Автор: Fréquence Populaire Média

15 януари 2025 г.

– Америка преживява най-голямото унижение в историята си – да бъде победена от Русия. Тръмп идва като президент на една победена страна.

– Плесницата е за целия западен лагер, който беше опиянен от финансовата си мощ. И си повярва, че е могъщ, въпреки че няма индустрия.

– Свидетели сме на краят на контрола на САЩ над света.

– Ако искаме да правим достоверни геополитически прогнози и анализи, трябва да вземем предвид, че главният актьор не е Тръмп, а Путин.

– Въпросът на годината е ще приеме ли Западът поражението си в Украйна и въобще.

– Всъщност американците са съучастници в геноцида в Газа. За първи път използвам думата публично. Откакто прочетох, приемам концепта геноцид, защото да бомбардираш болници, училища, да държиш умишлено в глад населението – това е геноцид, това е поведението на Вермахта в Русия в началото на операция “Барбароса”. И американците са напълно замесени в това!

– Живеем в ментален свят, създаден от Америка, който в началото беше прекрасен. Когато бях млад, се мислех за Боб Дилън. Невъзможно е да не обичаш тази страна. Сърцето ме заболя, като видях Холивуд да гори. Майка ми е учила в Hollywood High School като бежанка по време на войната. Но мисля, че това, което американците вкараха в главите ни през последните десетилетия, е, че войната е естествено състояние на човечеството и е неизбежна. Тъй като Америка се превърна в страна на безкрайните войни, в страната на войната, те ни карат да вярваме, че мирът е труден и че ако руснаците спечелят, ще има още повече войни. А това просто не е вярно. Парадоксът е, че мирът всъщност е лесен. Но заради Америка живеем с идеята, че войната е необходима и неизбежна, казва известният френски антрополог и социолог Еманюел Тод.

ВИЖ ВИДЕОТО:

15 януари 2025 г.

– Добър ден, Еманюел Тод!

– Добър ден!

– Много благодаря, че приехте поканата ни да гостувате във Fréquence Populaire!

– Радвам се, че съм тук.

– Ние също. Това е ново предаване и искахме да ви поканим, за да говорите за актуалността, но с вашия особен поглед и метод, който разглежда дългата история на нещата. Можете ли да ни кажете нещо повече за него?

– Хората ме познават с изказвания за непосредствената история. Не съм сигурен, че си дават сметка до каква степен, когато правя това, просто прилагам към непосредствената история, историята на настоящето и доколко може да се предвиди бъдещето, аналитичните техники, които научих, когато бях студент. Смятат ме за интелектуален бунтовник, но хората не виждат моя невероятен конформизъм в методологично отношение. Аз се интересувам от дълготрайната история, която позволява да се определят тенденциите в обществата, които, в крайна сметка, убягват на поведението на лидерите. Например, всички се интересуват какво ще направи Тръмп. Аз наблюдавам дългите тенденции в американската история и упадъка на Съединените щати. Хората следят войната в Украйна, питат се “Какво става на фронта? Какво казва Зеленски? Путин е отвратителен”. Аз наблюдавам баланса на силите между САЩ и Русия. Школата “Анали”, на която мисля, че съм последният представител, защото тя залязва във Франция и вече не е преобладаващата историческа школа, имаше за основен принцип да не се интересува от великите личности, а да търси дълбоките сили. Затова школата “Анали” не прие Наполеон напълно сериозно, нито Луи ХIV и затова аз не приемам Тръмп напълно сериозно. Не приемам и Путин напълно сериозно в методологичен план. Има дълбоки сили и това всъщност е населението, това е доста демократично като визия за историята, тъй като се интересуваме от цялото население, но променливите величини, които изследвам, не аз съм измислил или открил, с тях се научих да работя като студент.

Аз поставям въпроса защо Русия, с 3% от западния БВП, успява да произведе повече 155-милиметрови снаряди, отколкото всички други, взети заедно. На следващо място демографията, през която навлязох в научните изследвания – през историческата демография. Съществува идеята, че демографските величини – нивото на смъртността или на раждаемостта, са величини, които не могат да се фалшифицират. Затова използвам нивото на детската смъртност, за да изследвам динамиката в едно общество.

– Което ви позволи да предскажете краха на СССР.

– Точно така, както и сегашното изоставане на Съединените щати. Но аз не съм измислил нито една от тези променливи величини. Нямам никаква оригиналост! Може би съм като спрелите часовници, които са точни два пъти дневно. Може би в методологично отношение съм като спрял часовник (смях). Но преди всичко, поради лични и професионални причини, аз съм ученик на Еманюел Льо Роа Ладюри, който ми подари първата историческа книга, когато бях на десет години и който беше най-големият историк по онова време, той работеше върху всичко, включително върху историята на климата. Така че ще кажа две неща: аз прилагам към настоящето методите, които научих за ХVII и ХVIII век, това наистина работи добре. Това ми даде методологичен инструмент, който е техническо предимство в интепретацията пред конкуренцията, а на следващо място е знак на уважение към моите учители, защото работи и показва, че са били прави. Това дава малко по-различна гледна точка, която позволява да не четеш вестниците всеки ден, защото не всеки ден стават важни неща.

– Първият епизод на предаването ни е посветен на САЩ. Това е темата на последната ви книга – “Поражението на Запада”, в която има три глави за тази страна. Няколко дни преди всъпването в длъжност на Доналд Тръмп за втория му мандат, как бихте дефинирали дългата тенденция в положението на САЩ?

– Много е смешно, че в този момент в целия свят отекват агресивните, имперски, както пише в пресата, декларации на Тръмп. В момента, в който разговаряме, той тъкмо обяви, че ще анексира Гренландия, Канада, че отново ще завладее Панамския канал, като същевременно атакува най-близките си съюзници, което все пак е любопитно, но всички тълкуват това като силата на Тръмп. Идвайки насам, видях на будките за вестници на улицата плакати, които са върхът на абсурда – реклама за вестник Challenge, който, честно казано, е най-лошият във френската преса, така че не съм разочарован. На тях видях Тръмп, който си играе със земното кълбо на пръста си, сякаш е господар на света, който върви планетата на пръста си.

– Може би е препратка към Чарли Чаплин.

– А, добре, не го разбрах. Вярно е, че Тръмп имаше зрелищна ефективност в спечелването на американското президентство, но реалността в света, в който идва Тръмп – това е свят, в който Америка търпи в момента най-голямото унижение в своята история, а то е да бъде победена от Русия, която всъщност ѝ хвърли ръкавицата с нахлуването в Украйна. Военното поражение е на второ място. Украинците се биха и се бият все още с възхитителна смелост, но тяхното поражение произтича от две неща: първо, от това, че САЩ не бяха в състояние да доставят на украинската армия техниката, от която тя се нуждае, и от това, че Русия беше способна да произвежда масово. Затова плесницата е за целия западен лагер. Западният лагер беше опиянен от финансовата си мощ и контрола над икономиката. Той наложи санкционен режим срещу Русия, който трябваше да смаже руската икономика и който напълно се провали. Самата Америка не страдаше особено от санкциите, но санкциите поставят на колене европейската икономика, като същевременно позволиха на руската икономика да се предефинира в рамките на протекционистко преобразуване на икономиката с роля на държавата. Русия има напълно задоволително ниво на растеж, Европа е в стагнация, но това е голямо поражение за САЩ и следователно това е краят на техния контрол над света. Тръмп идва, той е победител в президентските избори в Америка, но той идва като президент на една победена страна и всъщност ще трябва да управлява това поражение. Това е отношението на школата “Анали” към неговото идване. Това, което е странно за мен, е способността на западната преса да не навлиза в тези исторически, реални, дълбоки променливи величини, да не вижда, че войната е сблъсък на икономически сили.

– Смятате ли, че изменението на демографските показатели в САЩ е изиграло роля, например?

– Когато отворим постовете на телевизиите, които в сегашната информационна система вече гледат само пенсионерите и лидерите, те говорят за експанзия на американската икономика, за ниво на растеж, за създаване на работни места, една триумфална визия…

– Спрямо европейската ситуация.

– Именно, тя трябва да остане спрямо европейската ситуация, защото демографската реалност, например, е, че сега американците изостават с пет години от европейците като продължителност на живота. За един демограф Европа е по-развита от САЩ и, ако погледнем нивото на детската смъртност, те бяха на 20-то място сред развитите страни, много по-напред от всички страни в Европа, а сега по-напред от Русия и Беларус. Когато написах книгата си, което е тъжно за САЩ, но аз бях доволен като изследовател – дотогава те изоставаха в намаляването на детската смъртност, но от 2022 г. тя започна отново да се покачва в Съединените щати. Така че навлизането в демографските данни позволява да се изчисти интелектуалния терен и да видим, че много хора говорят какво ли не за американската динамика.

– Мислите ли, че икономическите показатели са изиграли роля? Може би икономическата структура в САЩ?

– Най-лесно е да погледнем външната търговия и там виждаме голяма зависимост от външната търговия, която се засилва. Когато погледнем какво представлява американският търговски дефицит като процент от БВП, оставаме с впечатлението за стабилност. Но тъй като дефицитът засяга блага, които са реални неща и тъй като БВП е измислица, всъщност това прикрива факта, че неговия растеж спира. Можем да отидем още по-надълбоко и да погледнем индустрията на индустриите – това са металорежещите машини. През 2020 г. световният пазар на металорежещи машини беше 30% за Китай, 13% за Япония, 13% за Германия, мисля, че САЩ са 9%, малко по-добре от Италия, която е 8%. Не смея да говоря за Франция, защото е още по-тъжно. Но това е по-реален сектор и, ако човек е от школата “Анали”, той се интересува от населението. И колкото повече размишлявам, толкова повече осъзнавам, че школата “Анали” беше интелектуалният продукт на една демократична епоха, в която се интересуваха от народа, от обикновените хора и тяхната компетентност. Тук се връщаме към историята на елитите, но то е защото сме в антидемократично отклонение и историята, еволюцията на историята отразява това. Така че отиваме към активното население и, както отбелязах в книгата си, за мен решаващият момент в изследването беше, когато видях, че въпреки че американското население е 2,3 пъти по-голямо от руското население, Русия произвежда повече инженери.

– Да, има бягство от тези сектори.

– Това означава, че американците предпочитат да учат финанси, право, това, което носи пари, а руснаците са запазили индустриалната си култура, производството на неща. Те напълно се провалиха в производството на металорежещи машини, но несъмнено ще се върнат. Когато казвам “инженери”, това е за краткост, защото има техници, квалифицирани работници и тук виждаме, че САЩ нямат тези ресурси. Този тип показатели позволяват да се предскаже провала на икономическата политика на Тръмп, ако това ви интересува.

– Да, разбира се. Но може би да направим малка равносметка на първия му мандат, който се характеризираше с протекционизъм – той изостави Северноамериканското споразумение за свободна търговия, облагаше с големи мита вноса, главно китайски, но и европейски. Той говореше много за борба срещу имиграцията, а след това, когато видяхме резултатите, се оказа, че това са били просто ефекти, за да впечатли публиката. Освен това имаше много екологични финансови дерегулации, много данъчни дерегулации, всъщност подаръци за най-богатите американци. Започна намаляване на социалната защита. Назначи консервативни съдии във Върховния съд, което имаше отражение върху абортите и т.н. По време на кампанията си говореше много за борба срещу корупцията, но накрая имаше изключително много лобиране, конфликти на интереси, включително в личните му дела и в тези на неговото семейство. За външната политика Тръмп говореше, че не трябва да се харчи много за войни в чужбина, но същевременно изпрати много оръжия на Украйна, изпрати оръжия за 39 милиарда в началото на мандата си. Оттегли се от договора срещу ядрените оръжия, наложи санкции срещу строителството на газопровода “Северен поток”. Водеше много твърда политика срещу Иран и се оттегли от споразумението за иранската ядрена програма.

– Всъщност във външната политика той беше по-малко милитаристки, но изцяло имперски. Спрямо “Северен поток”, спрямо Иран той зае класическа американска имперска позиция.

– Виждаме, че започва много силно втория си мандат с изявления срещу съюзниците си. Вече има много протести срещу опитите му за вмешателство.

– Ако искаме да разберем какво става и какво прави Тръмп, трябва да престанем да бъдем нарцистични и да видим, че всичко това се случва в контекста на поражение на западния лагер, нещо като отстъплението на Русия срещу Наполеон. И сянката на БРИКС и на света, който се реорганизира без Съединените щати, все повече обгражда САЩ, ако мога така да кажа. Индонезия, населена с мюсюлмани, влезе в БРИКС и сега целият свят, глобалното мнозинство, както казват руснаците, гледа внезапното вълнение в западния лагер. Всъщност сме попаднали в потоп от изумителни новини между Тръмп, който иска да анексира своя близък чужденец, както казваха преди за руснаците, и Илон Мъск, който се намесва в германската политика с крайнодесни позиции. Има хора, които търсят връзката във всичко това. Но преди да потърсят свързаност, трябва да видят, че всичко това се случва в контекста на поражение, бих казал на вътрешно разединение на западния лагер. Бих искал да дам оценка за икономическата политика на Тръмп, с ваше съгласие.

– Да, разбира се.

– Резюмето, което направихте, е интересно, защото имаше протекционизъм, дерегулационни мерки и си спомням, че когато хората говореха за това, те сякаш смятаха, че тези неща си противоречат, защото мислят, че протекционизмът е дирижизъм, а дерегулацията е точно обратното. Всъщност, не. Преиздадох класика на протекционизма – Фридрих Лист, германски автор от първата половина на ХIХ век, “Националната система на политическата икономия”. Протекционизмът е вариант на икономическия либерализъм. Идеята на протекционизма е поставянето на митнически или други бариери пред стоките на границите, но вътре има либерална икономика с възможна намеса на държавата за развитието на нови технологии. Но той е фундаментално либерален и няма противоречия. И нещо повече, протекционизмът на Лист одобрява свободата на движение на капитали и хора.

– Това са именно стоките.

– Именно, стоките. А страната, която се предпазва, трябва да се предпази от стоките, но да привлича квалифицирани хора и капитал. Всъщност това е историята на Съединените щати, те се развиха точно по този начин. Поразителното, е, че процесът започна при Обама, не беше изоставен при Байдън, това е силна тенденция в американската политика, която тревожи изключително много европейците, от чиито внос сега САЩ зависят още повече. Когато погледнем техния търговски дисбаланс, те зависят още повече от своите западни съюзници, отколкото от Китай. Тоест ние субсидираме. Те произвеждат долари, с които купуват неща без нищо материално в замяна. Всъщност ние ги храним, а всички европейци са напълно изплашени от идеята, че могат да им забранят да хранят американците. Това е робски манталитет: “Как така нашият господар не иска изделията ни?”. Това наистина е страшно. Мисля, че всички тези протекционистки политики не проработиха, във всеки случаи американските показатели не бяха засегнати при различните президенти и нарастването на вътрешните неравенства в САЩ продължи, а една ефективна протекционистка политика трябваше да ги намали, трябваше да повиши заплатите на работниците.

– При Байдън имаше много успешни стачки.

– Аз съм голям протекционист. Един журналист във “Франс Кюлтюр”, един невежа, ми каза “Вие искате севернокорейски модел”, защото не знаеше, че протекционизмът е либерална доктрина. Всъщност основното условие на протекционизма е – ако сме в страна, в която няма достатъчно индустрия, да има активно население, което да позволи развитието на тази индустрия и точно това липсва на САЩ. И това е напълно ясно в докладите: те се оплакват, че нямат инженери, работници, техници, които са необходими, за да се възползват от протекционизма. Когато Тръмп заплашва всички да вдигне митата, всичко, до което това би могло да доведе, имайки предвид състоянието на зависимост на САЩ, е инфлация или недостиг вътре в страната, така че това може само да се провали. Проблемът е с активното население в икономиката и това не се е променило, защото образователното ниво в Америка спада. Всъщност проблемът с американския протекционизъм е, че в конкуренция с американската индустрия са не само чуждестранните индустрии, а, че истинското производство на САЩ е доларът и ако искаш да имаш добре платена професия в САЩ, трябва да бъдеш близо до източника, до банковата система, която произвежда парите. Всъщност падането на долара ще бъде предпоставка за американското възраждане и получихме доказателство, че Тръмп не го е разбрал.

– Той заплаши страните, които изоставят долара като валута за транзакции, че ще повиши митата.

– Това всъщност означава, че той не е разбрал…

– Защото трябва да избира…

– Инудстрията или долара. Мозъкът на Тръмп ми е доста непрогледен, не знам какво мисли това момче. За мен протекционисткият инстикт е добър инстинкт.

– Той постигна добри резултати през първия си мандат по отношение на работните места.

– Да, но пак трябва да се види какви работни места. Вие споменахте отношението му към “Северен поток”. Не мисля, че той има ясна представа за връзките, за вътрешните трудности на американския народ, за връзката с имперската система.

– Може би това е начин да осуети германската конкуренция.

– Да, но има дилема. От случващото се оставам с впечатлението, че американците наистина са ядосани. Трябва да видим каква е американската история – това е историята на изключителен успех от самото начало на САЩ. След това имаше трудности през 60-70-те години, които се дължат на войната във Виетнам, на инфлацията. Рейгънизмът е реакция на ултралиберализма, защото когато не е наистина либерално, не заслужава името либерализъм. Той беше и реакция на национална гордост – те се опитаха, това проработи, направиха велики неща, компютърната революция. Забравихме, че в началото това са били военни проучвания, провеждани от държавата.

– Това всъщност е парадоксално, защото в новата администрация на Тръмп Илон Мъск ще оглави департамент, който трябва да преструктурира държавата. Но не означава ли това да се прострелят в крака, тъй като държавата даде импулс за много неща?

– Това е контекст на унижение. Когато имате повредена сграда, каквото и да направите, вие ще ускорите упадъка и рухването. Мисля, че геният на Мъск ще се изрази в ускоряване на американския упадък. Много от нещата, които се случват, трябва да се тълкуват като непоследователни реакции на една унизителна ситуация и тук те удрят по своите съюзници, което е необичайно, като се замислиш. И те нападат най-верните си и лоялни съюзници. Случаят с Гренландия и дивата атака срещу датския суверенитет е напълно необичаен, тъй като Дания наистина е агент номер едно на американската власт в Европа. Дания доставя генерални секретари на НАТО. Агенцията за национална сигурност, чиято роля не е да шпионира руснаците, а западните лидери и елити, има своя офис номер едно в Копенхаген, при датчаните. И те удрят по своите слуги номер едно! Кадрите, които идват, напомнят за междучасие, когато онзи, който е унизен, отива да намери най-малкия от него, за да го удари. Всъщност те удрят в своято сфера на господство и освен това удрят без никаква последователност, защото удря Тръмп, удря Илон Мъск. Но наистина е абсурдно Мъск да се обърне към “Алтернатива за Германия”. Едно от нещата, които се опитвам да разбера и върху които работя, е хипотезата за създаване на популистки консервативен интернационал. Това наистина е интересна тема. Тоест имаме Тръмп с неговата народна електорална база, а освен това всички т.нар. крайнодесни сили в Европа, също с народна основа. При нас това е “Националният сбор”, съществува и Мелони, а освен това “Алтернатива за Германия” и дори Орбан. Усеща се, че ще е трудно с Орбан, защото, тъй като е приятел с Путин, хората ще се опитат да поставят Путин в същия лагер, като руска версия на популисткия консерватизъм. Ако следвате духа на дълготрайната история и ако помислите, веднага ще видите, че това няма да се получи.

– Искате да кажете, че има различия?

– Точно така. Първо, в центъра на всяко едно от тези движения има класов или културен конфликт. Във всяка една от тези страни динамиката е на групиране около общ национален център. Тоест казват ни, че има интернационал от страни, всяка една от които се стреми да се групира около общ национален център. Ако вземем последния и най-изумителен пример – Илон Мъск, който оказва подкрепа на “Алтернатива за Германия”, всъщност интересите на САЩ и Германия са антагонистични. Следователно това няма бъдеще, не е възможно, тъй като “Алтернатива за Германия” е много по-благосклонна към руснаците.

Спомнете си индустриалната революция. Има движения за социално развитие, които са общи за всички страни в Европа, има развитие на работническа класа, следователно развитие на имплицитния класов конфликт в икономически план. Създават се интернационали – комунистически, социалистически, първи, втори и се очаква пролетарски интернационал. Това, което констатират много бързо, отвъд различните национални интереси, е, че има различни темпераменти в страните. Тоест французинът е доста язвителен, неорганизиран социалист, обземан от анархистки тенденции. В Англия това са лейбъристите, които никога не са изпитвали почит към елитите в тази прекрасна страна. В Германия това е супер организираната, бюрократизирана социалдемокрация. В Русия това е комунизмът. Следователно нещата се фрагментират заради националния темперамент, които е вкоренен в семейните структури. Ще направя дързък опит да анализирам това, което се случва – вече има универсална тенденция. Опитах се да обясня тези популизми – аз предпочитам да говоря за народен консерватизъм – чрез образователната фрагментация на страните. Епохата на демокрацията беше всички да могат да четат и пишат. Много малко хора знаят повече от това и следователно има хомогенна култура, това е епохата на демокрацията и ако хората горе искат да ги слушат, трябва да говорят езика на хората, които просто умеят да четат и пишат. А универсалната тенденция тук е развитието на висшето образование, което създаде навсякъде 30 до 40% висшисти в едно поколение, които накрая започнаха да вярват, че са по-висши, могат да живеят помежду си, да се смятат за масов елит – макар че това понятие е спорно – и следователно има елитаризъм. Това, което те наричат популизъм, възниква като реакция на всичко това. Това е общо за всички тези движения – тръмпизмът е това, “Националният сбор” е това, “Алтернатива за Германия” е това, Мелони е това. Но и тук, както при работническите движения, има национални темпераменти. Всяко общество има една централна идеологическа ос – във Франция това е левоцентризмът, Германия е много по-дясна, не съм сигурен за Италия; Япония също е вдясно. По отношение на фундаменталното измерение на крайната десница – ислямофобията, “Националният сбор” и Мелони имат умерена ислямофобия…

– Спрямо “Алтернатива за Германия” (АзГ)?

– АзГ е агресивна. Гледах интервюто за American Conservative, което даде Алис Вайдел от “Алтернатива за Германия”, чийто външен вид е плашещ, чисто човешки. Тръпки те побиват, тонът ѝ е толкова брутален. Германският начин да бъдеш либерал е много особен. Германия с родовото семейство – три поколения, наследник, е дисциплиниран свят. Следователно пазарната икономика за германците е пазар, който вкарва в ред индивидите.

– Ордолиберализъм.

– Да, точно така, това е смазването на индивида от пазара. За един американец пазарът ще бъде място, където индивидът може свободно да изпъкне. А освен това тонът, начинът, по който се говори в Германия, е невъзможен. Когато човек чете текста на Вайдел, няма как да не се замислиш за Deutschland über alles (Германия над всичко) при тази бруталност. Ужасно е да го кажа, но една от последиците от появата на “Алтернатива за Германия” е, че може да накара французите да смятат “Националния сбор” за много симпатичен. Ситуацията наистина е странна.

Мисля, че това е моделът на разпадане на западния свят – всяка страна е въвлечена и разединена, всяко общество е вътрешно разединено и фрагментирано от образователната стратификация. Погледнете районите, откъдето произлиза “Националният сбор” и където той беше най-силен – това са старите области на Парижкия басейн, всъщност регионите, които извършиха Френската революция – светски, егалитарни региони. Така че има някаква скрит егалитаризъм в “Националния сбор”. Районите, в които е силна “Алтернатива за Германия”, са протестанските зони на изток, зоните, в които нацистите постигнаха най-добри резултати, зони, които никога не излязоха от режимите, защото това бяха области на ГДР. Това бяха протестантски региони, а равенството не е тяхното нещо. По-скоро се върви към идеологическа анархия, която ще трябва да се управлява.

– За да се върнем към САЩ, има ли там антагонизъм, както видяхме с последната караница по въпроса за имиграцията, в която Илон Мъск, шеф на компания, поиска повече визи H-1B, за да дойдат кадри от чужбина? Видяхме базата на тръмписткото движение, което протестираше, казвайки, че обратното, трябва да се обучат повече американци и да се вдигнат заплатите? Освен това много говорите за нихилизма в последната си книга по повод на неолиберализма.

– Това е централната ми концепция.

– Не знам дали видяхте човека, който уби на улицата главния изпълнителен директор на една застрахователна компания…

– Да, видях, която застраховаше какво?

– Компания, която се хвалеше, че автоматично отхвърля определен брой молби за здравна застраховка, обричайки хората да не могат да се лекуват. Това е много брутална система и ето, че този господин беше убит на улицата, т.е. има народна реакция. Смятате ли, че има антагонизъм? В новия кабинет ще видим много лица от Силициевата долина, магнати, олигарси, които се присъединиха към Тръмп. Няма ли антагонизъм с неговата база?

– Преди да разберем трябва да приемем, че не разбираме. И тук направих първата стъпка, като си казах, че това е така, защото навлизаме във фаза, в която вече няма водещ принцип. До неотдавна все още имах идеята, че западният свят отива нанякъде. Не там, накъдето аз исках. Това не ми харесваше, но имаше водещ принцип и освен това самите управляващи класи на този западен свят имаха чувството, че отиват някъде. В историята взаимодействието между военните поражения и вътрешните революции е много силно. Способността на френското дворянство да защити страната през Средновековието обяснява с малка времева разлика голямата жакерия (селско въстание във Франция през 1358 г. срещу дворянството, бел. пр.). Дори поражението в Седемгодишната война допринесе за Френската революция. Английската революция срещна трудности с Шотландия. Германският режим падна през 1918 г. заради военното поражение. Комунизмът също се появи заради военното поражение. Следователно има взаимодействие. Сега това е военно-икономическо поражение, непряко, но съществено и мисля, че първото нещо, което трябва да се направи, е – когато си в ситуация на поражение, вече да не спазваш правилата на играта, а да се адаптираш в свят, който се свива. И със страните от БРИКС, които се организират отвън, един външен свят, който за разлика от нас не е под силното влияние на американците и вижда техния упадък. Точната дума за нас е в този порядък: поражение – разединение – упадък.

– В този порядък.

– Поражението е това, което се случва сега на фронта. Разединението е този свят, който се саморазкъсва – всъщност победените се разкъсват помежду си, победените се разединяват и разкъсват. А упадъкът е фундаментална тенденция и това няма да се поправи. Когато видим това, можем да видим нещата. Трябва да можем да регистрираме феномените – това, което вие споменахте за проявяващите се противоречия между магнатите от Силициевата долина, присъединили се към тръмпизма, и базисния електорат на Тръмп. Но може би не трябва да търсим свързаност. Например, присъединяването на Зукърбърг беше фантастично! Наистина беше гениално, защото той казва “Трябва да се възстанови свободата”, но всъщност става дума да се присъедини към държавната власт – в сегашния си етап либертарианството цени държавата. Много добре виждаме, че ултралиберализмът отвъд либерализма се превръща в обратното.

– Може би това е и феномен на махалото спрямо онова, което се случи преди?

– Може би. Ако искаме да направим предвиждания – и това не е защото съм обсебен от книгата си “Поражението на Запада”, защото тази книга казва ясно, че това не е руска победа, а процес на вътрешно разпадане на западния свят, който свеждам в крайна сметка до спадането на образователното ниво и рухването на протестантските ценности, които бяха създали силата на този Запад – но все пак, в краткосрочен контекст трябва да помним, че главният актьор не е Тръмп, а Путин. Всичко, което се случва вътре в зоната на нашите интереси, е супер интересно. Новата сервилност на Зукърбърг е интересна. Сервилността на англичаните също беше оскърбена от Мъск, датчаните – интересно е да видиш робите, които не разбират защо техният господар им нанася такава голяма обида, след като те нищо не са направили. Това е интересно и в известен смисъл забавно и поучително да видим нашите елити подигравани от техния господар. Но все пак въпросът на годината ще бъде: ще приеме ли Западът своето поражение в Украйна и как ще се реши тази война?

– Как именно? Какво мислите, че ще направи Тръмп? Явно е направил някои предложения за прекратяване на огъня преди встъпването си в длъжност, които са били отказани. Мисля, че няма да му е лесно.

– За това е достатъчно да прочетеш руските текстове. Не знам поради какви причини ме смятат за агент на Кремъл. Аз чета руските текстове на английски или на френски, чета и американските геополитици и интелектуалната разлика наистина е фантастична. Американските текстове са доста импулсивно агресивни. Човек като Кейгън, не смея да кажа неоконсервативен мислител…

– Съпругът на Виктория Нюланд.

– Да, точно така, а освен това брат на друг Кейгън, който казва почти същото нещо и чиято жена ръководи Института за изучаване на войната, чийто карти “Монд” предано възпроизвежда, сякаш това е напълно независим мозъчен тръст. Той тъкмо публикува една интересна статия, казвайки, че поражението в Украйна ще бъде много голямо поражение и точно затова войната трябва да продължи, но без никакво осъзнаване, като всички нови неоконсерватори. Но това не е възможно. Той може да каже “войната в Украйна ще бъде ужасно поражение за САЩ” – тук той казва истината, но за сметка на това, като всички неоконсерватори не е в състояние да види, че трябва да има връзка между целите и средствата. Слабостта на неоконсерваторите е, че не искат да видят състоянието на американската икономика, на американската военнопромишлена система. Така че, от една страна, има нещо много агресивно – при Кейгън, както и при Мъск, я има тази неприязън към Европа. Това е смешно, защото нашите политици и журналисти, които казват “Америка, динамика” и т.н., всъщност обичат САЩ – любовта е красива, но това е несподелена любов. Вече имах възможност да кажа, че американците ни презират. Те презират нашите елити…

– Не непременно народите.

– Мисля, че всъщност завиждат на народите, защото продължителността на живота е по-голяма, защото все пак нивото, качеството на европейския живот за един обикновен човек, дори при влошеното състояние на френските болнични услуги, не знам за английските, защото те са в такова състояние, мисля, че е по-хуманно да бъдеш обикновен европеец, отколкото американец. Ние нямаме опиоидна криза.

– За колко време?

– Да, това е хубав въпрос!

– Не е ли Европа най-големият губещ заедно с Украйна, която губи ужасно много?

– Първо, Украйна не е европейска страна в смисъла на Западна Европа. Това е постсъветска страна и доказателството, че украинците не са западноевропейци, е, че умеят да воюват, също както и руснаците. Това се случва между съветски хора, които знаят как да се бият и да умират. В икономическо отношение Европа е големият губещ от войната. Видяхме икономики в много голямо затруднение, в стагнация, а сега всъщност достигаме стадия на рухване на политическата система. И това не е само Макрон. Ако беше само той, щяхме да се оправим. В Германия не е само Шолц. Това наистина се срутва. Англия също е в ужасно състояние. Но дори и в този контекст, това са страни, в които средната продължителност на живота на хората е с пет години по-голяма от тази в САЩ. Вярно е, че наистина се излъгахме с войната в Украйна, все пак покровителствани и насърчавани от американците, но оставаме достойни за завиждане. Наистина е хубаво да се живее в Европа. Нямаме милиони хора, които се дрогират с опасни медикаменти, опиоидна криза с нарастване на нивото на самоубийствата. Това го нямаме тук. Американците наистина презират елитите ни и мисля, че завиждат на народите. И в контекста на поражение точно това излиза наяве. Мисля, че е много трудно да се правят предсказания. Англичаните са анексирани, това е приключило, взаимодействието между Англия и САЩ е толкова силно. Но датчаните все пак, германците, които след саботажа на “Северен поток” от американците и техните приятели, си върнаха статута на окупирана страна.

– С военните бази и т.н.

– О, да. Отидох за германското издание на книгата и пътувах през нощта покрай Рамщайн, базата, в която НАТО прави всичките си заседания, за която започвам да се питам дали не се превръща в неофициалната столица на Германия, тъй като именно там се решава съдбата на Германия. Да, наистина положението на германското правителство е положението на правителство в една окупирана страна, която няма суверенитет. Те са вторият финансов дарител за войната в Украйна.

– Те си отмъщават на другите страни.

– Да, наистина. Антропологичната основа на германската култура е родовото семейство – първородният син всъщност е принцип на неравенство, следователно това е принцип на йерархията. Може би съм се разкрил като обикновен французин, който мисли в термините на равенство, че всяко господство априори е теоретично непоносимо, но в Германия можеш да се настаниш в мисловна рамка, в която приемаш да бъдеш доминиран, но в замяна на това ти също доминираш. Да, това е интересно.

Не знаем дали достойнството на датчаните ще се сепне, дали датчаните ще бъдат смели. Честно казано, имайки предвид големината на Дания и тяхната военна истина – може и да съм злонамерен, но не мога да забравя, че Дания беше страната, която проведе свободни избори под германска окупация. Но Германия си е Германия. Всичко ще се върти около еволюцията на Германия, но честно казано, откакто прочетох текстовете на Вайдел, съм объркан.

– В книгата си разглеждате нихилизма, който води до колапс на САЩ. След рухването на СССР Щатите се оказаха в положението на хегемон без враг. Смятате ли, че появата на БРИКС ще им направи услуга, връщайки ги в положението на надпревара и конкуренция, което може да ги накара малко да се съберат, може би да се помирят помежду си? Защото видяхме, че Тръмп говори за вътрешни врагове, което все пак е по-лошо от външни врагове. Може ли външната конкуренция да ги накара да се обединят?

– Не съм мислил за това, но е интересно. Това е много добър модел. Самият модел е напълно уместен и идеята за вътрешна свързаност произтича от външното съперничество. Това е почти общият исторически модел. Нациите никога не се раждат сами. Например френската нация, която ни е скъпа, е родена в съперничество и надпревара с английската нация. След това те се надпреварват с Германия. Адам Фъргюсън, един от най-видните представители на шотландското Просвещение през ХIХ в., отбелязва, че навсякъде има човешки групи, а на един остров дори има две, които се самоопределят една срещу друга.

Това, което вие казахте, вече се случва с Русия. Тоест, предизвиквайки Русия, принуждавайки я да утвърди отново своя суверенитет и тласкайки я към война със САЩ, война, по-трудна от предвиденото, създадоха, въпреки че целяха обратното, оптималните условия за максимално социално обединение в Русия, която, освен това, печели войната. Сега те са в модела на “Славните тридесет години” – ръководна държава, с пазар и протекционизъм, наложен от санкциите и сега те се развиват с пълна скорост. Могат да ни благодарят. Без НАТО, това никога нямаше да се случи. Това беше отбелязано от Джеймс Гамбрет – Путин никога нямаше да може да наложи протекционизъм на руснаците. Да благодари на НАТО.

За САЩ наистина не знам, защото това зависи от степента на разпадане и на зависимост. Всъщност външноикономическата им зависимост стана огромна. Когато погледнем разпределението на водещите индустрии – съществува Силициевата долина. Но когато става дума за производството на модерни неща като електронни чипове – това са Тайван, Южна Корея или Нидерландия, Япония. Индустрията на Запада се отдръпна в периферията, това е много странно, когато погледнеш картата. Голямата външна зависимост, американският образователен колапс е много напреднал, те дори се възползваха от Ковида, за да премахнат тестовете SAT за влизане в университета. Така че всичко меритократично в американската система се срива и това наистина не е добре. Моралните и социални ценности, наследени от протестанството, са мъртви. Всъщност степента на упадък е много напреднала. Това беше разочарованието ми от първия мандат на Тръмп и дори от Брекзит. Не харесвам личността Тръмп, не харесвам Фараж в Англия. Аз съм буржоазен интелектуалец и смятам, че трябва да има елити, но те трябва да уважават народа. Дълбоко в себе си съм доста радикален антипопулист. Аз съм дете на Сен Жермен ан Ле и си оставам такъв.

Все пак имаше социално съзнание в проекта, защото “Да направим Америка отново велика” означаваше и внимание към обикновените хора, имаше безспорно демократично измерение. Не е вярно, че Тръмп е расист срещу черните, а като човек никога не е бил реакционер по обществените въпроси.

– Има контраст между позициите, които заема, и когато погледнем живота му.

– Честно казано, ме заинтересува, когато спечели първия път. Не съм започнал веднага да си скубя косите, казвайки си “но този тип е луд”. Но се надявах, че неговата толкова невероятна победа ще доведе до осъзнаване в противниковия лагер, сред хората, които имат докторати в най-добрите университети, дипломи за висше образование, които се смятат за по-висши, и избирането му ще бъде началото на договаряне на нов социален договор – не в смисъла на Русо, а нов договор между върха и низините в обществото и на преоткриването на всичко, което кара едно общество и нация да съществуват. Нито в САЩ, нито във Великобритания след Брекзит се случи това, а по-скоро се засили омразата на културните класи. Това не беше много добър знак, но беше в епоха, в която не можехме да си представим военно поражение, така че все още нямаше външен натиск. Първият рефлекс е да се обвиняват помежду си, нещо като вътрешно саморазкъсване.

– Казахте, че гледате на избирането му по-скоро като на голям срив на демократите, отколкото като голяма победа на Тръмп?

– Да, но няма истинско движение към нещо. Политиката на Тръмп е по-малко милитаристична, отколкото Илон Мъск и приятелите му, които поемат контрола в администрацията. Ще поемат контрола в Пентагона, военното командване и това би могло да доведе до прилив на технологичен милитаризъм, но мисля, че е много късно. Руснаците са напреднали, китайците са напреднали. И те поеха във всички грешни посоки в търсене на вундервафе (оръжието-чудо), нещото, с което нацистите очакваха окончателна победа. Нацистите измислиха реактивния самолет и ракетата преди да загубят. Американците създадоха F-35, самолетът, който може да прави всичко, освен да лети, те нямат хиперзвукови ракети и всъщност не успяха срещу руснаците, докато основният им противник са китайците.

За мен един от историческите куриози е, че руснаците искаха да влязат в европейския дом, след като сами свалиха комунизма си. Ако руснаците бяха интегрирани към Запада, тогава господството на Запада щеше да продължи още сто години. Но всъщност Западът не съществува, съществуваха Съединените щати, които не искаха да делят западния контрол с други.

В книгата си отбелязах, че твърдото ядро на опозицията срещу САЩ бяха патрилинейни общества от Евразийския блок, който стига до Западна Африка – Китай, Русия, която е специално патрилинейно общество с много висок статут на жената, това е смесица, затова са толкова ефективни – патрилинейната дисциплина плюс женската интелигентност дава много устойчиви общества. Но арабският свят, Иран – всичко те са патрилинейни и много пламенни по отношение на консервативните ценности, използвани от Путин, за да стане популярен в този свят. Северна Индия също е доста патрилинейна. Бразилия изобщо, Бразилия е двустранно нуклеарно семейство като нас, проблемът за трансджендърите не ги ужасява особено. Индия е патрилинейна, но е много голяма демокрация. Индонезия, която влиза в БРИКС, е мюсюлманска страна, тя е най-населената мюсюлманска страна, но с много специална култура, матрилокална, много често с доминиращо положение на жените в социалната структура. Следователно това е съвсем различен свят и това, което наистина обединява БРИКС, е желанието да се избавят от западната експлоатация. Но сам по себе си това е напълно множествен свят. Сега отново ще проявя образа ми на агент на Кремъл (смях). Двата модела на международни отношения, които са един срещу друг – моделът на либералния империализъм, който имаше т.нар. универсални ценности, които предлагаше на целия свят и всички трябваше да бъдат свободни в наблюдавана свобода, тъй като беше под американско господство – всеки е свободен в страната си, елитите са подчинени – но всички са подобни – Ирак, превърнат в либерална демокрация, Афганистан, превърнат в либерална демокрация, което, разбира се, това не е възможно. Руската доктрина е супер ефективна в този смисъл, че е доктрина за абсолютния суверенитет с идеята за ненамеса във външните култури, не казвам в малки нации като Украйна (смях). Но руснаците имат за принцип да не се интересуват, всеки да живее своя живот. От гледна точка на антрополога, в свят, който е напълно множествен, напълно многообразен, руската доктрина е много приспособима.

– В книгата си говорите много за влиянието на тези семейни структури и факта, че западната нуклеарна структура води до повече аномия и засилва този нихилизъм спрямо тези структури, които са по-сложни и солидни. Мислите ли, че това може да бъде повече аномия краткосрочно, но по-голям потенциал за промяна и адаптация?

– Вие говорите за миналото. Ако погледнем историята на световното развитие, вярно е, че нуклеарното семейство дава повече гъвкавост, капацитет не само за адаптация, но и за иновация от патрилинейните семейни структури, които са по-строги, от германски или руски тип. Затова индустриалната революция бе извършена в Англия. Това е успехът на англосаксонския свят. Но това беше по времето на протестантството в положителната, възходяща фаза с много високи образователни нива, защото протестантите искаха всички да могат да четат, за да беседват директно с Бога, четейки Светите писания. Те измислиха индустриалната революция и след това страните от континента трябваше да се адаптират, за да не бъдат смазани. Но го имаше това вкореняване в земята и те трябваше да се изскубнат. Изскубването на германското родово семейство или руското общностно семейство породи объркване, страдания и преобразувания, които обясняват нацизма и комунизма. В онази епоха това беше предимството на нуклеарното семейство, както беше и в Северна Франция. Добре, ние гилотинирахме краля, век и половина по-рано англичаните обезглавиха един крал, това е част от работата на революцията. Но не беше проблем, когато си от нуклеарно семейство, да се промениш, да преминаш към индустриален режим – болезнено е, но не е драматично. Но сега, в настоящия стадий, в който няма повече религиозни следи, вече няма протестантска морална структура, в действителност вече няма нищо.

– Това е нулевата религия, за която говорите.

– Започвам да се съмнявам дали е нулева, защото все пак обществата, в които има следи от семеен авторитаризъм, в Германия, когато четеш Вайдел, виждаш, че старата германска култура не е мъртва. А режимът на Путин стъпва върху следите на руския комунитаризъм. Силата на ФСБ, която наследи КГБ – това са следите на зомби комунитаризма в Русия, който дава този организационен капацитет. Питам се дали това не е недостатък в конпцепцията за нулева религия. Сега все пак ще кажа нещо положително за Франция. По принцип, ако има нулева религия, всички страни, които достигнат този стадий, трябва да бъдат еднакви, защото всички те имат едно и също нещо, т.е. нищо. И все пак усещам различия в поведението на страните, които са изгубили протестантската религия, и страните, които са изгубили католическата религия. Усещам, че протестантските страни са много по-неспокойни и много по-нихилистични. Така че работя върху хипотезата за пряк преход на протестантските страни от стадия на зомби религия по-скоро към стадия на религия -1, отколкото към нулева религия. Към отрицателна същност. Тоест остава нещо от протестантството, но то наистина е отрицателно. Докато в католическите страни остава принцип на равенство, остава универсален принцип, който не е в протестанството. “Националният сбор” и Мелони имат умерена ислямофобия, докато “Алтернатива за Германия” има яростна ислямофобия и това все пак биха могли да бъдат религиозни следи. Но наистина съм песимист за САЩ. Може би това е любовно разочарование, защото аз наистина обичах Съединените щати. Това, което позволи възхода на англо-американския свят, беше нуклеарното семейство, без правило за неравноправно наследяване, с протестанството, с масова грамотност. Това беше печелившата смес. Относителните слабости на тази система се появиха, когато се разви висшето образование. Началното образование е нещо просто и подкрепата на нуклеарното семейство е достатъчна. Подкрепата за висшето образование е нещо по-сложно и там по-сложните семейни структури от типа на родова общност стават предимство. Това е германското образователно ниво преди Хитлер да разбие университета, което далеч превъзхождаше анго-американското ниво. Руското интелектуално ниво също е много високо. Много високо. Затова държавата Израел беше възхитена и окрилена от пристигането на всички тези имигранти съветски евреи, които малко или много са част от високотехнологичния възход на държавата Израел. А американското висше образование започна да залязва още през 1965 г. и това е нуклеарното семейство. Всъщност образователният упадък е свързан с нуклеарното семейство.

(…) Мисля, че въпросът за дерегулацията в сегашния стадий ще бъде едно от нещата, които ще ускорят вътрешното разпадане на Съединените щати.

– Но олигархията ще поеме властта.

– По-скоро плутокрацията, защото олигархията не е непременно лоша. Може да има отговорна олигархия. Има системна динамика, която ще убегне на Тръмп. Хората, които ще излязат напред, ще бъдат определени от обстоятелствата, а обстоятелствата ще бъдат национално унижение. Това са национални спазми, които ще покажат кой печели във всичко това. Но може би така ще бъде навсякъде, да се надяваме, че така ще бъде във Франция. Националният въпрос всъщност е въпросът на Америка и мисля, че твърде много противопоставят хората там. Защото има система на смяна на редуване на партиите във властта, но протекционизмът е силна тенденция в Америка. Неспособността на САЩ да се възползват от този протекционизъм е силна тенденция. Защитата на долара е обща за всички. Загубата на контрол над Европа – за САЩ би било добре да окупира Гренландия, но това няма да замени контрола над германската индустрия. Все пак е по-добре да доминираш над 82 или 83 млн. германци, отколкото над 60 хил. гренландци.

– Не е ли това, за да гарантира сигурността на пътищата?

– Така казват.

– Има и ресурси.

– Да, но Америка вече контролира ресурсите. Така че поразителното във всички тези американски изявления, е не толкова съдържанието им, защото тя властва над Дания, властва над Канада и несъмнено може да властва или вече властва над Панамския канал. Поразителното по-скоро е желанието да унижи. Тук се усеща американският упадък, той е в желанието да унижи. Но ще има нещо като магнит, който ще привлича към системата, като реакция на националното унижение. Не знам кой ще спечели, но изобщо не виждам САЩ да отдръпват империята си, тъй като те сега са напълно зависими от производството на Европа и на Източна Азия. Но те са обзети от нещо, което не е напълно логично – от една страна, имайки предвид търговския им дефицит, те зависят от европейското производство, но от друга, те са толкова нервни, завистливи и биха искали да я разрушат. Има моменти в историята, в които трябва да приемеш идеята, че главните действащи лица не са напълно рационални. Втората световна война ни показа, че страните могат интелектуално и морално да попаднат във водовъртеж. За Европа да попречи на сближаването между Германия и Русия е почти рационална цел. Но дали желанието за унищожаване на германската икономика наистина е разумно, когато знаем зависимостта на САЩ от германското производство? Това е много странно. Тласкаха Тайван към война с Китай, или Япония към война с Китай, но имайки предвид нивото на зависимост на Америка от електронното производство на тези страни, дали това е разумно?

– А за Близкия изток какво мислите?

– Ако погледнем миналото, това също е област, в която няма истинска разлика. Тръмп се свързваше много повече с произраелски позиции и той ще продължи по този път. Но в действителност политиката на Байдън след 7 октомври не беше много по-различна. Всъщност тепърва започвам да работя по въпроса за произраелските позиции. Дълго време отказвах да работя върху Израел, това ми причиняваше много мъка, а сега работя върху това. Това е от 1967 г., от Шестдневната война, защото преди това американците не бяха много ангажирани на страната на Израел, американските евреи също, те не бяха особено смели. Израелското военно превъзходство привлече вниманието на Съединените щати и това е нещо много общо за тях. Не съм съвсем сигурен, но да бъдеш произраелски настроен е част от must (задължителните неща) за американската политика. И без да правя бездарна игра на думи, това must изглежда се отнасяше и за Мъск, който в началото каза някои приятни неща за жителите на Газа, но после бързо се отметна и изрази солидарността си с Израел. Всъщност историята на Израeл, клоняща към крайнодясно, е във взаимодействие с десния или крайнодесния уклон на американската политика. 15% от заселниците на Западния бряг на река Йордан са американци. Тук стигаме до въпроса за американските технологични слабости…

– Тук може би също са зависими?

– В количествено отношение за бомбите – не е много сложно, американците ги осигуряват и всъщност американците са суъчастници в геноцида в Газа. За първи път използвам думата публично. Откакто прочетох, приемам концепта геноцид, защото опитите за бомбардировки на болниците, на училища, опитите да държат в глад населението – това е поведението на Вермахта в Русия в началото на операция “Барбароса”. Но американците са напълно замесени в това! За множеството бомби – това е Америка. Но що се отнася до напредналите технологии – за шпионаж и т.н., американските и израелските системи са толкова тясно свързани, че има зависимост на САЩ от Израел. Отново се връщаме към този въпрос за отдръпването към границите на империята на индустриалната, икономическа или технологична ефективност, това наистина е впечатляващо. Имам впечатлението, че има логика на нещата, която ще погълне Тръмп. Казват, че Тръмп държи всички съдилища в ръцете си, Върховния съд и т.н. и ще може да прави каквото си иска, но всъщност той няма да може да прави винаги това, което иска, защото има системна динамика, мащаб на американската система, американска зависимост, самата милитаризация на американската система и това ще бъде много силно.

Ако Америка се изтегли от Европа, тя просто ще бъде прецакана. Америка е рентиерска страна. Първо, да бъдеш рентиер, означава да не работиш много здраво. Те имат три ренти – доларът, производството на пари, което предполага военно превъзходство, но то е заплашено, въпреки че сега доларът е много силен; петролът и газът, а освен това английският език, който е международно благо и за който не осъзнаваме, че е част от богатствата на Америка. Те имат езика на света и сего всички го говорят. Но това е напът да им се изплъзне. Руснаците публикуват международно списание на английски, това е езикът на всички. Всичко това им пречи да се стреснат. Имах надежда първият път, когато Тръмп беше избран, но сега наистина е различно. Последният път, когато той беше избран, Америка не беше победена, но сега той идва начело на една победена страна.

– А в Европа Германия ли ще бъде възелът?

– Казвам, че са победени, ако приемат поражението. Но ако направят това, което иска човек като Кейгън, те ще продължат, а това означава да тласнат своите съюзници в още по-свирепа конфронтация с Русия, в случая това означава да мобилизират германската икономика.

– Не може ли Тръмп просто да остави тези територии?

– Не той ще решава. Не той! Все пак мисля, че подценяват германците. Мисля, че те наистина направиха нещо гениално. Германия е окупирана страна. Сега това се знае. Разбира се, има риск ХДС да дойде на власт с лидер, който много повече подкрепя войната, доставката на ракети “Таурус”, която германците отказаха, но все пак те ликвидираха армията си. Сега казват “какво неблагоразумие, да оставят Бундесвера да изгние” и т.н. Аз смятам, че това е гениален геополитически акт на Германия, защото не могат да ги въвлекат във войната: “Повече нямаме армия”. И тъй като няма руска заплаха, защото руснаците нямат никакво намерение да нападат Германия, това наистина е гениално.

– А Полша?

– Не вярвам, че съвсем сами ще предизвикат руснаците.

– В края на февруари ще направим ново предаване за Германия, където предстоят избори.

– Германия е страната, която доминираше в Европа. Тази европейска доминация, водеща до сближаване с Русия, беше голямата заплаха за САЩ. Това остава. Мисля, че ако не прерасне в размяна на термоядрени удари, защото руснаците нямат достатъчно хора, Русия все пак има само 144 млн. жители, това ще завърши с възстановяване на отношенията между руснаци и германци и това не е лошо. Живеем в ментален свят, създаден от Америка, който беше прекрасен. Когато бях млад, се мислех за Боб Дилън. Невъзможно е да не обичаш тази страна. Сърцето ме заболя, като видях Холивуд да гори. Майка ми е учила в Hollywood High School като бежанка по време на войната. Но мисля, че това, което американците вкараха в главите ни през последните десетилетия, е, че войната е естествена и неизбежна. Тъй като Америка се превърна в страна на безкрайните войни, страната на войната, те ни карат да повярваме, че мирът е труден и че ако руснаците спечелят, ще има още повече войни. А това просто не е вярно. Възрастното население в Русия не е многобройно, последното нещо, което искат, е да се срещнат с поляците, те бяха толкова доволни да се отърват от тях след падането на Стената и парадоксът е, че мирът всъщност е лесен. Заради Америка живеем с идеята, че войната е необходима и неизбежна.

– Да се надяваме, че тя ще свърши. Благодаря, Еманюел Тод.

– Аз ви благодаря, че ми дадохте време да говоря толкова дълго!