“В Гренландия ясно се проявява измерението на западното умопомрачение и лудост. Значи Русия ще ни напада, а ние пращаме няколко пехотинци да защитават Гренландия срещу американския ни съюзник? Та това е сюжет за суперкомичен филм!”, коментира Еманюел Тод, антрополог и автор на „Поражението на Запада“, в предаването „Гледни точки“ на Венсан Ру във “Фигаро”.  Според Тод това, което обяснява американската агресия срещу Венецуела, срещу Гренландия, а може би съвсем скоро и срещу Иран, е признанието им за поражение в сблъсъка им срещу руснаците и срещу китайците – военно и икономическо поражение за САЩ.

ВИЖ ВИДЕОТО:

16 януари 2026 г.

– Добър ден, Еманюел Тод!

– Добър ден!

– Какво да ви пожелаем за 2026 г.?

– Да разбера какво се случва.

– Надявам се, защото за това ви поканихме.

– Нямах никакъв проблем да прогнозирам поражението на Запада. Това беше безпогрешно – както казах, сбъднато “нескафе предсказание”. В замяна на това, процесът на разпадане, който е в ход, изисква адаптация, защото се случват най-различни удивителни неща.

– Това, което се случва около Гренландия, един от симптомите ли е на този процес на разпадане, който описвате?

– Гренландия е интересна, защото е нещо, което изрича окончателната истина. Мисля, че преживяваме нещо, което сега със сигурност е по-меко, но прилича на разпадането на комунизма. Тоест не е просто крах на западната мощ…

– Но реалност ли е това или нещо, което прочитът на Тод се опитва да види?

– Вие ще прецените, но мисля, че една от характеристиките на епохата, е загубата на ориентири, но загуба на ориентири, която не осъзнаваме напълно, а това, което преживяваме, е обръщане на съюзниците едни срещу други. Може да се открият рационални елементи в това, което се случи другаде по света. Но тук, с Гренландия, знаем, че Западът полудява, защото нейната формална окупация не представлява никакъв интерес. Там има американска база, американците правят каквото искат, Дания е един от съюзниците – и дори не е съюзник, а инструмент за американски контрол в Европа. Агенцията за национална сигурност на САЩ има център за наблюдение на европейските лидери в Копенхаген. А сега виждаме европейците да изпращат войници…

– Това е въпросът на деня в сайта на “Фигаро”: одобрявате ли изпращането на френски военни на мисия в Гренландия? Задам ви този въпрос.

– Не, не, аз съм историк, не трябва нито да одобрявам, нито да отхвърлям. Важното е да видя значението на всичко това. Тоест НАТО е под американско командване, Гренландия де факто вече е контролирана от САЩ. Тръмп претендира за формално притежаване на Гренландия. Най-верните съюзници трябва да изпратят военни части там. Знаем, че Западът губи контрол, това наистина е много интересно.

– Есеистът и социолог Матю Бок-Коте току-що публикува едно красноречиво есе, в което заключава, че има развод между два Запада. Кой Запад ви е по-близък, Еманюел Тод? Този на Доналд Тръмп и Виктор Орбан или този на Еманюел Макрон и Урсула фон дер Лайен?

– Не, аз съм архаичен персонаж (смях). Аз съм верен на Франция от Славните тридесет години (1945-1973 г., бел. пр.). За останалото се опитвам да разбера какво се случва.

– Какво означава “верен на Франция от Славните тридесет години”?

– Тоест на капитализма, регулиран от социалната държава, с уважение към свободите, когато изборите имаха смисъл. Привързан съм към либералната демокрация.

– Това не се ли случва днес във Франция?

– Има различни форми на разпадане на либералната демокрацията. САЩ, които са общество, въвлечено в процес на упадък, който дори не можем да си представим и който непрекъснато се засилва – например, процентът на неграмотност сред младите хора на възраст от 16 до 24 г. се е увеличил от 17 на 25% между 2017 г. и 2026 г., са неграмотен свят. Влошаването на американската външна търговия продължава. Сега САЩ са в селскостопански дефицит, това наистина е впечатляващо. Реиндустриализацията не върви. Тоест има основни сили и един от фундаменталните елементи е неморалността, която се проявава чрез Тръмп. Хората дори нямат представа в какво ще се превърнат САЩ.

– Не вярвате ли в мечтата на Тръмп “Да направим Америка отново велика”?

– Не. Едно от нещата, които обясняват агресивната злоба на Тръмп във Венецуела, Иран и Гренландия, е, че той се отказа. Тоест Тръмп имаше избор между стратегия на връщане към производството, насърчавайки индустрията, чрез протекционизма, което не е лошо. Аз съм протекционист. Но, за да се направи ефикасен протекционизъм, е нужно компетентно активно население. Те го нямат. Нямат техници, нямат инженери, не успяват да произвеждат. Китайският търговски излишък никога не е бил толкова значителен. И мисля, че САЩ са в стратегия на имперско отдръпване, на опит за отсрочка, но с идеята за завръщане и фокус върху хищничеството. Ето защо е тази мания по петрола, която се появява през цялото време. Идеята всъщност е да откраднат, не да произвеждат. Разбирате ли?

– Споменахте селскостопанския дефицит. Какво мислите за полемиката за Меркосур, тъй като казахте, че не се смущавате да се обявите за протекционист?

– За мен, като анализатор, това показа преди всичко пълната липса на контрол на Франция върху Европа, т.е. една от характерните черти на ситуацията, на европейската криза. Има криза на Европейския съюз, която е нещо различно от кризата на САЩ. Има криза във всички европейски общества, ангажирани също във войната срещу Русия, която сме напът да загубим, но може би френските ръководители, или френските политици и френските журналисти, са единствените, които повтарят “Европа, Европа, Европа”. Европа не съществува. Европа промени същността си. Сега това е система, която от финансовата криза през 2007-2008 г. премина под германски контрол, с тази особеност, че германците не знаят накъде отиват. Следователно сме континент, контролиран от една много голяма икономическа сила, но тази многа голяма икономическа сила е напълно изгубена. По времето на социалдемократа Шолц все още имаше елемент на възпиране на американските импулси към войната. Мерц дойде на власт през май, ако си спомням точно, с един по-войнствен подход. Мисля, че на германците, които обичат реда и дисциплината и биха искали да бъдат подчинени на САЩ, им е трудно с човек като Тръмп начело.

– Докъде може да стигне според вас това желание за германско превъоръжаване, това желание да хапе, както казвате вие, с канцлер като Фридрих Мерц?

– Не знам, има фази. Това е част от тези елементи на несигурност. Единствените сигурни неща, които виждам да се очертават, е накъде върви американското президентство в неговото отношение към Русия и Китай, двете големи. Мисля, че това, което обяснява американската агресия срещу Венецуела, Гренландия, може би утре срещу Иран, е признанието за поражението срещу руснаците и срещу китайците – военно поражение, икономическо поражение.

– Как това представлява признаване на това поражение? Не е ли контраатака?

– Не, не. Тръмп дойде с илюзии относно способността да преговаря с руснаците. Джей Ди Ванс много добре разбра, че нещата са приключили, защото САЩ нямат капацитета да произведат необходимото въоръжение. Без съмнение Тръмп се опита да направи нещо и към май-юни м.г. те разбраха, че Путин ще бъде непреклонен. И в този момент, бих казал, задачата бе прехвърлена от Пентагона, който нямаше повече ресурси, на ЦРУ и бе възприета нова политика, нов тип агресивност спрямо Русия. В този момент ЦРУ окуражи украинците да атакуват руски петролни съоръжения, т.е. има състояние на партизанска война. Това всъщност е империя, която прилага стратегия на забавяне в Украйна. Подновяването на дейността на ЦРУ срещу руснаците позволява да видим момента, в който американците са приели, че не могат да огънат Путин чрез преговори. А през октомври, когато Тръмп се срещна със Си в Пусан, в Южна Корея, това беше икономически свиващата се Америка пред Китай. Това е реалността на световната ситуация. Знам, че не го чуваме. Чуваме “всемогъщия Тръмп, който прави каквото си иска”. Но истината е, че той прави всичко, което иска, в своята сфера на господство.

– Вашата теза е по-скоро за размирния Тръмп, отколкото за всемогъщия Тръмп?

– Това е Тръмп, който упражнява върху съюзниците си и в оставащата си сфера на контрол своята ярост или желанието да демонстрира сила, защото поражението срещу руснаците и китайците вече е признато. Съчувствам на хората, които ни управляват и които все още не са разбрали. За преданите на САЩ във Франция, Германия, Дания последните дни трябва да са много тежки – да приемат обръщането на съюзника им срещу тях.

– Според вас има ли интерес Русия да приеме американския мирен план за Украйна?

– Но не, това никога не е бил въпросът. Спомням си последния път, когато говорихме…

– Преди една година.

– И аз казах: “Не слушайте какво ви говорят за преговорите. Руснаците ще продължат и ще спрат, когато превземат Одеса”. Сега всички говорят за Одеса.

– Тоест предвиждате още най-малко шест месеца конфликт?

– Да, най-малко, защото те водят войната със собствено темпо, доста бавно. Напълно непостоянното поведение на Тръмп малко по малко разпространява в света идеята, че Америка е по-опасна от Русия и, следователно, руснаците вече няма да се налага да се преструват, че преговарят. Защото те се преструваха, че преговарят, за да угодят на другите страни в БРИКС, за да угодят на бразилците, на китайците, на саудитците. Мисля, че сега дори във Франция постепенно ще се появи идеята, че САЩ са много по-опасни за мира на планетата от Русия. И следователно на руснаците вече няма да им се налага да се сдържат и логично, това е полупредсказание, ще трябва да ударят по-силно и явно, за да се опитат да приключат войната.

– В “Поражението на Запада”, последната ви, крайно увлекателна книга, която препоръчваме повече от всякога, вашата прогноза е победата на Русия. Но не е ли обречена тя от своята демография?

– Не, в крайна сметка всички са обречено от демографските си характеристики.

– Дори Китай?

– Преди всичко Китай! Днес Китай преживява изключителен технологичен подем. В момента изпреварва САЩ във всички сектори. Но китайската плодовитост, която е 1,1 дете на една жена – мисля, че руснаците са 1,5, а ние се доближаваме да руснаците с 1,56 по последни данни, е катастрофална. Ако погледнете Китай и Индия, това са страни със сравним размер, с 1,4 млрд. жители. Сега Китай е малко по-назад, защото населението му започна да намалява. Но си представете, че всяка година в Индия има 22 млн. раждания, а в Китай – 9 милиона. Тоест намаляването на активното китайското население ще бъде изключително голямо. Това няма да стане веднага, а след уреждането на баланса на военните и икономически сили. Това е и една от причините, поради които изобщо не вярвам в разпространението на войната след провалянето на САЩ. Това ще бъде свят с нисък демографски натиск, който ще има толкова много демографско-икономически проблем за уреждане, че ще бъде принуден да живее в мир, ако САЩ престанат да предизвикват войни навсякъде.

– Връщам се на Русия – не е ли обречена средносрочно заради своята демографска ерозия и произтичащата от това отрицателна динамика?

– Казах в “Поражението на Запада”, те имат ограничено време за много активна военна политика. Оцених го на пет години. Мисля, че ще са приключили войната си навреме. Има кухи класи, но те няма да бъдат обречени от гледна точка на загубата на сила, тъй като всички сме обхванати от демографски спад. Ще навлезем в свят на ниско налягане.

– Ген. Дьо Вилие се обяви в това предаване за спешно превъоръжаване на Франция. Споделяте ли неговия сигнал за тревога?

– Със сигурност в известна степен превъоръжаването е необходимо, но подходящо превъоръжаване за сигурност.

– Какво имате предвид?

– Трябва да се помисли за еволюцията на военната техника. Например, няма никаква полза от построяването на самолетоносач за 10 милиарда, след като самолетоносачите стават мишени на хиперзвукови ракети.

– По-добре е да засилим хакерството и в кибервойната?

– Не, не, не съм специалист по тези въпроси, но използването на дронове и такива неща. Един от основните елементи на западната лудост е идеята, че сме в навечерието на руска агресия.

– Вие все още не вярвате в това?

– Та вие самият споменахте демографската слабост на Русия. Русия има цел – да завладее отново земите на стара Русия, включително Новорусия до Одеса, и после те ще спрат. Интересно ми е странното психологическо измерение на ситуацията, което върви редом с рухване на социалните системи, т.е. този страх от руснаците е патологичен феномен. Самите руснаци са смаяни, виждайки западняците. Това трябва да се обясни, това е морална, социална криза, но точно заради това съм много щастлив от случващото се в Гренландия, докато няма убити, защото ясно се проявява измерението на западното умопомрачение и лудост. Значи Русия ще ни напада, а ние пращаме няколко пехотинци да защитават Гренландия срещу нашия американски съюзник? Та това е сюжет за суперкомичен филм!

– Какво за мислите за сегашния бунт в Иран и най-вече заявената подкрепа за шаха?

– Това показва намесата на САЩ в събитията.

– Значи все пак не са загубили напълно контрол.

– Големият страх на САЩ е, че са изхвърлени от Евразия. И следователно, ако някъде може да бъде разпалена война или гражданска война, те ще го направят. Така бихме могли да тълкуваме и войната в Украйна…

– Бунтът в Иран все пак е серия от бунтове от 2009 г. насам.

– Не, не. Иран е еволюираща система. Имах възможност да го кажа другаде на шега: “Аз съм ирански агент, защото имам прекрасни отношения с иранското посолство”. Миналия юли имах чудесен обяд с настоящия ирански посланик, който е обаятелен и интелигентен човек…

– Това се нарича дипломат.

– Да, бихме искали тук да има истински дипломати, хора, които говорят рационално. Иран е страна, която извърши революция, която има доста плуралистичен темперамент, но чиято траектория непрекъснато е изкривявана към авторитаризъм от американската и западната агресия. Едно от нещата, които хората не виждат, а иранските дипломати напълно осъзнават, е, че атаките срещу Иран винаги засилват контрола на консерваторите, на т.нар. режим на моллите, защото това поставя иранския национализъм в служба на режима. Следователно възпираме еволюцията на Иран към демокрация.

– Какво трябва да се направи според вас?

– Нищо! Трябва да оставим хората на мира. Имаше израело-американска атака срещу Иран миналия юни, 12-дневната война, която впрочем не беше загубена…

– Не, не, имам предвид населението, което се бунтува.

– Нямаме интерес да окуражаваме граждански войни. Бих искал да кажа нещо за Иран, защото непрекъснато чуваме в медиите “режимът на моллите, режимът на моллите”. Не. Остават неща от революцията, която беше религиозна революция, но Иран е страна, която извърши изключителна университетска технологична революция, Иран е страна на инженери. Затова не успяваме да го подчиним, защото това е страна като Русия, страна на инженери, която не се е отказала от индустриалното производство, произвежда ракети и евентуално един ден ще произведе ядрено оръжие, ако продължаваме. Трябва да престанем да мислим за Иран като за религиозен режим. Истинската идеология, която сега е господстваща в Иран, във фаза, когато джамиите са празни и има отлив на религиозната вяра, е национализмът. Затова дори и да падне режимът, трябва да сме наясно, че от гледна точка на баланса на силите, следващият режим би могъл да бъде още по-лош за Запада, ако национализмът е движещата сила на иранската промяна.

– Последните данни за раждаемостта във Франция са 64 500 раждания срещу 65 100 починали – това са последните данни на Националния статистически институт. Какво мислите за тях като демограф?

– Това наистина е много интересно, защото много дълго време Франция, заедно с англо-американския свят и Скандинавските страни, беше зона, запзила разумна плодовитост от две деца на една жена, докато в страни като Германия и Япония имаше колапс на плодовитостта. Това би могло да се обясни с проблеми, свързани със семейната структура, отношениятя между мъже и жени. Това са общества, които позволяваха на жените да работят и да имат деца. Поразителното е, че през последния период тази особеност на западния свят изчезна и френската плодовитост се срива. Без съмнение една от причините е икономическа.

– Не са ли само икономически причините? Не беше ли направено всичко с тази цел? Не е ли резултат този демографски срив не на толкова много години малтусианство и колективистка идеология, която крещеше, вдигаше врява до много скоро, че семейството е зло, че семейството е бедност, мястото на всички пороци?

– Бих искал да говоря за това извън идеологията. Аз съм западен човек и се опитвам да разбера какво се случва, без да вземам страна. От една страна, намаляването на плодовитостта е свързано с обедняването на младите поколения. Може да бъде свързано с всякакви неща, като свободната търговия. С голям интерес прочетох книгата на Максим Сбаи, която се казва Les balançoires vides Le piège de la dénatalité (Празните люлки. Капанът на намаляващата раждаемост), която изтъкваше значението на жилището. Тя показваше несъответствието между желанието да имаш деца и възможността да имаш деца. Така че със сигурност има икономически причини, но погледнах внимателно кривата – има нещо друго, което донякъде е свързано с онова, което казахте, но бих искал да говоря за него като антрополог, а не идеологически. Ускореното спадане на плодовитостта започва към 2016 г. Ако погледнете, има и други дати – страхуваме се да не изглеждам реакционер, не съм такъв.

– Ще пледирам във ваша полза.

– През 2013 г. беше признат “бракът за всички (еднополовите бракове, бел. пр.). През 2017 г. започна движението MeToo, „Balance ton porc“ (Отърви се от прасето си). Какво е това? Това е резултатът от много дълбока културна еволюция, не са просто две събития.

– Да, но това започва доста по-рано, Еманюел Тод.

– Не, ускоряването на спадът на плодовитостта съответства на тези движения. Следователно има феномени на институционализация на еволюцията на нравите, на отношенията между мъжете и жените, които се отдалечават от традиционното семейство, създадено, за да ражда деца. Така че можем ли наистина да се учудваме от сриването на плодовитостта в страна, в която идеологията на средните класи е да представя мъжете – говоря за мъжкия пол – като опасни индивиди по природа? Следователно има икономическо измерение, има културно измерение, но, пак казвам, не пледирам за връщане към добрите нрави. Казвам, че трябва да осъзнаем, че някои културни еволюции имат демографски последствия.

– “Фигаро” навършва 200 години. Какво ви харесва във “Фигаро”?

– Това, което харесвам във “Фигаро”, е, че е последната медия, която ми позволява да говоря! Знам, че изобличават “путинския фашизъм”, но аз съм дете на естаблишмънта, моят баща беше голям журналист, писал съм във всички вестници, изявявал съм се във всички вестници, “Франс Кюлтюр”, “Франс Ентер”. Сега съм забранен. Никога не съм бил толкова популярен, благодарение на видеата, но съм забранен навсякъде. Така че за мен последното място на старата преса, в което мога да говоря, е “Фигаро”. Извън това, “Фигаро” беше също вестникът на моята прабаба.

– Много благодаря! Все така сме много приятелски с Еманюел Тод. Какво ще пожелаете на “Фигаро”?

– Аз имам една лична шега. Тъй като съм в несъгласие с целия интелектуален естаблишмънт, а “Фигаро” е последното място, в което мога да говоря, аз съм новият Реймон Арон, който между другото беше приятел на дядо ми и свидетел на сватбата му.

– Какво пожелавате на “Фигаро” с една дума?

– Да продължава да ме кани!

– Ще продължаваме да го правим. Много благодаря! И препоръчваме “Поражението на Запада”. Не сме непременно съгласни с тезите и обясненията на Еманюел Тод в тази книга, но тя трябва да се прочете и препрочете. Тя е лек при психологическо неразположение.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: