Позабравеното име на Ерджан Рашид, по-известен като Роко, отново нашумя тези дни, след като напсува полицаи и беше вкаран в ареста в Кърджали. Роко и по-малкият му брат Ерсун се счепкали със съдия-изпълнителя Росен Сираков, който трябвало да опише легендарния им бар „Париж“ и офисите над него. Ерджан Рашид обаче толкова се развилнял, че се наложило ченгетата да викат и подкрепление. Накрая го отвели в килията, където пренощувал.

Съдия-изпълнител започна да описва имотите на Роко, след като Комисията по конфискациите го осъжда още през 2008 г, че е забогатял по престъпен начин. Сега той ще трябва да cа раздели освен с бар „Париж“, но и с оранжерии и административна сграда в Джебел, тракторна база с ремонтна работилница в село Сушево, ресторант в Кърджали, крайпътно заведение до прохода Маказа, 5 апартамента в Кърджали и пет автомобила. От години поведението на Роко се дебне под лупа.

И най-дребният пиянски скандал завършва с тежко обвинение за хулиганство. Друг е въпросът колко от обвиненията издържат по-късно в съда.

Роко е нарочен преди години за трафикант на фалшиви пари, наркотици, простит*тки и т.н., но в крайна сметка става подсъдим единствено в дела за хулиганство и пиянски скандали из баровете в Кърджали, Хасково, Стара Загора. След алкохолните му подвизи неговите придружители обикновено го изнасят на ръце, а на другия ден отиват и плащат щетите.

Роко става милионер в първите години на прехода и започва ударно да купува заведения в Кърджали, Момчилград и Джебел. Той влиза в медиите, след като в 6 часа сутринта на 14 април 1997 г. е арестуван при зрелищна акция на барети.

Операцията се ръководи от тогавашния министър на МВР Богомил Бонев, а полицаите в Кърджали научават за нея едва след като белезниците щракват около ръцете на Роко. От вътрешното министерство тръбят, че в апартамента му са открити незаконно притежаван пистолет, купища фалшиви германски марки и долари. По-късно Роко се шегува, че се канел да лепи менте парите като тапети по стените. Ченгетата набързо го свързват с печатница за фалшиви пари в Истанбул, сочат го като бос на канал за пласиране на крадени автомобили в страните от бившия СССР.

Версията на Ерджан Рашид е, че фалшивите пари му оставил негов познат от Турция, женен за германка. С парите Роко трябвало да му купи имот. Ерджан обаче не се докоснал до банкнотите и точно заради този факт малко след акцията се стига до промяна в Наказателния кодекс – престъпление е не само разпространението, но и съхраняването на фалшиви пари. Тази редакция на закона обаче не може да се приложи към Ерджан Рашид. Парите са намерени преди промяната.

Веднага след акцията започват уволнения на данъчни и полицейски служители, които уж били близки с Роко. Единствен тогавашният главен прокурор Иван Татарчев не се съгласява да бъдат уволнени прокурорите в Кърджали. Междувременно те са набедени във връзки с Рашид. Покрай това пламва истинска война между МВР и Главната прокуратура. Нищо от обвиненията срещу магистратите обаче не е доказано, но те се оттеглят и сега са търсени адвокати.

Минават години и обвиненията срещу Роко отпадат безславно в съда, въпреки огромния медиен шум. През годините той получава 15 присъди! За какво обаче го съдят? Не за фалшиви пари и крадени коли, а за счупени чаши в заведенията в Кърджали. Роко пие и се кара с персонала на заведенията. Хвърля столове, чупи чаши и стъкла, събаря пепелници. След такива пиянски разправии мъртвопияният Роко редовно осъмва в полицията. Прокуратурата обаче внася срещу него тежки обвинения които, естествено, не издържат в съда. Юристи считат, че далеч по-голям ефект би имало, ако го обвинят за дребно хулиганство и го изпратят да поработи 15 дни. Нищо подобно обаче не се случва. Балонът Роко се надува до неузнаваемост.

Самият Ерджан неведнъж заявява, че е преследван заради боричкане на политически партии. Признава, че покрай тези разправии се е пропил и целият му живот отишъл на кино. В крайна сметка Роко – сочен като един от най-опасните престъпници в страната, получава присъди за дребни прегрешения. Наказанията са така разположени във времето, че не се стига и до ефективното им излежаване.

Или Роко е дребен кокошкар, или полицията, прокуратурата и съдът не могат да стигнат до дълбочината на неговата престъпна дейност, казват юристи. Според тях е необяснимо защо полицията не прилага цялата си сила, за да го възпре от престъпната му дейност, ако има такава, а образува преписки, които по-късно приключват безславно.

През изминалите години Роко осъжда 3 пъти България в Страсбург. Само за гръмката акция на Богомил Бонев България е осъдена да му плати 4000 евро плюс 2000 евро за съдебни разноски.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: