Автор: Еманюел Тод, emmanueltodd.substack.com
В интервю за руски телевизионен канал през април, посветено на западната русофобия, ме осени просветление. Казах на руския журналист нещо такова: ще ви бъде неприятно да го чуете, но нашата русофобия няма нищо общо с вас, руснаците. Това е фантазъм, патология на западните общества, вътрешна нужда да си представяме руско чудовище. За първи път в Москва от 1993 г. насам, аз преживях шок от нормалността. Обичайните ми показатели – детска смъртност, самоубийства и убийства – сочеха, без да мърдам от Париж, че Русия е спасена след кризата от излизането от комунизма. Но да открия още тогава, че Москва е толкова нормална… това надхвърляше всичко, което си бях представял. Тогава интуитивно достигнах до извода, че русофобията е болест.
Тази интуиция решава всякакви въпроси. Например, аз упорито търсех в историята корените на английската русофобия, най-упоритата от всички. Сблъсъкът между Британската и Руската империя през ХIХ век сякаш оправдаваше подобен подход. Но все пак, по време на двете световни войни, Великобритания и Русия бяха съюзници и дължаха една на друга оцеляването си през втората.
Защо тогава толкова много омраза? Геопсихиатричната хипотеза ни дава отговора.
Английското общество е най-русофобското, просто защото е най-болното в Европа. Основен играч и първа жертва на ултралиберализма, Англия продължава да проявява сериозни симптоми: университетски и болничен крах, недохранване на възрастните хора, без да забравяме Лиз Тръс, най-кратко управлявалата и най-лудата от британските премиери, светкавична халюцинация в страната на Дизраели, Гладстон и Чърчил. Кой би се осмелил да намали данъчните приходи, без сигурността на една не само национална, но и имперска, световна резервна валута? Тръмп също прави каквото си иска със своя бюджет, но не заплашва долара. В близко бъдеще. За няколко дни Тръс детронира Макрон в хит парада на западната абсурдност.
Признавам, че очаквам много от Фридрих Мерц, чийто войнствен антируски потенциал заплашва Германия с много повече от валутен крах.
Разрушаване на мостовете над Рейн от ракети “Орешник”? Въпреки френската ядрена защита? В Европа е карнавал всеки ден.
Франция върви все по-зле с блокираната си политическа система, с икономическата си и социална система на кредит, с повишаването на детската смъртност. Потъваме. И хоп, русофобски пристъп. Макрон, началникът на Генералния щаб и шефът на “Генерална дирекция за външна сигурност“ в хор запяха песента.
Франция, враг номер 1 на Русия. Сякаш сънуваме. Нашата военна и индустриална незначителност прави Франция най-малката грижа на Русия, достатъчно заета с глобалния си сблъсък със САЩ. Тази последна абсурдност на Макрон прави необходимо прибягването до геопсихиатрията.
Диагнозата еротомания е неизбежна.
Еротоманията е това емоционално състояние, по-скоро женско, но не само, което кара субекта да смята, че е универсално желан сексуално и заплашен от проникване, да речем, от всички мъже наоколо. Следователно руското проникване заплашва…
Трябва да призная, че ми омръзна да бия по Макрон (вече други са се заели с това, въпреки общата журналистическа сервилност). За мой късмет, бяхме подготвени за речта на президента от 14 юли от изказванията на двамата малки войници на режима, Тиери Буркхард (началник на френския Генерален щаб) и Никола Лерне (шефът на френското разузнаване). Не съм конституционалист и не знам дали е добра поличба за демокрацията, че онези, които управляват монопола на легитимното насилие на държавата се изявяват в ефир, на пресконференция (Буркхард) или пред телевизионния канал LCI (Лерне), за да определят предпремиерно външната политика на Франция.
И все пак, публичният и свободен израз на русофобската им реч е съкровище за геопсихиатъра. Извадих две основни поуки за умственото състояние на френската управляваща класа (тези изказвания бяха приети като нормални от мнозинството в политико-журналистическия свят и следователно ни говорят за класата, която ни ръководи).
Да чуем първо Буркхард. Използвам преписа на “Фигаро” с очевидните му несъвършенства. Нищо не променям. Как нашият началник на Генералния щаб определя Русия и руснаците? “Това е и способността на нейното население да търпи, дори да изтърпява, дори и ситуацията да е сложна. И тук, исторически и културно, това е народ, който е способен да изтърпи неща, които ни изглеждат напълно невъобразими. Това е важен аспект за устойчивостта и способността да подкрепи държавата”. Превеждам:
Руският патриотизъм е немислим за нашия военен.
Той не говори за Русия, а за себе си и своите хора. Той не знае, те не знаят какво е патриотизъм. Благодарение на руския фантазъм ние откриваме защо Франция загуби независимостта си, защо, интегрирана в НАТО, се превърна в прокси на САЩ. Нашите лидери вече не обичат страната си. За тях превъоръжаването не е за сигурността на Франция, а за да обслужват една разпадаща се империя, която, след като хвърли украинците, а след това и израелците да атакуват света от суверенни нации, се готви да мобилизира европейците, за да продължи да сее безпорядък в Евразия. Франция е далеч от фронта. Нашата мисия като прокси, ако Германия е “Хизбула”, ще бъде да сме хусите на империята. Да преминем към Никола Лерне, който говори пред LCI. Този човек изглежда е в голямо интелектуално бедствие. Описва Русия като екзистенциална заплаха за Франция… С намаляващо население, вече твърде малко за нейните 17 млн. кв. км.
Само нервноболен може да смята, че Путин ще проникне във Франция. Русия от Владивосток до Брест?
И все пак, в своето бедствие Лерне е полезен, за да разберем манталитета на хората, които ни водят към пропастта. Той вижда имперска Русия, докато тя е национална, дълбоко привързана към своя суверенитет. Новорусия, между Одеса и Донбас, е просто Елзас-Лотарингия за руснаците. Бихме ли описали Франция от 1914 г., готова да се бие, за да се съпротивлява на Германската империя и да си върне изгубените провинции, като имперска? Буркхард не разбира патриотизма, Лерне не разбира нацията.
Екцистенциална заплаха за Франция? Да, разбира се, те я усещат, имат право, търсят я в Русия. Но би трябвало да я потърсят в самите себе си. Тя е двойна.
Заплаха №1: Нашите елити вече не обичат страната си. Заплаха № 2: Те я поставят в услуга на чужда сила, на Съединените американски щати, без никога да вземат предвид нашите национални интереси.
Именно когато говорят за Русия, френските, британски, германски или шведски лидери ни казват кои са. Разбира се, русофобията е патология. Но Русия се превърна преди всичко в страхотен проективен тест. Нейният образ е подобен на образите от теста на Роршах. Субектът описва на психиатъра това, което вижда, в едновременно произволните и симетрични форми. Така той проектира скрити елементи от своята личност. Русия е нашия Роршах.
Коментирай първи