Европейските лидери трескаво търсят решение за бъдещето на Гренландия, което да позволи на Доналд Тръмп да обяви победа по въпроса, без това да разруши НАТО, който е в основата на европейската сигурност.
От предложения за използване на НАТО за засилване на сигурността в Арктика до предоставяне на отстъпки на САЩ при добива на полезни изкопаеми – лидерите на ЕС все повече клонят към помирение, а не към конфронтация с Тръмп, съобщиха пред POLITICO трима дипломати и един представител на ЕС. Надпреварата за изработване на план следва подновените твърдения на американския президент, че страната му „се нуждае“ от островната територия и че не изключва възможността да я получи със сила.
„В крайна сметка винаги сме стигали до общо заключение“ с Вашингтон, заяви германският външен министър Йохан Вадефул след среща с държавния секретар на САЩ Марко Рубио, като допълни, че разговорите им за арктическата територия са били „окуражаващи“. Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че се надява „в рамките на НАТО да бъде намерено взаимно приемливо решение“.
Външните министри на Гренландия и Дания ще се срещнат с вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс и с Марко Рубио в Белия дом в сряда. Те се надяват на „честен разговор с администрацията“, според друг дипломат от ЕС, запознат с подготовката на срещата.
- Изкуството на сделката
Попитан как може да изглежда евентуалният изход от спора за Гренландия, първият дипломат от ЕС заяви, че това може да бъде сделка, която да даде на Тръмп победа, продаваема на вътрешната сцена, например чрез принуждаване на европейските държави да инвестират повече в арктическата сигурност, както и чрез обещание САЩ да печелят от минералните ресурси на Гренландия.
По думите му Тръмп на първо място търси успех по темата за Гренландия. „Ако умело преопаковаш арктическата сигурност, добавиш критичните минерали и сложиш голяма панделка отгоре, има шанс“ Тръмп да се съгласи. „Предишният опит“, например когато съюзниците от ЕС поеха ангажимент да харчат 5 процента от БВП за отбрана, показва, че „винаги така са се развивали нещата“.
По отношение на отбраната генералният секретар на НАТО Марк Рюте подготви почвата за подобна сделка, като в понеделник заяви, че страните от Алианса обсъждат начини за засилване на сигурността в Арктика. Макар формата на „следващите стъпки“, за които говори Рюте, все още да не е ясно очертан, увеличаването на инвестициите от страна на европейските членки на НАТО е една от възможностите, която би отговорила на желанието на Тръмп Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност.
Що се отнася до добива на полезни изкопаеми, детайлите са по-неясни. Все пак сделка, която да гарантира на САЩ дял от печалбите от добива на критични суровини, е една от възможностите, заяви представителят на ЕС.
Засега капацитетът за добив на критични суровини в Гренландия е ограничен. Дания от години търси инвестиции за дългосрочни проекти, но без особен успех, тъй като държавите предпочитат да се снабдяват с минерали на много по-ниски цени от световните пазари.
ЕС планира повече от двойно да увеличи инвестициите си в Гренландия в следващия си дългосрочен бюджет, включително средства, насочени към проекти за критични суровини. Това би могло да бъде примамка за Тръмп да приеме съвместна инвестиционна сделка.
И все пак, ако истинската цел на Тръмп са минералите на острова, датчаните от години предлагат на САЩ възможността да инвестират в Гренландия, оферта, която американските власти са отхвърляли, посочват няколко дипломати. Ако натискът на Тръмп за Гренландия е свързан с Китай и Русия, той лесно би могъл да поиска от Копенхаген да увеличи присъствието на американски войски на острова, допълват те.
Трети дипломат от ЕС постави под съмнение дали истинската цел на Тръмп не е да влезе в историята. Слоганът „Да направим Америка отново велика“ се е „превърнал в географско понятие; той иска да остане в историята като човекът, който е направил Америка „по-голяма“ – в географски смисъл“, заяви дипломатът.
- Запазването на НАТО
Над всичко останало правителствата се опитват да избегнат военен сблъсък, заявиха тримата дипломати и представителят на ЕС. Пряка намеса на САЩ в Гренландия, територия, принадлежаща на държава членка на ЕС и НАТО, на практика би означавала края на следвоенния ред за сигурност, предупреждават лидерите.
„Това би било безпрецедентна ситуация в историята на НАТО и на всеки отбранителен съюз“, заяви във вторник германският министър на отбраната Борис Писториус, като добави, че Берлин води разговори с Копенхаген за възможните варианти пред Европа, ако САЩ предприемат завземане на територията.
Еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс и датският министър-председател Мете Фредериксен заявиха, че военна интервенция би означавала край на НАТО. „Всичко би спряло“, каза Фредериксен.
„Нито една разпоредба в учредителния договор на Алианса от 1949 г. не предвижда нападение на една страна членка на НАТО от друга“, заяви дипломат от НАТО, пожелал анонимност. Това би означавало „края на Алианса“, допълни той.
Тръмп заяви, че за САЩ „може да се окаже избор“ дали да преследват амбицията му да поемат контрол над Гренландия или да запазят Алианса.
Запазването на НАТО остава основен приоритет за блока, заяви първият дипломат от ЕС. Макар и както публично, така и при закрити разговори официалните представители категорично да отхвърлят идеята Европа да „отстъпи“ Гренландия на САЩ, коментарите подчертават колко отчаяно правителствата се опитват да избегнат пряк сблъсък с Вашингтон.
„Това е сериозно и Европа е уплашена“, заяви четвърти дипломат от ЕС, участващ в дискусиите в Брюксел за реакцията на блока. Пети определи момента като „сеизмичен“, защото показва, че САЩ са готови да разрушат стогодишни, смятани за непоклатими отношения.
- Все още в шок
Макар европейските лидери до голяма степен да са единодушни, че военен конфликт е немислим, намирането на договорено решение се оказва далеч по-трудно.
До американския военен удар срещу Венецуела на 3 януари и новите твърдения на Тръмп, че САЩ трябва да „притежават“ Гренландия, европейците демонстративно не работеха по план за защита на острова от Тръмп, защото това би могло да направи заплахата реална.
„Това е нещо, което сме предвиждали като потенциален риск, но по което можем да направим много малко“, заяви Томас Кросби, експерт по американската армия в Кралския датски отбранителен колеж, който обучава и подготвя кадри за датските въоръжени сили.
„Идеята беше, че колкото повече се фокусираме върху това и колкото повече подготвяме мерки за съпротива, толкова по-вероятно е това да се случи. Затова имаше опасения, че като планираме защита срещу американска инвазия може неволно да насърчим по-голям интерес и, знаете, да ескалираме ситуацията“, каза Кросби.
Проблемът обаче е, че след като в продължение на шест години усърдно избягваше изработването на план за реакция на заплахите на Тръмп, Европа се оказа неподготвена и в паника търси решение.
Сега европейците трябва да разберат какви инструменти имат в своя „инструментариум“, за да отговорят на Вашингтон, заяви бивш датски депутат, запознат с обсъжданията. „Обичайният наръчник с правила вече не работи.“
Официалните представители определят ситуацията като най-голямото предизвикателство пред Европа от Втората световна война насам и не са сигурни как да действат.
„Знаем как бихме реагирали, ако Русия започне да се държи по този начин“, заяви четвъртият дипломат. Но със САЩ „това просто не е нещо, с което сме свикнали“.
Коментирай първи