Автор: Диан Лагранж, Fréquence Populaire
– Руснаците показаха, че са способни да се противопоставят на целия Запад. Те се превърнаха в щит за целия останал свят, който не издържа повече американската финансова хегемония, експлоатацията от страна на Запада на активното население в останалата част от света. Да приеме поражение за Запада не означава просто да се махне от Украйна, да спре да я подкрепя – Западът ще продължи да я подкрепя с разузнаване и т.н…. каквото и да се говори, американците не са излезли от войната. Искам да кажа, че оттеглянето на Запада от Украйна няма да е като оттеглянето от Афганистан, няма да е като напускането на Ирак. Това ще бъде първото голямо стратегическо поражение в историята на Америка и с очертаващата се финансова автономност на БРИКС, това ще е краят на американската империя. Прогнозата ми е че ролята на Източна Европа в новия многополюсен свят ще е на No Man’s Land (Ничия земя), Западна Европа ще се превърне в пълноценна американска колония, а Украйна отново ще стане част от Русия… или поне териториите до Днепър плюс Одеса. Това е плашещо. Може би ние – западноевропейските държави, се превръщаме в последната колония в американската колониална система. В интервю за Fréquence Populaire френският антрополог, демограф и историк Еманюел Тод анализира дълбоките геополитически и обществени трансформации, които разтърсват Запада – САЩ, Европа и Израел – в един променящ се свят. Използвайки исторически и антропологичен подход, той подчертава нарастващите разделения в западните общества, като същевременно поставя под въпрос бъдещата стабилност на глобалната система.
Ето още акценти от интервюто:
– Станал съм американофоб. Тоест мисля, че се появява едно чудовищно общество, израждащ се свят, който се разпада вътрешно, а най-вече смятам, че Америка е страна, която прави хората идиоти. Имигрантите пристигат – блестящи, динамични, а децата им стават американци – идиоти. Когато казват на хората, че ще направят пари в Америка, това е възможно, защото ще бъдат близо до доларовата помпа, но цената, която ще платят, е, че ще имат деца – идиоти. Имам весела визия (смях). Извън тези рационални цели има загуба на религиозен усет, загуба на усет за ценности, нихилизъм, за което съм писал в книгата си “Поражението на Запада”. В атмосферата на този разпад на империята, на разпадане на силата САЩ свиват своето влияние по света, оттеглят се в най-близките си колонии, сред близките си чужденци, както биха казали руснаците, има и някакъв нихилистичен импулс към насилие, унищожение, дори импулс към смъртта. Съжалявам, че го казвам – аз в момента изследвам въпроса за злото, за връщането към злото в света, в международната политика и във вътрешния живот на нациите, в момента в Америка има удоволствие от убийството.
– Не знам дали хората осъзнават моралната необятност на въпроса за Газа и то не само за евреите. Когато си евреин от еврейски произход, това е пълна мъка. Но всъщност това е централен въпрос за човечеството, т.е. идеята, че една страна, която твърди, че произхожда от преследван народ, има поведение, което сега ООН основателно определя като геноцид.
– Смутен съм, защото смятах, че по рождение съм от страната на доброто. А сега всичките ми предци, които някога бяха от страната на доброто, се оказват със съмнителни позиции.
– Виждаме европейците, Макрон, да казват “Ние ще признаем палестинска държава”. Честно? Когато виждаме какво става там? Когато виждаме разрушенията? Те добре знаят, че това са просто думи, за да покажат, че имат съвест. Ако не искат да бъдат съучастници на провеждащия се геноцид, трябва да скъсат дипломатическите отношения с Израел! Поне!
– Според мен това, което масово не се разбира, е че случващото се в Газа са маневри на САЩ, те са тези, които провеждат тази политика на геноцид и те са тези, които създадоха държавата Израел и благодарение на които тя все още съществува.
– А мерките на Запада от типа размахване на три палестински знамена или признаването на втора държава, в момента, в който евентуалните граждани на тази втора държава биват застрелвани свободно от израелската армия, е позор!
19 септември 2025 г.
– Добър ден! Аз съм Диан Лагранж. Добре дошли във Fréquence Populaire за нов епизод от поредицата “Светът според Тод”. Добър ден, Еманюел Тод!
– Добър ден, Диан!
– Надявам се, че сте прекарали хубаво лято.
– Не бих казал, но няма значение. То свърши и това е важното.
– Лятото беше много богато на събития, може би не за вас, но за страната.
– Всъщност една от лошите страни на лятото беше, че имаше толкова много и толкова несвързани неща, които трябваше да се следят, че това съсипа интелектуалния ми живот.
– Видяхме, че всичко, което предсказахте в “Поражението на Запада”, но и в “Класовата борба във Франция през ХХI век”, лека-полека се сбъдва. Така че репутацията ви на пророк все повече се потвърждава.
– По време на разговора ще кажа къде съм сгрешил.
– Ще направя малко резюме на това, което се случи през лятото, като новините бяха доминирани от САЩ. На 17 юни имаше среща на върха на Г-7, на която САЩ отхвърлиха минималния корпоративен данък от 15% за техните мултинационални компании. Казаха, че няма да го плащат и че ще е хубаво, ако другите го плащат. На 25 юни среща на върха на НАТО, на която беше решено европейските икономики да инвестират 5% от брутния си вътрешен продукт в оръжия, включително в оръжия, идващи от САЩ. На 27 юли имаше забележително външнотърговско споразумение между САЩ и ЕС, което доведе до 15-процентни мита за Европейския съюз срещу нула от американска страна, както и 600 милиарда инвестиции, които европейците трябва да направят в САЩ и 800 милиарда за закупуване на енергия. Така че предлагам новия концепт “крепостна търговия”, вместо свободна търговия, като крепостните селяни от Средновековието, защото тя е напълно неравностойна. На 15 август срещата в Аляска между САЩ и Русия без европейците, които дори не бяха поканени. На 18 август наваксване на европейците с посещението на европейски лидери в Белия дом в САЩ, на която се потвърди, че европейците ще платят за американските оръжия 100 милиарда допълнително. На 1 септември интервю на Урсула фон дер Лайен във “Файненшъл таймс”, в което тя обяви изпращането на европейски войски в Украйна. Последва опровержение от Германия, която каза, че не е нейна да обявява такива неща. На 4 септември среща на “коалицията на желаещите”, т.е. европейци, които искат украинският конфликт да продължи. А на 10 септември речта на Урсула фон дер Лайен “За състоянието на Съюза”. Това донякъде е последователността от събитията през лятото.
– Всъщност от цялата тази последователност имаме усещането за лудост.
– Оттук и вашето лошо лято (смях).
– Когато пътувам, слушам музика, когато съм у дома в Бретан, гледам LCI, за да се забавлявам. Но сега наистина имах момент на отчаяние. Аз не съм революционер, не съм популист, роден съм в интелектуалния естаблишмънт и, както казах на шега, искам да умра в интелектуалния естаблишмънт и съм се приготвил, виждайки, че всичките ми предсказания в “Поражението на Запада” се потвърждават.
– Още преди превода ѝ на английски.
– Точно така. Приготвих се да вляза отново в системата на тълкуване на събитията, скромен и състрадателен към всички хора, които сгрешиха. Мислех си, че заслугите ми ще бъдат признати и ще видят, че в крайна сметка съм обикновен човек, завършил “Сианс По”, учил в Кеймбридж, накратко спокоен буржоа. А всъщност видях европейците да се втурват в една умножена русофобия и преди всичко в коментарите, които гледах – цитирах LCI, защото са най-лошите, но BFMTV не са по-добри, другите вестници не са по-добри – видях, че те излизат извън реалността. За мен най-необичайният пример за излизане от реалността беше този дебат. Войната е загубена – всички го знаят и американците го знаят. Истинската разлика между американците и европейците е, че американците наистина ръководеха тази война, Пентагонът наистина разработи плановете за украинската контраофанзива, те знаят, че войната е загубена, знаят, че нямат повече материални средства, за да произвеждат военни продукти, дори когато изискват от европейците да купуват военни продукти от тях, те знаят, че не са в състояние да ги произведат. Но това им позволява да прехвърлят на европейците горещия картоф. Може би ще платим…
– Но не знаем дали ще ги получим.
– Честно казано, аз съм много предпазлив с американците. Случва ми се да изнасям платени лекции и, честно казано, единствената, която не ми беше платена в моята кариера – имах малки проблеми с холандците, които са скъперници, но доколкото си спомням, успях да го постигна. Но изнесох една в Института за напреднали изследвания в Принстън – там е бил Айнщайн – и те така не ми платиха. Казваха “Не, има проблеми”. А това беше добре платено – 5000 долара. “Ако искате, ще намерим решение. Може пет години да ви плащаме по 1000 долара годишно”. Казах им на най-правилния английски “Майната ви!”. Според мен всички хора, които си имат работа с американците, се вкарват в голяма опасност.
Американците поне знаят, че са загубили войната. Но европейците не знаят, че са загубили войната, защото не бяха в оперативното командване, защото не са производители на най-важните оръжия. Но все пак те би трябвало да осъзнават, че са големите губещи от войната. Казвали сме го – санкциите унищожават европейската икономика, стимулират руската икономика. Няма никаква руска заплаха за Европа! Поляците? Руснаците са много доволни, че се отърваха от поляците. Има малко двусмислие за балтийските страни, главно защото наистина са непоносими. Признавам, че Естония може би ще има причина да се тревожи след руската победа. Но идеята за експанзия, идеята, че Украйна е отбранителната граница на Европа…
– Все пак това чуваме.
– Това чуваме. А върхът на бълнуването – понеже когато бях млад, не се чувствах много добре в кожата си и четях много психиатрия, така че се връщам към книгите – е това, което чувам да казват: “Ще направим коалиция на желаещите и ще изпратим войски в Украйна”. Войски, които нямаме впрочем, но казват, че ще ги изпратят.
– Това е причината, поради която руснаците…
– Именно, Путин обяви “Никога няма да толерираме присъствието на НАТО в Украйна под каквато и да е форма – европейска или друга. Предупредени сте”. Значи НАТО се разполага тихомълком в Украйна, Путин прави това, което е обявил, влиза във война, печели войната си – печели я! – а европейците, които не са воювали, но все пак загубиха в икономически план, казват “Хайде де, щом загубихме войната, сега ще успеем да наложим условията си!”. Но те са луди! Имаме си работа с луди хора. И, честно казано, не са само политиците. Баща ми беше много голям журналист и да виждам журналисти или коментатори от телевизионните предавания, хванати не знам откъде, които се преструват или създават тази паралелна реалност, е просто недостойно. Сякаш няма понятия за истина, чест, размисъл… Това е повече от упадък. Това е процес на интелектуално и морално израждане. Така че бях много разочарован. Все пак през лятото се опитах да създам малък модел на случващото се. Интересува ли ви?
– Разбира се! Мисля, че всички слушатели също.
– Американците трябва да решат едно фундаментално противоречие. Тръмп не искаше тази война. Той говори любезно с руснаците, много би искал да преговаря с руснаците. Аз мисля, че основната причина, поради която за Тръмп руснаците са човешки същества, е, че в движението на Тръмп има значително расово измерение срещу чернокожите и той си казва “Но руснаците са бели, те са хора като нас”. Съжалявам, трудно е да се провери или докаже, но мисля, че е нещо от този порядък. Ако е така, той ще спре войната. Но проблемът е, че това не е поражение като всички останали. Руснаците показаха, че са способни да се противопоставят на целия Запад. Те се превърнаха в щит за целия останал свят, който не издържа повече американската финансове опека, експлоатацията на активното население в останалата част от света от Запада и приемането на поражението няма да бъде просто да се махнат от Украйна, да спрат да ги подкрепят – те ще продължат да ги подкрепят с разузнаване и т.н., каквото и да се говори, американците не са излезли от войната – искам да кажа, че това няма да бъде Афганистан, няма да е като напускането на Ирак и т.н. Това ще бъде първото голямо стратегическо поражение на Америка в нейната история и с очертаващата се финансова автономност на БРИКС и т.н., това ще бъде краят на американската империя.
Бях казал, че Тръмп дойде заради американското поражение и ще трябва да управлява американското поражение и за него е много трудно да го приеме и да намери изход. Но от друга страна, това се нерешими противоречия, така че не може да се създаде съвършен модел – самите американци не знаят какво да правят. Все пак намерих вдъхновител за президента Тръмп. Може би ще ви изненада – това е министър-председателят Анри Кьой. Той е добър човек, направил е велики неща за електрификацията в земеделието, но е имал иронична визия за политиката. Представете си, че великите фрази на министър-председателя Кьой са били произнесени за президента Тръмп. Всички казват “Тръмп говори едно, а после обратното и не знаем накъде отива”. Сложно е, нали? А ето Тръмп-Кьой: Първо правило: Няма проблем, който липсата на решение в крайна сметка да не реши.
– Чудесно!
– Второто правило: Когато си объркан, объркай всичко!
Трето правило: Политиката не е за решаване на проблемите, а за заглушаване на устата на онези, които ги създават.
Ето виждате, че това е един прочит на Тръмп. Но все пак да видим какво означава това. Мисля, че американците се отказаха от сдържането на Русия. Дълбоко в себе си са се лишили доброволно от контрола над Украйна. Те ще приемат, че руснаците ще стигнат до Одеса.
– Може би ще се опитат да извлекат максимална полза за себе си.
– По-лошо, ще видите. Права сте, но това, което ще кажа, е още по-лошо. Прочетох някои неща за Елбридж Колби, който е зам.-министър на отбраната и е много антикитайски настроен, интелигентен – повече от шефа си Пийт Хегсет, и който в книгата си The Strategy of Denial (Стратегията на отричането) казва, че за да се попречи на американската хегемония в Азия, в крайна сметка, ако не успеят, ще трябва да приемат Южна Корея и Япония да притежават ядрено оръжие – за да не бъдат податливи на китайския натиск. Креативен човек. Аз съм познат в Япония като човека, който казва, че Япония трябва да има ядрено оръжие. Виждате, че този младеж има цялата ми симпатия. Но в последно време се говореше, че американците са загубили не само войната срещу Русия, загубили са срещу БРИКС, разбира се, но и срещу Китай и те го обявиха впрочем. Защото вече е факт, че китайското корабостроене скоро ще превърне американския флот в малка флотилийка. Защото е факт, че самолетоносачите вече не са оперативни срещу хиперзвукови ракети, а също и фактът, че Китай постави американците под ембарго за износа на самарий, редкоземен метал, нужен за производството на някои магнити, устойчиви на големи температури, които са необходими във въздухоплавателната и космическата сфера.
Да си представим свят, в който американското несъзнавано, което е приело поражението не само срещу Русия, но и срещу Китай, което току-що понесе шока от своята неспособност да контролира Индия…
– Да, видяхме.
– Браво, Тръмп! Той приема 50-процентни мита, ако продължат да купуват руски петрол.
– А от срещата на върха в Шанхай видяхме снимка, на която са Путин, Си Цзинпин и Моди.
– Това е снимка, която ще влезе в учебниците по история! Имаше снимки на Чърчил, Рузвелт и Сталин в Ялта. Сега има снимки на тези тримата. Но това, че американците са се отказали от контрола си над света не означава, че са се отказали от всякакъв контрол. Какво контролират наистина все още американците? Нас! Съвсем просто е. Те се оттеглят, напът са да загубят Латинска Америка, тъй като Бразилия е част от БРИКС.
– Също така видяхме, че Болсонаро беше осъден като американски агент.
– Точно така. А освен това 50-процентни мита. Но за всички други страни, по-скоро испаноезични, Китай се превръща в търговски партньор. В Африка ЮАР е член на БРИКС, който е в конфликт със САЩ, тъй като Тръмп искаше да приеме всички бели бежанци. Но самата Африка преминава в китайската икономическа сфера на влияние, защото китайците произвеждат. Те произвеждат стоки, а другите пръскат долари.
– Те имат и нужда да продават лесно продукцията си.
– Те имат нужда от суровини. Но какво контролират в този свят? Все още контролират Източна Азия, с Япония, Южна Корея и Тайван, а освен това Европа, с Германия в сърцето на Европа.
– И Канада.
– Да, и Канада. Мисля, че вече говорих с вас за настаняването на “Амазон” по света, което ние приемаме за естествена модерност. Имаше страхотна статия в The Economist, който като цяло греши, но е пълен с точни статии, и тя показваше, че пространството на господство на “Амазон” е пространството на американското военнополитическо господство, но извън това пространство – в Индия, Южна Америка, “Амазон” изобщо не е монополист, както у нас.
– Там има добре вкоренени местни конкуренти.
– Защото нямат контрол. Мисля, че така трябва да разчетем “търговските преговори” между Европа и САЩ. В една книга по икономика за теорията на външната търговия, това, което току-що се случи, не съществува. Тоест не съществува страна, която да издига 15-процентни митнически тарифи, а другите отсреща да ѝ казват “Благодаря, мамо” или “Постигнахме добра сделка”.
– За Великобритания са 10%. А освен това САЩ поискаха от Европа да издигне големи митнически бариери пред Китай и Индия.
– Точна така. И в една книга за световната търговия, всичко това не е възможно. Но ако се замислите за колониалната история на Европа, ще се сетите за отношението между Великобритания и най-хубавата му колония, Индия. Индия е трябвало да се отвори за английския текстилен износ, това е съсипало занаятчийството ѝ и Индия не е преговаряла с англичаните. Англичаните, британците, са били на власт. Но при нас е същото! Американците са властта в Европа! НАТО е хватка, която не може да направи нищо срещу Русия, която беше победена от Русия и остава хватка върху Европа. Така че това, което имаме със САЩ, изобщо не са търговски преговори, а утвърждаване на военнополитическия капацитет на Съединените щати да контролират не страните, а европейските елити и хората, които вземат решения – германци, французи, британци.
– Вие казахте в “Поражението на Запада”, че всички те са били шпионирани от АНС.
– Да, АНС има център в Копенхаген. Има я базата “Рамщайн” в Германия. Когато отидох в Германия за представянето на книгата си, усетих политическия контрол. Добре знаем, че Федералната разузнавателна служба е в пълна симбиоза с американските служби. И мисля, че европейците, европейските народи, които презират своите ръководители, лидери и т.н., напълно подценяват мащаба на опасността и реалното си положение. Добре знаем, че европейската идея е мъртва. Добре знаем, че нашите политически системи са парализирани. Добре знаем, че нашите общества са напът да колабират. Но не знам дали хората осъзнават, че сме американски колонии.
Имах една съкровена мечта – идеята ми хрумна, понеже ме обвиняваха, че съм агент на Кремъл – и си казах “Какво ще правя, ако наистина съм агент на Кремъл?”. Ще развия аргументация от класически тип за международната политика и ще кажа, че тази политика на НАТО срещу Русия доведе Европа до катастрофа. Наистина сме завладени от американците чрез финансовите им мрежи и техния контрол върху европейската банкова система, липсата ни на цифрова автономност. Казах си: “Хайде да стигнем докрай, никога няма да се измъкнем”. Тогава се опитах да си представя образ, в който ставам абсолютният негатив на комедиантите от LCI и вместо да спекулирам за руската заплаха – мисля, че в умовете им, ако руските танкове дойдат в Париж, аз ще бъда назначен за губернатор на област Финистер, нали съм руски агент – и си казах “Не, единственият начин, имайки предвид силата на американската хватка върху нас, е да се измъкнем с помощта на руснаците”. И тъй като няма руска заплаха, тъй като руснаците имат суверенитет – тяхната натрапчива идея е суверенитетът – военен, икономически, цифров – ще поискаме от руснаците да ни помогнат да излезем от американската хватка. Помислих си това и веднага се ужасих, защото си казах “Може би това са замислили Тръмп и Путин”. Руснаците презират европейците по начина, който заслужават, пренасочиха икономиката си другаде и може би сделката ще бъде “Вие, американците, ни оставяте Украйна, а ние ви оставяме пълното господство над Германия”, т.е. над Западна Европа. А това е истински риск. Не ви ли плаши?
– Ужасно е.
– Това означава, че може би руснаците вече не се интересуват толкова от европейците, че са готови да ги оставят в ръцете на американците.
– Още повече, че постепенно континентът обеднява.
– Това е възможна сделка. Не можах да намеря мястото на Полша в моя модел. Може би цяла Източна Европа ще има ролята на No Man’s Land (Ничия земя), със Западна Европа, превърната в американска колония и Украйна, станала отново част от Русия, във всеки случай до Днепър. Това е плащещо. (…) Целта на американците вече не е да контролират Русия, Китай и т.н. Може би ние се превръщаме в последната колония в американската система. Бяхме първите, заедно с Япония, след Втората световна война. Това са много тревожни перспективи. Вярно е, че САЩ, които вече не произвеждат кой знае какво, имат интерес да грабят богатствата.
– Да, но и ние вече не произвеждаме много. Освен Германия.
– Погледнете последните сфери, които би трябвало да спасят американското превъзходство – изкуственият интелект. Измислянето на нещата остава в Америка – програми, схеми, дори схеми за полупроводници и т.н., но производството се извършва в Тайван или евентуално в Южна Корея… Американците не са в състояние да произведат това, което измислят. Но като погледнем кой измисля това в САЩ, това са едни по-специални американци. Например, главният изпълнителен директор на NVIDIA е от тайвански произход, а повече от половината служители са от индийски произход, т.е. хора, които имат културни връзки с големите стратегически съперници. Това би трябвало да бъде контрапункт на срещата Путин-Си-Моди. Дори не си струва да се подлага под съмнение американската преданост на тези служители. Може би това обяснява чувството за отказ, и то е, че САЩ са развили културен комплекс за малоценност срещу азиатците – индийци, китайци, корейци или японци.
Често ме обвиняват, че съм антиамерикански настроен. Мисля, че не е вярно. Мисля, че е по-лошо – станал съм американофоб. Тоест мисля, че се появява едно чудовищно общество, израждащ се свят, който се разпада вътрешно, а най-вече мисля, че Америка е страна, която прави хората идиоти. Имигрантите пристигат – блестящи, динамични, а децата им стават американци идиоти. Когато казват на хората, че ще направят пари в Америка, това е възможно, защото ще бъдат близо до доларовата помпа, но цената, която ще платят, е, че ще имат деца идиоти. Имам весела визия (смях). Но извън тези рационални цели има загуба на религиозен усет, загуба на усет за ценности, нихилизъм, за което говорих в “Поражението на Запада”. В атмосферата на този разпад на империята, на разпадане на силата, в САЩ има също някакво отдръпване в близките колонии, сред близките си чужденци, както биха казали руснаците, има и някакъв нихилистичен импулс към насилие, унищожение, дори импулс към смъртта. Съжалявам, че го казвам – аз съм напълно обсебен от въпроса за злото, за връщането към злото в света, в международната политика и във вътрешния живот на нациите, в момента в Америка има удоволствие от убийството. (…)
Сега в англо-американския свят се появява концептът за гражданска война. Имаше статия на един професор от “Кингс Колидж” – Дейвид Бетц, който говори за гражданска война. Концептът за гражданска война се появява в САЩ, навсякъде. Когато се опитвам да стигна до общ модел на случващото се, виждам един Запад, затворен в себе си, който се разцепва между държавите, т.е. разцеплението ще бъде САЩ срещу Европа, а вътрешното разцепление на Европа е между държавите.
– Може би с класовата борба.
– И това е разцепление е йерархизирано или йерархично. Тоест опитвам се и дори успявам да разширя модела на “Класовата борба във Франция през ХХI век”, който беше вътрешен анализ на френското общество. Има презрение на държавно-финансовата аристокрация към образованите средни класи, презрение на образованите средни класи към избирателите на Националния сбор, презрение на избирателите на Националния сбор към децата на имигрантите…
– Водопад от презрение.
– Да, водопад от презрение.
– Това важи и в международен мащаб.
– Да, именно. И ето че нашата финансово-държавна аристокрация е парализирана, заклещена, защото не може да направи нищо в Европа. А западният свят е парализиран, защото Русия затвори света за западната сила. И изведнъж американците, с водопад от низходящо презрение, си отмъщават на европейците и на първо място на германците, които наистина контролират Европа от финансовата криза от 2007-2008 г. (…)
– И “Северен поток”.
– Да, но те се подчиняват все пак. (…) Обезпокоителното в този модел е, че това отново е Германия. Тоест Германия, която се влачеше при Шолц, която не смееше да каже, че американците са им взривили газопроводите или руските газопроводи, той беше заменен от Мерц, което е хипер тревожно. Това е грешката в моята книга. Имах надежди за Германия, въпреки че казват, че съм германофоб. Всичките ми грешки в предсказанията са, че се надявам на Германия. В “След империята” се надявах, че Германия ще се еманципира от САЩ, за да гради Европа. Не, това беше просто за да влезе в европейски йерархичен модел, в който доминираше, виждайки французите в трудна ситуация, виждайки САЩ в затруднения в онзи етап от историята. Тогава се надявах на една Германия, която ще се противопостави на войната, унищожаваща икономиката ѝ, тя наистина не е добре. Всъщност се случва точно обратното, т.е. нарастване на русофобията. Но не смеят да воюват с руснаците, което просто ще бъде нашето поражение, а ако влязат, какво ще бъде низходящото презрение на германците? Кой ще бъде мишената?
– Франция, както обикновено.
– Ами да.
– Има исторически прецедент.
– Именно. Всъщност ако Германия беше толерантна досега към нашите крайности, тя би могла, поради естествен рефлекс, унижена от САЩ и приела унижението си, да накара долния етаж – т.е. нас, да почувстваме, че не сме голяма работа. Ще се окажем пред въпроса за дълга. (…)
Ние ще бъдем унищожени, но това няма да позволи на американците да се възстановят. Тоест те ще разрушат европейската индустрия, но няма да успеят да възстановят своята, защото нямат квалифицирано население. (…) Истинският конкурент на американската индустрия дори не е европейската индустрия, а производството на долара. Ако можете да печелите пари, като ги печатате – метафорично казано – защо да се мъчите да създавате инженери? По-просто е да създавате адвокати, финансисти. (…)
– Имаше атака на Израел срещу Катар, която доведе до формирането на съюз за взаимна отбрана между Пакистан и Саудитска Арабия. Виждаме, че това преформатира цялата архитектура, защото Саудитска Арабия много разчиташе на САЩ.
– Аз имам лична мания, всъщност не е мания, а много важен анализ и мисля, че това е темата, по която съм в най-голям сблъсък с всички останали, включително с моя идол Миършаймър. Това е връзката на взимане на решение между Израел и САЩ. Повечето хора приписват на Израел самостоятелно взимане на решения и дори способност да решава за САЩ.
– Чрез лобитата.
– Да, чрез лобитата. Миършаймър има една книга за лобитата, която съм чел, но не вярвам в това. Тоест мисля, че има патологична динамика в израелското общество, но тази патологична динамика беше стимулирана, поставен под контрол и влошена от патологичната динамика в американската система. Мисля, че за да разберем наистина какво се случва, трябва да направим хипотезата…
– За пари и оръжия.
– Трябва да отидем по-далеч. Това е хипотеза, която предлагам на всички сериозни геополитици, които, както знаем, са милиони на земята, и тя е, че всичко се решава във Вашингтон. Всичко се решава във Вашингтон. Атаката срещу Иран беше решена във Вашингтон, атаката срещу Катар беше решена във Вашингтон, а там има американска база. И преди всичко има общност на стила между американското военно поведение и израелското военно поведение, което подсказва, че сега това е едно и също нещо. Аз например, бях поразен, виждайки последователно унищожаването на този венецуелски кораб, а след това “израелската” атака в кавички срещу Катар, т.е. удар извън всякаква представа за международно право. Това е продължението на целенасочените удари срещу ирански учени. Но ние чухме Тръмп да казва, че свалянето на Хаменей, иранският върховен водач, е легитимна цел. Той говори същия език!
– Както направи със Солеймани.
– Те се превръщат в едно и също нещо. Това напомня, че американската политика е напълно порочна, защото, от една страна, американският дискурс е реалистичен, когато казва, че трябва да се говори с руснаците, когато трябва да се приеме, че войната в Украйна е загубена и дори когато приема, че е трудно да се излезе от войната в Украйна, защото това би означавало рухване на американската система. Но има едно импулсивно измерение, което се обръща срещу съюзниците. В този смисъл, ако приемете идеята, че атаката срещу Катар е била решена от американците, напълно попадате в модела на една Америка, която се обръща срещу съюзниците си. Ще кажа нещо, което е от научнофантастичната антиутопия: с интерес очаквам първото целенасочено убийство на европейски лидер, който не прави това, което искат от него американците. Дали не се страхуват вече? Тяхното счетоводство е контролирано. Парите на Кайманите са контролирани. Но какво ще стане, когато се срине американската система?
– Интересното е, че Макс Блументал направи малко проучване за миналото на шефа на кабинета на Доналд Тръмп и явно това е член от екипа на Нетаняху по време на неговата кампания.
– Та те са напълно взаимосвързани. Това е една система. Сложното във всичко това е въпросът за принадлежността към еврейската общност. Вярно е, че има много милиардери или не-милиардери евреи екстремисти от крайната десница в обкръжението на Нетаняху. Вярно е, че Тръмп още през първия си мандат водеше много агресивна произраелска политика – той премести американското посолство в Йерусалим. Но, от друга страна, има критичните оценки от тръмпистите, мнозинството от които са американски евреи. Американските евреи като цяло остават по-скоро мирни и разумни хора в американската система. (…) Това е проблем, който ми е скъп по лични причини – евреи, определяни като антисемити, защото не са съгласни с политическата линия на Нетаняху. Знаех, че това ще се случи. Хрумна ми от една бележка под линията в книга на Пиер-Андре Тагиеф, с който някога бях приятел. Той произлиза от напълно антисемитско руско семейство, но на теория е голям защитник на еврейската кауза и, без да смее да го каже направо, в бележка под линията, правеше внушение за моя антиамериканизъм. Почувствах се атакуван за антисемитизъм, докато аз съм от еврейски поризход. (…) Винаги съм усещал, че в един момент ще вкарват евреи в лагери с обвинения в антисемитизъм и знам, че това идва. Бих искал да поговорим за Израел.
– Виждаме, че има почти пълна делегитамация на Запада именно заради ситуацията в Палестина. Има и двоен стандарт, който посочихте по отношение на Украйна.
– Това е краят, това е моралният край! Това е моралният фалит. Аз наистина съм западен човек. Имам една книга, издадена в Япония, измислена от моя гениален издател Ниши сан, и първите ми думи в предговора са “аз съм нещастен западняк”, така че не се преструвам, че съм нещо друго. Вярно е, че отдавна съм фокусиран върху въпроса за Газа.
– Казват, че 10% от населението са убити или ранени.
– Не знам дали хората осъзнават моралната необятност на въпроса за Газа и то не само за евреите. Когато си евреин от еврейски произход, това е пълна мъка. Но всъщност това е централен въпрос за човечеството, т.е. идеята, че една страна, която твърди, че произхожда от преследван народ, има поведение, което сега ООН определя като геноцид и то основателно?
– Може би това доказва универсалността на злото.
– Да, може би. Това може да е едно от заключенията. Аз съм смутен, защото смятах, че по рождение съм на страната на доброто. Не съм ли говорил за това?
– Да, да.
– Тогава ще спра. А сега всичките ми предци, която някога бяха от страната на доброто, се оказват със съмнителни позиции. Извинявам се, ако е малко несвързано, но тъй като това ме трогва дълбоко, е ясно, че се лутам. Има моменти, в които номерът от типа “аз съм хладнокръвен и рационален геополитик” не върви. Когато се стигне до еврейските въпроси, за мен е по-сложно. Преди малко казах, че съм си променил мнението за “Непокорната Франция”, където виждах банален антисемитизъм, който не е интересен и е подхранван от поведението на Израел в Газа. Това, което повече ме интересува и според мен е истинската заплаха, е това, което наричам антисемитизъм 2.0. Това е антисемитизмът на хора, които защитават Израел. Нужна е малко логика. Тоест вие сте тръмпист, или ръководител на Националния сбор, десен човек, идвате от антисемитски митинг, а после започвате да обяснявате, че поведението на Израел и на Нетаняху трябва да бъде подкрепено, че то е приемливо, разумно и че клането от 7 октомври на Хамас е неизкупимо престъпление, което оправдава всичко. Казвате, че хората, които не са съгласни с това, трябва да бъдат преследвани като антисемити – това се случва в САЩ. В степента, в която е чудовищно поведението на Нетаняху и на държавата Израел, която е демокрация – фактът, че е демокрация, определя известна форма на колективна отговорност – и ако вие внушавате, че това е нормалното еврейско поведение, всъщност определяте евреите като чудовищни, отнемате правото им да бъдат универсални и щедри човешки същества. Говоря със сърцето си. Имах нужда да го кажа. Не искам да се съгласяват с мен, просто имах нужда да го кажа.
– Може би те по-скоро подкрепят начинанията за колонизация, за борба срещу мюсюлманите, които ненавиждат.
– Вярно е, че омразата към мюсюлманите, която съществува навсякъде в Европа, е такъв двигател, но имайки предвид големия позор на случващото се в Газа, това вече не е достатъчно като обяснение. Мисля, че ако си гой и подкрепяш това, което се случва в Газа, значи си антисемит.
– Или имаш евангелистки възгледи, убеден си, че Месията ще се върне, когато Израел има голяма територия…
– Да, те са такива и аз определям тези евангелисти като разновидност на гои антисемити. Вече не вярвам толкова много в рационалните цели на Америка, но не вярвам и в рационалните цели на Израел. Виждаме празнотата на проекта, т.е. първоначалният проект за държава-убежище за преследвания еврейски народ. Това изглеждаше напълно разумно в колониалния контекст на епохата. Политиката на етническо прочиствена, водена от държава Израел в някои райони на Палестина, не беше добра, но не беше по-лоша от това, което правеха французите в Алжир. Но сега виждаме в тази война, която вече няма други цели, освен самата себе си, че това е еврейска държава, която вече не осъзнава какво представлява или няма истински проект.
– Нихилистична е.
– Да, също и нихилистична. Загубата на религиозно чувство – оставам настрана ултраортодоксалните – не е същата, когато сте французин и сте евреин, защото има дефиниция на Франция, която не е религиозна. Това е страна с определени размери, пейзажи, красота, история, която за мен започва по-скоро с Франсоа Вийон, отколкото с “Парижката Света Богородица” – всеки с предпочитанието си. Ако престанете да вярвате, вие сте в зомби стадия на религията. Но ако сте евреин, това е по-проблематично, тъй като дефиницията на вашата държава по начало е религиозна. Това е много по-сериозно в концептуален план. (…) И когато слушам Нетаняху да казва, че “никога няма да има две държави на земята на Палестина” – аз съм кръстен, но усещам в себе си мечтата на малкото еврейско момче да стане пророк от Стария Завет – не знам дали той не казва, че няма да има нито една или че ще има само една, която няма да бъде еврейска държава и всъщност чувам, че един ден държавата Израел ще спре да съществува. Това чувам, но в една напълно религиозна перспектива.
Трябва да разберем необятността. Виждаме европейците, Макрон, да казват “Да, ние ще признаем палестинска държава”. Честно? Когато виждаме какво става там? Когато виждаме разрушенията?
– Много страни го направиха преди това.
– Да, именно. Те добре знаят, че това са просто думи, за да покажат, че имат съвест. Ако не искат да бъдат съучастници на провеждащия се геноцид, трябва да скъсат дипломатическите отношения с Израел! Поне! (…) Толкова е трудно да приемеш реалността на ужаса, да приемеш, че Америка се превръща в отвратителна страна, която няма да се възстанови. Ще има и след Тръмп, но ще бъде още по-лошо. Израел ще става все по-зле и по-зле, защото всички свестни хора ще си тръгнат.
Преди няколко дни бях в колата, връщах се от “Карфур Контакт” в Бретан и слушах “Франс Енфо”. Слушах един израелски журналист, говорещ френски, Даниел Бен Симон, много развълнуван, който изразяваше ужаса си, очевидно говореше от името на всички израелци, които не подкрепят тази политика. И всъщност това, което беше изключително – той наистина беше симпатичен със съмнението си, е, че той каза “Защо САЩ не правят нищо? Защо не спрат това?”, накратко – има нещо, което не разбираме. Според мен това, което не разбираме, е че това са маневри на САЩ, те са тези, които имат политика на геноцид и те са тези, които допринесоха за израждането на държавата Израел.
– Може би ще завършим с това, освен ако не искате да добавите нещо.
– Бих искал да кажа, че това не е просто нещо нарцистично по еврейския въпрос. Всъщност в ситуацията има два полюса, чиято артикулация не разбираме много добре. От една страна е този Запад, който се разби в руската стена и който вътрешно се разпада…
– За малко ще ви прекъсна, защото мисля, че корицата на вашата книга идеално илюстрира това.
– Никога съм срещал човека, който я е направил в издателство “Галимар”, но е гениална!
– Тази фрагментация е изключителна.
– Да, така е. Така че я има тази полярност. Има и нещо, за което не говорихме. Може би имам желание да кажа по-лични неща, защото идват от края на историята, от Страшния съд.
– Това ще бъде следващият ни епизод.
– Следващият път ще говоря за съда на виновните.
– Видяхте ли, че на вчерашните протести извадиха гилотина?
– Много добре! Аз имам други намерения, много по-меки. Например, ние, в бълнуването си, продължаваме да казваме, че Путин е чудовище. Най-забавното ми беше, че Макрон каза “Путин е ламя”, защото той изразяваше детинската си природа – децата говорят за лами. И тук видяхме, че Макрон е бебе.
– Има си Брижит да го защитава (смях).
– Вие го казахте! (смях) Но това, което не си представяме, е визията, която има останалият свят за руснаците. Всички онези хора, които са патили от западната арогантност, свръхексплоатацията на Запада по време на втората глобализация, наемането на работа на активното им население, презрението на западняците и арогантността по отношение на ценностите, за тях е точно обратното. Тоест образът на Путин и Русия трябва да е изключителен, защото те се осмелиха. Когато видях Путин при двете му изяви по телевизията, когато обяви войната, видях, че този човек хвърля ръкавица на Запада и спечели. Така че образът на руснаците е изключителен за тях. Тоест от една страна имаме това епично измерение, което е военно измерение…
– Донякъде като във Втората световна война
– Да, както казах, руснаците страдат и не могат да не спасят света – това е тяхната съдба.
– Кая Калас направи директен ревизионизъм, казвайки, че не Русия е спечелила Втората световна война.
– Това ни води към западната лудост. А на другия полюс на моралния крах на Запада е тази история в Газа. Тя стана също толкова важна, защото ние позволяваме да се случи това! Но ние сме нищожни! А мерчиците от типа размахване на три палестински знамена или признаването на втора държава, в момента, в който евентуалните граждани на тази втора държава биват застрелвани свободно от израелската армия, е позор! Би трябвало да има понятия срам, чест, справедливост – широка програма.
– С това ще завършим. Ще се срещнем следващия път за нов епизод. Много благодаря, Еманюел Тод! Благодаря на всички, които гледаха това предаване! До следващия път!
Коментирай първи