Ролята на Pycия в световните процеси винаги ме е поразявала. В епохата на комунизма Pycия беше двигател на световната история и сега тя отново заема тази роля, проявявайки удивителна решителност в защитаването на суверенитета на държавите. Освен това, Русия стана своеобразен притегателен център за онези, които не приемат западната идеология на ЛГБТ и тук ние се връщаме към въпроса за ценностите. Струва си да се отбележи, че въпросът за ЛГБТ излиза далеч извън рамките на либерално-демократичния ред и заема централно място в международните отношения. Това каза френският историк и социален антрополог Еманюел Тод, автор на книгата „Поражението на Запада“ пред Наталия Руткевич и globalaffairs.ru.

Според Тод трансджендърството по същество е отричане на биологичната реалност. Говоря като учен-атрополог: твърдението, че човек може да сменя пола си е форма на нихилизъм, отделяне от реалността. Съвременният Запад е обхванат от този нихилизъм и идеологията на ЛГБТ става негов централен символ. Но, въпреки очакванията на Запада, тази идеология предизвиква почти повсеместно отхвърляне и съдейства за формирането на алианси между тези общества, които са уплашени от нейния радикализъм и не желаят да следват Запада.

Русия играе ключова роля като полюс на притегляне за всички, които се противопоставят на изопачаването на реалността и не са съгласни с нихилистичния курс на Запада.

ВИЖТЕ ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ С ЕМАНЮЕЛ ТОД:

– В публичните политически дискусии често звучи понятието „ценности“. Либералният свят настоява за тяхната универсалност, нелибералният говори за традиционните и семейните ценности, настоявайки на тяхната самобитност. И едното, и другото са политическа реторика, обвивка, но на това се придава огромна роля, предвид информационния характер на съвременното общество. Може ли да се каже, че описаната колизия определя характера на световния сблъсък?

– Въпросът за ценностите действително е важен, но той е само една от съставките на световните спорове и кавги. В разговора за конфронтацията между Русия и Запада или за други междудържавни конфликти, бих започнал не с ценностите, а с анализ на баланса на силите.

Придържам се към гледната точка на реалистите в духа на Джон Миършаймър, които смятат, че ключова роля в световните конфликти играят отношенията на съперничество между великите държави. В този контекст отправна точка на сблъсъка между Русия и Съединените щати с техните васали (разглеждам японците и европейците по-скоро като васали на САЩ, отколкото като истински съюзници) е разпадът на съветската държава.

Изчезването на Съветския съюз създаде илюзия за триумф на Запада, макар че всъщност в момента на разпадане на СССР

Западът вече се намираше в състояние на икономически и културен упадък, който започна още в средата на 1960-те години. Глобализацията, ускорена от изчезването на съветския съперник, доведе до значително отслабване на американската промишленост, както и на икономиките на Франция, Великобритания, Германия и в някаква степен Япония. Поради това аз преди всичко бих обърнал внимание на дълбоките причини за промяната на баланса на силите не в полза на Запада, между които намаляване на производството, дефицит на инженерните кадри, общ упадък на системата на образование, започнал в САЩ през 1965 г. и във Франция през 1995 година.

– Защо именно тези дати?

– Това са етапите на промяна в образователната система. В САЩ през 1965 г. беше приет закон за развитие на началното и средното образование – правилно по замисъл решение, разширяващо достъпа до обучение. Но, според тестовете за нивото на знанията, именно от 1965 г. показателите на кандидатите за висши учебни заведения спадат, било по математика или писмена и устна реч.

Във Франция броят на гимназистите, получили диплом за средно образование до 1995 г. растеше във всички социални слоеве. След това за няколко години намаляваше, а после отново започна да расте. Но не по причина на увеличаване нивото на знанията, а поради занижаване на изискванията към изпитваните.

Тези процеси положиха началото на рестратификация, тенденция към задълбочаване на неравенството, обособяване на елит. Ако по-рано всички випускници на лицеите бяха относително наравно, сега при приема във ВУЗ гледат кой именно лицей е завършил абитуриентът, за да разберат съответства ли оценката на реалността.

– Проблемът, оказва се, е именно в образователната сфера?

– Включително, но в крайна сметка стигаме до това, което смятам за основна причина за отслабване на Запада: постепенното изчезване на основите, които представляваха истинската му сила. На първо място това е протестантската етика (английска, немска, американска, скандинавска и така нататък) и нейните ценности – образование, дисциплина и труд.

В книгата си „Поражението на Запада“ описвам Запада като цивилизация, достигнала предела на собствените си способности да експлоатира останалия свят. Западът живее за сметка на евтиния труд на китайските работници, на децата на Бангладеш и като цяло – на жестоката експлоатация на други страни. Той иска да запази привилегированото си положение в момент, когато това все по-малко устройва останалите световни играчи.

Така че аз виждам световния конфликт през призмата на съотношението на силите и експлоатацията, но установявам, че съществуващите системи активно използват ценностите като инструмент за борба.

– Доколко, според Вас, лозунгите, възпяващи либералните или консервативните ценности, съответстват реално на обществата, в които се провъзгласяват?

– Дискурсът за либералната демокрация, за „западните ценности“, е задължителен елемент от официалната западна реторика, но тя се използва предимно за външна употреба, така да се каже, за износ. В същото време, когато вътре в нашите общества ние отдавна сме осъзнали, че нашата демокрация е в дълбока криза. Признаците за това са очевидни: идването на власт на Тръмп в САЩ, ръста на популярност на „Национално обединение“ във Франция, засилване на крайнодесните в Германия и така нататък. Ние разбираме, че нашите демокрации отслабват поради вътрешни, ендогенни причини.

При това се запазва известно ниво на лична свобода – например аз мога свободно да изразявам мнението си, няма да ме пратят в затвора. Макар че редовно ме обвиняват, че съм агент на Кремъл. Но аз публикувам във Франция книги, които се продават отлично. Това говори, че нашата страна все още остава плуралистична и хората не се ограничават с гледане на официалните медии.

Определен спектър от мнения се запазва, макар че аз, да кажем, съм персона нон грата по държавните телевизии, което, разбира се, е невероятно за страна, която „стои на стража на свободата на словото“ и чете лекции на други страни, в частност Русия.

Ако говорим за ценностите на противоположния лагер, не вярвам в прокарваната гледна точка за религиозна съпротива на Русия срещу Запада, или за някакво нейно православно възраждане. Комунизмът стана възможен в Русия заради упадъка на православната църква, който предшестваше революцията от 1917 г., както и френската революция от 1789 г. стана възможна вследствие на кризата на католическата църква в периода 1730-1789 години. Не съм враждебен към опитите за изобразяване на консервативен религиозен алианс, но виждам същността на сблъсъка в друго.

Международното позициониране на Русия, чийто тип държавност наричам „авторитарна демокрация“, според мен отразява основната ценност на тази страна – идеалът за национален суверенитет. Така че двете основни ценности, сблъскващи се днес една с друга, са от една страна идеалът за глобализацията под контрола на САЩ, а от друга – идеалът за национален суверенитет, който въплъщава Русия.

Това поражда интересни парадокси. Бидейки френски гражданин, аз притежавам доста високо ниво на свобода в общество, което в значителна степен е загубило независимост и се намира под външно управление. А свободите на руския гражданин са далеч по-ограничени, но затова пък неговата страна е суверенна. Така че, кой е по-свободен – аз или гражданинът на Руската Федерация? Това е истински важен и интересен въпрос.

– В Русия стана популярно понятието „Световно мнозинство“, с което се обозначава незападният свят. Разбира се, че то е огромно и крайно нееднородно, в него кипят или спят множество конфликти. Но все пак, според Вас, може ли да се говори за общност извън Запада, има ли нещо обединяващо? И доколко е възможно да разсъждаваме за традиционните ценности като за нещо обединяващо отвъд културата? Навсякъде традициите са различни.

– Всъщност и самият Запад далеч не е еднороден. В последната издадена своя книга подробно обяснявам разликата между исторически създалите се семейни и политически модели, съществуващи в различните страни, които сега съставляват частите на блока. Да вземем Япония или Германия. Либералната демокрация им бе наложена със силата на американското оръжие, те не са дошли до нея по естествен път. Тоест, днешният Запад е обединен преди всичко под ръководството на Съединените щати, благодарение на техния военен контрол над блока. Вторият елемент, който циментира западния блок, е получаването на най-голяма изгода от глобализацията. Подчинението на САЩ и експлоатацията на останалата част от света са отличителни черти, даващи правото да се наречеш част от Запада.

Що се отнася до останалия свят, така наречения „не-Запад“ – той представлява огромно многообразие. Русия и Китай – страните, които често биват сравнявани – са две съвършено различни и, според мен, несъпоставими системи. Първата е близо до авторитарния модел, а втората – до тоталитарния. Арабският свят е разпокъсан. Индия, която е демокрация, представлява уникално съчетание от индуистко мнозинство, многобройно сунитско и неголямо християнско малцинство. Африка е като цяло отделен огромен свят. И накрая Бразилия, чието членство в БРИКС я прави стратегически партньор на Русия и Китай, но по дух е доста близка до Запада.

Единственото, което обединява този голям разпокъсан свят, който вие наричате „световно мнозинство“, е стремежът да се освободи от експлоатацията на Запада.

Това световно мнозинство се появи като реакция срещу последните опити на империята, която живее с илюзията за своето отминало могъщество и желае да запази своята хегемония в света. Световното мнозинство възникна в момента, когато Русия реши да оспори Съединените щати и да свали „господарите на света“ от пиедестала им. Никой не вярваше, че подобно нещо е възможно, никой не се осмеляваше на такава стъпка. Но постепенно все повече хора започват да се осъзнават като част от същото това световно мнозинство, което отказва да се подчинява на американците. Самият процес е крайно интересен за наблюдение. Историята отново е приведена в движение!

Изобщо, ролята на Русия в световните процеси винаги ме е поразявала. В епохата на комунизма Русия беше двигател на световната история и сега тя отново заема тази роля, проявявайки удивителна решителност в защитаването на суверенитета на великите страни (подчертавам, не на всички, а именно на великите). Освен това, Русия стана своеобразен притегателен център за онези, които не приемат западната идеология на ЛГБТ и тук ние се връщаме към въпроса за ценностите. Струва си да се отбележи, че въпросът за ЛГБТ излиза далеч извън рамките на либерално-демократичния ред и заема централно място в международните отношения.

– Какво имате предвид?

– Изучавайки еволюцията на правата на сексуалните малцинства при писането на предишната ми книга за феминизма, стигнах до разбирането, че тези въпроси заемат ключово място в геополитиката, поради което реших да посветя следващата си работа именно на геополитическите теми. Западът прояви удивителна наивност, като не осъзна, че неговата ЛГБТ идеология не се възприема от останалия свят така, както той очакваше. Това явно неразбиране на заобикалящия свят откри за Русия огромни възможности да се позиционира като консервативна държава на световната сцена, тъй като съпротивата срещу западната ЛГБТ идеология е много по-силна, отколкото на Запад са свикнали да мислят. Става дума за нещо различно от простото защитаване на правата на сексуалните малцинства. Тези малцинства винаги са съществували и правото им на спокойно и достойно съществуване за мен изглежда очевидно. Само че «Т» в ЛГБТ е нещо от друг порядък.

Трансджендърството по същество е отричане на биологичната реалност. Говоря като учен-атрополог: твърдението, че човек може да сменя пола си е форма на нихилизъм, отделяне от реалността. Съвременният Запад е обхванат от този нихилизъм и идеологията на ЛГБТ става негов централен символ.Но, въпреки очакванията на Запада, тази идеология предизвиква почти повсеместно отхвърляне и съдейства за формирането на алианси между тези общества, които са уплашени от нейния радикализъм и не са готови да следват Запада.

Русия играе ключова роля като полюс на притегляне на всички, които се противопоставят на изопачаването на реалността и не са съгласни с нихилистичния курс на Запада.

– Вие очаквахте разпадането на СССР, изхождайки от демографските показатели и данните за производителността на труда. Ако същата методика се приложи към съвременна Русия и други големи страни, какво ще се получи?

– Показателят, който ми даде смелост предскажа краха на СССР, беше ръстът на детската смъртност в периода 1970-1974 гг., след който публикуването на данни беше прекратено. Детската смъртност е един от най-важните индикатори, който отразява не само състоянието на системата на здравеопазване, но и общото благополучие на обществото. През 2020 г. детската смъртност в Русия беше 4,4 случая на хиляда живородени деца, докато в САЩ този показател беше по-висок – 5,4. В книгата си привеждам различни демографски и икономически индикатори, но ключов остава именно покзателят за детската смъртност. През 2023 г. нивото на детската смъртност в САЩ отново започна да расте.

– Демокрацията изменя природата си. От инструмент за гарантиране на легитимност чрез мнението на гражданите и принцип на законна сменяемост, тя се превръща в средство за запазване на статуквото и избягване на промените, заплашващи да поставят това статукво под съмнение. Регулаторното и информационното манипулиране са неотменима част от изобрите във всички страни. Какво предстои нататък?

– За мен е очевидно, че вече не живеем в демокрация. В 2008 г. издадох книга, която е и озаглавена по този начин: «След демокрацията». През 2005 г. народът на Франция гласува срещу Конституцията на Европейския съюз на референдум, но неговото решение беше игнорирано и бе приет Лисабонският договор. По този начин беше показано ясно, че демокрацията вече не съществува. И това, което стана във Франция през последните месеци, когато страната съществуваше нормално без правителство в състояние на остра политическа криза, само потвърждава този факт.

Животът продължава и след демокрацията. Когато приемеш концепцията за либерална олигархия, а именно това е нашата сегашна форма на управление, става ясно, че това е съвсем друга система.

За мен истинският проблем е в упадъка на всичко това, което направи Запада успешен, и в частност протестантизма (смятам, че съвременните евангелисти са нещо съвършено различно). Протестантизмът даде всеобщо образование, колективно управление и здрави индивидуални морални устои. След това, макар религиите да рухнаха, те бяха заменени с това, което наричам «змоби-форми на религиозност» – ветски граждански вярвания. Но сега влязохме във фазата на «нулевата религия», където вече няма никакви колективни вярвания.

Виждам Запада като цивилизация, която е изчерпала своя морален и социален капитал. Днес мнозина се безпокоят за изтощаването на енергийните ресурси, но мен ме тревожи изтощаването на социалните и моралните ресурси, унаследени от нашата религиозна основа. Религиозното наследство, датиращо от Средновековието, е своебразен резерв от гориво, което подхранваше възхода на Запада. Но сега ресурсът е изчерпан. Атомизацията на нашите общества, застаряването на населението, проблемът с раждаемостта, деиндустриализацията, неспособността за колективни действия, до която доведе религиозната криза, извикват у мен тревога и огорчение, доколкото аз самият съм роден на Запад. Англия, Франция, САЩ – моята семейна история е свързана с всички тези страни, и ми е тежко да наблюдавам техния упадък.

Въпреки това мисля, че рано или късно на Европа ще ѝ се наложи да вземе съдбата си в свои ръце, тя няма да остане вечно под опеката на Съединените щати. Европейските страни са отвикнали от свободата и отговорността – да бъдеш свободен не е толкова лесно. Днес е много трудно да се повярва в нещо подобно, но в перспектива предвиждам възстановяване на автономията на европейския континент, благодарение на сближаването между Русия и Германия – две страни преживели тоталитаризъм, които винаги са имали особено значение за Европа. Също така се надявам и на възраждането на пъвоначалното европейско трио – Германия, Италия и Франция, които биха могли съвместно да измъкнат Европа изпод американския контрол, който в днешния момент е организиран около ос, включваща Великобритания, Скандинавия, Полша и Киевска Украйна.

Автор: Наталия Руткевич, globalaffairs.ru

Източник: globalaffairs.ru