рецепти. Така е и при другите колеги от класовете на Коко Азарян. Когато ми е трудно, винаги си представям какво щеше да каже той.

– Тодор Колев също е бил ваш учител.
– Какво да говоря за Тодор Колев, там беше голяма любов…

– Когато сте били дете, баба ви е карала да имитирате Стоянка Мутафова. Как се почувствахте, когато застанахте на снимачната площадка до примата на българската комедия?
– В онзи момент баба ми умираше. Обадих й се по телефона и й казах с кого ще играя. Тя се разплака, обожаваше Стояна. Приех срещата ми с великата Мутафова като знак. Баба ме караше също така да пея най-различни песни навремето.

– Има ли черта от вашия характер, която не харесвате?
– Да, много съм самокритична. Това автоматично ме прави невярваща. Критиката е нещо доста позитивно, но когато друг ти я отправя. Нямам проблем с това да ми бъдат посочвани грешките. Хвалбата блазни егото, но много те обърква. Тя не дава посока, по-скоро дебалансира.

– Имате страхотна коса…
– Имаше един период в пубертета, когато рязко стана още по-къдрава и бухна. Тогава в училище класната ме попита дали си я тупирам. Отвърнах й: „Не, госпожо, как да я тупирам, тя си е такава! Не мога да я овладея!“. Учителката не ми повярва, каза дори на директорката, на следващия ден много разстроена отидох с един гребен. Влязох в директорския кабинет жестоко обидена. Седнах на креслото и започнах да се разресвам. Колкото повече решех, толкова повече косата набъбваше. Директорката се видя в чудо. Каза: „Ясно е, че не се тупираш! Марш в час!“.

– А пищният ви бюст създавал ли ви е неудобства.
– Когато бях по-малка, докато се осъзная, че преминавам в редиците на дамите, имаше момент на безпокойство.

– В сериала Руслан Мъйнов не може да отдели очи от гърдите ви…
– Не съм забелязала такова нещо. Но той е такъв обър актьор, че може да изиграе каквото и както си поиска.

– Спазвате ли диети?
– Не мога. Опитвам се обаче да си налагам хранителни режими заради здравето. При нашата работа човек не бива да се храни с всичко.

– Все още ли сте нудистка? Бихте ли се съблекли за „Плейбой“?
– Вече не съм нудистка, приключих. За „Плейбой“ не бих се съблякла.

– Кои са пороците ви?
– Обичам да си пийвам червено вино, но умерено. Пуша, но не прекалявам.

– Катастрофирали ли сте?
– Оф, не ми напомняйте, че наскоро имахме една случка. Прибирахме се от представление, караше колега. Въртяхме се, много се изплаших. Господ ни спаси, забихме се в канавката и ни нямаше нищо.

– Разкажете за сина ви Борил.
– В първи клас е в момента. Будно дете е и е много любопитен – дори си позволява да се съпротивлява на някои неща.

– Поддържате ли връзка с баща му?
– Да, ние сме много близки приятели с него. Нещата са ясни помежду ни, сложихме ги на масата и се разбрахме. Причина за нашата раздяла беше несходството в характерите (смее се). Той си има приятелка, която е много готина. Винаги ми е помагал за Борил.

– Виждам, че пак сте бременна. От приятеля ви Жоро ли?
– Жоро е другият човек до сина ми. Борил „намаза“ мъжко внимание от две страни. Чакаме дете в началото на пролетта. С Жоро се познаваме от 4-5 години. Той се занимава с интернет реклама.

– Заради майчинството ще трябва да поизоставите актьорството…
– Няма излизане по майчинство, всичко е пресметнато (смее се). Скоро влизам в 7 месец от бремеността. Работи се до последно, детето се ражда, когато театралният сезон е свършил, лятото се почива, а наесен – с песен.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: