Автор: Даниеле Лабанти, corrieredibologna.corriere.it

Аз съм историк. Искам да разбера защо ние, западняците, провокирахме тази война и я загубихме, а с това поражение загубихме и властта си над света. Не съм проруски настроен. Но чета текстовете на Путин и Лавров и мисля, че разбирам техните цели и тяхната логика. Ако нашите лидери бяха взели по-сериозно мнението на изследователи като мен, а и някои други, нямаше да ни доведат до такава катастрофа. Всъщност един интелигентен путинофоб може да използва книгата ми, за да се бори с Русия. Това казва в интервю пред „Корирере дела Сера“ френският историк и социален антрополог Еманюел Тод.

Преди дни на италианския книжен пазар излезе книгата му „Поражението на Запада“, която отприщи лавина от критики към френския антрополог, обвиняван в продължение на десетилетие, че заема пропутински позиции. Тод бе гост на „Панаир на книгата“ в елитна книжарница в Болоня.

– Професор Тод, във Франция много се писа, че искате да „представите мечтите си за реалност“ и че това, което казвате, няма научна основа. Как ще отговорите?

– Въпросът не е да знам какво пише френската преса за мен, а да знам фактите, които съвременната история разкрива. Факт е, че САЩ не успяха да произведат военната техника, от която се нуждаят украинците, защото е факт, че силата на тяхната индустрия е изтощена от финансизацията. Факт е, че украинската армия отстъпва и е факт, че много трудно набира войници – и то не само в Украйна, а и въобще наемници по целия свят. Факт е, че западните икономически санкции нанесоха повече щети на европейската икономика, отколкото на руската, и също така е факт, че политическата стабилност на Франция днес е по-застрашена от тази на Русия. Преструктурирането на руската икономика стана възможно благодарение на факта, че тази страна произвежда в пъти повече инженери от Съединените щати, въпреки че е с двойно по-малко население, и на факта, че страни, които не са съюзници, васали или колонии на Съединените щати, продължиха да търгуват с Русия. Коментарите на голяма част от френските медии, които ме обявяват за мечтател — „Le Monde“, „Libération“, „L’Express“ и т.н. — предполагат, че те живеят в илюзия. Огромният успех на книгата ми във Франция също подсказва, че тези медии не се приемат насериозно от французите.

– Книгата Ви „Залезът на Запада“ се основава на теориите за нихилизма и религиозния упадък в Европа. Можете ли да ни запознаете със значението им?

– Последните следи от социалната и морална система с религиозен произход са изчезнали. Достигнато е нулевото ниво на религията. Отсъствието на вяра, норми и навици от религиозен характер или произход обаче оставят мъката да си човек, смъртен, който не знае какво прави на земята. Най-баналната реакция на тази празнота е обожествяването на празнотата – нихилизъм, който води до импулса за унищожаване на нещата, хората и реалността. Централен симптом за това, според мен, е трансджендър идеологията, която кара нашата висока средна класа да иска да вярва, че мъжът може да стане жена, а жената – мъж. Това е невярно твърдение. Биологията на генетичния код ни казва, че това е невъзможно. Тук говоря като антрополог, като учен, а не като моралист. Що се отнася до ЛГБ частта от ЛГБТ идеологията (лесбийки, гейове и бисексуални), това са сексуални предпочитания, които имат моята благословия. Също така е изненадващо, но важно, че, приемайки негъвкавостта на генетичния код, днес науката и Църквата са на една и съща страна. Срещу нихилистичното утвърждаване на фалшивото.

– Твърдите, че Европа е делегирала представителството на Запада на Съединените щати и сега плаща последствията. Как, според Вас, може да се промени тази тенденция?

– В момента не можем да направим нищо. Започна война. Резултатът от тази война ще реши съдбата на Европа. Ако Русия бъде победена в Украйна, европейското подчинение на американците ще бъде удължено за един век. Ако, както аз вярвам, Съединените щати бъдат победени, НАТО ще се разпадне и Европа ще бъде оставена свободна. Дори по-важно от руска победа ще бъде руската армия да спре на р. Днепър, за да демонстрира нежеланието на режима на Путин да атакува Западна Европа с военни сили. Със 144 милиона жители, намаляващо население и 17 милиона квадратни километра, руската държава вече се бори да обитава собствената си територията. Русия няма нито средства, нито желание да се разширява, след като границите на предкомунистическа Русия бъдат възстановени. Западната русофобска истерия, която фантазира за желанието за руска експанзия в Европа, е просто смешна за сериозен историк. Психологическият шок, който очаква европейците, ще бъде, когато разберат, че НАТО не съществува, за да ни защитава, а за да ни контролира.

– Смятате ли, че Европа направи последната крачка към това подчинение по време на конфликтите на Балканите и особено с косовския въпрос?

– Не, всичко започна в Украйна. По време на войната в Ирак, след Косово, Путин, Шрьодер и Ширак дадоха съвместни пресконференции. Това ужаси Вашингтон. Изглеждаше, че САЩ могат да бъде изгонени от европейския континент. Следователно отделянето на Русия от Германия стана приоритет за американските стратези. За целта послужи влошаването на ситуацията в Украйна. Принуждаването на руснаците да започнат война, за да предотвратят фактическата интеграция на Украйна в НАТО, първоначално беше голям дипломатически успех за Вашингтон. Шокът от войната парализира Германия и позволи на американците, в общото объркване, да взривят „Северен поток“, символ на икономическото споразумение между Германия и Русия. Очевидно във втората фаза, тази на американското поражение, американският контрол над Европа ще бъде пулверизиран. Германия и Русия ще се срещнат отново. Този конфликт е в известен смисъл изкуствен. Естественото нещо в Европа, с ниска раждаемост и застаряващо население, е взаимното допълване между германската индустрия и руските енергийни и минерални ресурси.

– Защо заемате проруска позиция по отношение на войната в Украйна и виждате този конфликт като пример за края на Запада?

– Аз съм историк. Искам да разбера защо ние, западняците, провокирахме тази война и я загубихме, а с това поражение загубихме и властта си над света. Не съм проруски настроен. Но чета текстовете на Путин и Лавров и мисля, че разбирам техните цели и тяхната логика. Ако нашите лидери бяха взели по-сериозно изследователи като мен, а и някои други, нямаше да ни доведат до такава катастрофа. Един интелигентен путинофоб може да използва книгата ми, за да се бори с Русия. От друга страна, когато вестник като „Le Monde“ крие икономическото и социално възстановяване на Русия от своите читатели – френските елити – както направи, той дезинформира нашите лидери за руската стабилност и сила и по същество обслужва Путин.

– Въвеждате понятията „либерална олигархия“ за много европейски държави и „авторитарна демокрация“ за Русия. В коя система бихте предпочели да живеете?

– Либералната олигархия не представлява практически проблем за мен. Не забравяйте, че съм роден във френския интелектуален естаблишмънт. Дядо ми публикуваше книги преди войната, Реймон Арон бе негов кум. Съпругата му, моята баба, беше братовчедка на Клод Леви-Строс. Баща ми беше страхотен журналист, който работеше за „Nouvel Observateur”. Всъщност аз съм просто дисидент, член на интелектуалната олигархия. Освен това страстно обичам моята страна, Франция, и ще живея там, докато режимът не е фашистки или расистки и не трябва да ставам политически бежанец. Ако стана политически бежанец, няма да отида в САЩ, каквато беше традицията в моето семейство, защото там затъват в нещо по-лошо от либералната олигархия – нихилизъм. Нямам вкус към варварството, твърде голям културен конформист съм, твърде учтив, както се казва на френски. Мисля, че бих дошъл в Италия, защото тук всичко е красиво, или в Швейцария, защото в част от страната се говори френски. Какво бих правил в Русия?

Източник: corrieredibologna.corriere.it

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: