Автор: Арно Бертран в Х
Очевидно Белият дом е на път да постигне всеобхватно мирно споразумение с Русия, за което руският преговарящ Кирил Дмитриев каза, че представлява „много по-широка рамка [от просто споразумение за прекратяване на огъня в Украйна], като добавя, че се обсъжда „как да осигурим най-после трайна сигурност за Европа, а не само за Украйна.’“
С други думи — изглежда, че САЩ и Русия подготвят сделка, която преначертава цялата европейска архитектура за сигурност.
Проблемът обаче е, че европейците НЕ участват в тези преговори и, когато са били попитани за това, от Белия дом са отговорили:
„Не ни интересува особено какво мислят европейците.“
Това вероятно ще бъде втория случай в цялата ни история (първият е след ВСВ), когато сигурността на Европа се решава изцяло от външни сили — като за пълномощник, без абсолютно никакъв глас за собствената си съдба (дори с откровено презрение към европейския принос).
„Политико“: Мирна сделка за Украйна може да бъде сключена „до края на седмицата“
Разрових се по темата за моя августовски текст „Не на масата: колониалнизирането на Европа“. Единствената донякъде сравнима аналогия с настоящия момент, която открих, е падането на Константинопол през 1453 г. Но дори онзи случай е класически военен разгром, при който победителят диктува условията. Тогава не е имало друга външна сила, която да преговаря с османците за това как да си поделят византийските територии — било е поне ясно кой кого завладява.
Да не бъда разбран погрешно. Първи ще аплодирам, ако войната в Украйна приключи. Както твърдя от първия ден (линк: https://x.com/RnaudBertrand/status/1700719253685678286?s=20), това беше един от най-предвидимите и затова един от най-лесните за избягване конфликти в историята.
НО — и това е огромно „но“ — да бъде преначертана архитектурата на сигурността на твоя континент без твоето участие създава катастрофален прецедент: определя Европа не като субект, а като география, предмет на преговори между други сили.
Това е естествената последица от десетилетия потресаващи стратегически решения на европейците, започвайки от фундаменталното им решение да възложат сигурността си на НАТО — на практика на Вашингтон — вместо да изградят истинска стратегическа автономия. Това формира начина, по който Европа започна да се отнася към Русия и Украйна: следвайки войнствената политика на САЩ, продиктувана от техния интерес да поддържат разделението в ЕврАзия – разделението между Европа и Азия – които всъщност са двете части на един огромен суперконтинент („разделяй и владей“). Това изкуствено разделение САЩ поддържаха изцяло в ущърб на европейските интереси, които очевидно винаги са изисквали и продължават да изискват континентална интеграция и стабилност.
Сега виждаме цената на тези решения: Европа е континент, чийто глас буквално не означава нищо, когато се преговаря за нейната собствена сигурност.
Скрийншот от статията в „Политико“ и цитатът от официален представител на Белия дом пред репортерката на изданието: А какво ще кажете за останалата част от Европа? — Не ни пука особено за европейците, казва официалният представител на Даша. — Важното е Украйна да приеме тези мирни условия.“
Коментирай първи