В училище не бях популярна, разказа снощи Елен Колева. Нямах много приятели, момчетата не ме харесваха, аз също не се харесвах.

Най-много ме дразнеше бенката на лицето ми. Беше толкова гадна, че сигурно заради нея не ме харесваха и тайно мечтаех да я оперирам. Знаех, че съм грозна и дори някое момче да дръзнеше да ме закачи, мислех, че ми се подиграва. И даже си го нарочвах и се заяждах с него, а понякога и се биех. Не внимавах в час, мечтаех си как ще кандидатствам във ВИТИЗ, подготвях се наум и като ме попитаха за нещо, гледах стреснато.

Майка ми винаги се връщаше разплакана от родителски срещи. За другите деца казваха поне по една хубава дума, а за мен нищо. Тя даже не издържала и попитала класната – няма ли поне една хубава черта моето дете. А класната се замислила и казала – ами не мога да намеря такава.

Аз и на бала не исках да отида. Не ме интересуваше някакъв си бал. Но мама настоя, буквално изригна – какво ще кажат хората, че не мога да ти купя една рокля ли? Примирих се. Роклята беше синя като очите ми и с презрамки. Нямах кавалер, защото нямах приятел. Тогава момчета си предлагаха услугите и се продаваха като кавалери, за да не отидат момичетата самотни. Но за моя радост мама нямаше пари да ми купи момче. Нямах баща и двете карахме с нейната заплата. Прекарах скучно и се оглеждах в другите момичета. Те нямаха бенки и бяха красиви. А аз просто бях грозна и ми идеше да избягам оттам.

ВИЖ ВИДЕОТО:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: