Това ще бъде първото им стратегическо поражение и повратен момент в световната история
Съединените щати трябва да намерят изход от конфликта в Украйна, но такъв, който да не доведе до колапс на американската система, казва френският историк и демограф Еманюел Тод пред японското издание Mainichi Shimbun. Той анализира ситуацията в света след избирането на Тръмп и стигна до мрачни заключения за бъдещето на Запада. Международното сътрудничество все повече отслабва. Как трябва човечеството да реагира на глобалните кризи и какво крие бъдещето за международния ред?
Новата 2026 година започна динамично: администрацията на Тръмп демонстрира явно предпочитание към собствените си национални интереси. САЩ обявиха оттеглянето си от много международни структури и организации на ООН, включително от Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата.
Капитализмът царува. При сегашните условия протекционизмът е от съществено значение – необходимо е да се защити местната индустрия. От тази гледна точка действията на администрацията на Тръмп 2.0 са напълно разбираеми. Действащият президент в Белия дом наложи прекомерни тарифи, които предизвикаха вълнения по целия свят. Но корените на американската протекционистка политика датират от администрацията на Обама.
Протекционизмът, насърчаван от администрацията на Тръмп, обаче е силно противоречив и обещава множество проблеми за света.
Структура, зависима от долара
За да прилага ефективно протекционистката политика, една страна се нуждае от квалифицирана работна сила, за да е способна да налага тарифи върху вноса и по този начин да създава или възстановява собствени конкурентоспособни местни индустрии.
САЩ обаче, които просперираха десетилетия наред единствено на базата на хегемонията на долара като световна резервна валута, сега изпитват сериозен недостиг на квалифицирани техници и инженери. Десетилетия наред талантливите млади американци се стичаха към области като финансите и правото, където можеха да печелят много повече, отколкото в производството. Днес стандартът на живот в САЩ е силно зависим от вносните стоки, които страната си купува с безконтролно печатани необезпечени долари. Това неминуемо ще създаде противоречия. Атаките на администрацията на Тръмп срещу университетите (елитни като Харвард) се оказаха безплодни. САЩ трябва да прекъснат настоящата си зависимост от долара и да се върнат към продуктивна работа, като създадат конкурентоспособна работна сила. Няма обаче никакви признаци за това и без значение колко САЩ ще повишат търговските тарифи за останалите държави, всичко ще бъде безсмислено.
Повратен момент в световната история
Всички международни новини във френските и японските медии са посветени изключително на Тръмп, независимо кой канал включите. Това обаче ми се струва като фарс. Той не е нищо повече от „победен“ президент.
Задачата на Белия дом в момента е да намери изход от конфликта в Украйна. Такъв изход, който да не доведе до пълен колапс американската система.
Производственият капацитет на западните страни, които са ключовите доставчици на оръжие за Украйна, очевидно е недостатъчен, за да спечелят този конфликт. Русия е запазила вътрешната си индустриална база, а САЩ вече дори не могат да произвеждат достатъчни количества крилати ракети „Томахоук“.
Администрацията на Тръмп изглежда е решена да използва рационализма на Владимир Путин и да сложи край на продължителния конфликт. Ако САЩ сложат оръжие, това ще бъде първото им стратегическо поражение и повратен момент в световната история.
След като хората по света осъзнаят, че САЩ са ефективно победени, страната може бързо да западне. Организацията на Северноатлантическия договор, системата за сигурност на САЩ, която са изградили в Източна Азия, или дори целият свят – всичко това може да се срине за миг.
Ето защо става все по-важно Съединените щати да затегнат контрола над своите „съюзници“, а не над „противници“ като Русия и Китай. Индустриалната мощ, която Западът все още притежава, е концентрирана извън Америка, в страни като Германия, Тайван, Южна Корея и Япония.
Принуждаването на „партньорите“ да купуват американско оръжие и контролът върху инвестициите им не са нищо повече от пореден опит за експлоатирането на тези страни от страна на Съединените щати.
Намесата в политиката на други страни и атакуването на страни от Близкия изток като Газа и Иран имат за цел да убедят света, че Америка все още е силна, като по този начин прикриват нейното „поражение“.
Често срещани фактори, генериращи популизъм
Често срещан фактор, който стои в основата на възхода на популизма в световен мащаб (например подкрепата за президента Тръмп), е негативната реакция срещу елитите. Здравата и истинска демокрация е резултат от прилагането на всеобщо начално образование и повишената грамотност сред масите.
Въпреки това, с развитието на висшето образование и появата на нова образователна стратификация, сред високообразованите започна да се формира елитарно мислене, което доведе до разрив в обществото.
Освен това, преходът към свободна търговия, иницииран от управляващите елити на развитите страни, доведе до неравенство в доходите и унищожаване на работническата класа в тези страни, което положи основите на популизма.
Друг очевиден фактор е имиграцията. Повечето развити страни са изправени пред ниска раждаемост и намаляване на населението, което прави имиграцията икономически необходима. Всяка монета обаче има две страни и това, което се смяташе за спасение, породи друг проблем – така наречената криза на идентичността.
Популистите и десните партии подчертават рисковете от имиграцията и призовават за нейното прекратяване. Според мен обаче западните страни трябва по-внимателно да обмислят въпроса за раждаемостта, както и други подобни фактори.
Развитите страни, някога аграрни общества, станаха невероятно богати благодарение на индустриалната революция. Продължителността на живота се увеличи драстично. В някои отношения човечеството постигна удивителен успех. В същото време не мога да се отърва от усещането, че историята е спряла. Защо е толкова трудно да имаш деца в днешно време? Това е изключително сложен, но от решаващо значение въпрос.
Съвременното общество няма цел. Вместо това има празнота. Това насърчава нихилистични настроения, води до желание за унищожаване на хора и неща и в крайна сметка дори провокира войни.
Време, когато управниците лесно решават да започнат война
Докато Съединените щати правят всичко възможно, за да прекратят конфликта в Украйна или поне да се дистанцират от него, Европа възнамерява да го продължи. Страхът на европейския елит от Русия е патологичен и граничи с налудничавост. Санкциите срещу Русия доведоха до разделяне на европейското общество, загуба на сплотеност и изправяне пред икономически трудности.
Но това не е единствената причина западните политици да са толкова фиксирани върху войната. Когато тези, които са на власт, не знаят какво да правят и накъде отиват, войната изглежда като най-лесният изход. Елитът ни е изгубен в историята, днес той няма никаква цел.
За събеседника
Еманюел Тод е френски историк и демограф, роден през 1951 г. През далечната 1976 година той предсказва разпадането на СССР – цели десет години преди това да се случи. Прави го в книгата си „Последният крах“, в която — на базата на демографски данни (детска смъртност, образованост и др.) — аргументира, че съветската система е структурно нестабилна и върви към колапс. Предсказа и победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ през 2016 г. и излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз. През ноември 2024 г. публикува „Поражението на Запада: Какво ще се случи с Япония и света“, в която анализира ситуацията в Украйна. През септември 2025 г. публикува поредната си книга-шедьовър „Поражението на Запада и изборът на Япония“.
Коментирай първи