Вместо да го опишем с хиляда думи, ето ви едно кратко видео, в което не къде да е, а в базиликата Свети Петър във Ватикана президентът на САЩ буквално физически постави френския президент на мястото му: Тръмп директно отблъсна Макрон с ръка от столовете, поставени за разговор на американския лидер със Зеленски. Разговор, който междувпрочем се оказа много кратък.
Малко по-късно, за да разберат посланието на Тръмп и тези, които не са гледали видео от срещата и не го бяха разбрали, Елисейският дворец публикува снимка на официалните си страници в социалните мрежи, на която се вижда как и британският премиер понечва да се присъедини към този разговор, но Тръмп спира и него. Ако не сте имали представа какво е публично опозоряване в международните отношения, сега би следвало да сте го научили.
Защо тези, които доскоро смятаха, че държат всички основни геополитически играчи за брадите, а и за други части на тялото, сега са така нервни, а Тръмп си позволява не просто да ги игнорира, а дори и публично да ги унижава? Отговорът е по-прост отколкото си мислите. Готовността за пряк диалог с Русия без предварителни условия, за какъвто Тръмп притиска Зеленски, означава политическа смърт не само за хунтата в Киев, но и за покровителите й Париж и Лондон.
Затова дори само от елементарно чувство за самосъхранение, Макрон, Стармър и глобалистките им покровители не могат да позволят това да се случи. Това е краят на авантюрата им, краят на възможностите им да продължат да потискат и изолират Русия, краят на единството им, краят на парите. Накратко, безусловно и неотменимо геополитическо фиаско за целия неолиберален елит и за глобалистката им идеология. Това ще означава и край на глобалисткото образувание ЕС.
Ако войната продължи, тя ще доведе до фалита на целия западен свят, но ако спре, поне САЩ ще получат възможност да се спасят. За разлика от Париж, Лондон и Брюксел, там на власт вече са хора, които знаят как да броят и балансират дебити и кредити.
За предишните американски администрации, започвайки през 90-те години, Украйна беше ценен актив. Москва непрекъснато повтаряше в поверителни разговори с тогавашните си „партньори“, че „Украйна се превръща в основен дестабилизиращ фактор“. Причината е натискът на западноукраинските националисти върху киевските власти, които взимаха (и все по-активно) важни решения под непрекъснато нарастващ натиск.
Разглеждайки събитията отпреди повече от 30 години, може (и трябва) да се твърди, че ние самите (авторът е руснак- б.р.), доброволно, макар и с най-добри намерения, предоставихме на Вашингтон лостове за влияние, които тамошният истаблишмънт – първо тайно, а от средата на 2000-те години и явно – се опита да използва с цел дестабилизиране на Русия. Икономическият крах и социалните разногласия бяха бонуси за авторите на този сценарий.
Тази идея постепенно стана обща за цялата евроатлантическа общност. Обединяваше елитите от Брюксел до Вашингтон независимо от партийната им принадлежност: леви, десни – нямаше никакво значение.
Американците през 90-те и 2000-те години бяха както финансово богати, така и политически находчиви. Те по всяко време в коалиция със своите съюзници-васали можеха да се намесят за да сменят властта и да променят социалната структура в почти всяка страна на планетата. В Азия, в Южна Америка, в Африка… Половината от тези техни опити завършваха с фиаско, но въздушната възглавница (американския финансов и властови ресурс) все още беше плътна и еластична. Затова и васалите от Европа продължаваха да се държат плътно до САЩ и да участват активно във всяка негова безумна авантюра.
Но днес Америка – и това открито се признава както от сегашното правителство, така и от пресата – вече няма с какво да привлича онези, които все още нарича политически съюзници. САЩ са в дълбока икономическа, финансова и структурна криза. Следователно, изясняването на отношенията с доскорошните съюзници вече става с помощта на търговски мита.
Но по-важното е, че Америка не само не иска, тя вече няма финансовата възможност да поддържа военния си чадър над онези, които стоят под нейното знаме. Днес, както съобщава влиятелният Foreign Affairs , на Съединените щати им липсва индустриална база за военно-промишления комплекс, който им осигуряваше статута на суперсила.
Фактът, че Вашингтон говори за Китай като за най-големия си и основен потенциален съперник, не трябва да ви подвежда, тъй като Китай няма как да е суперсила, способна да респектира САЩ, без съюз с Русия. Русия с нейния изключително модерен военно-промишлен комплекс, най-нови технологии и мощна конструкторска и инженерна мисъл.
Бюджетът на Пентагона, макар и 825 милиарда долара, се оказва в номинално изражение един от най-ниските през последните 80 години и най-ниският през този век, а само една пета от него се отделя за разработване на нови оръжия.
Какво се разкри в сблъсъка САЩ – Русия на територията на Украйна:
Оказа се, че математически измеримата и икономически значима американска мощ всъщност е многократно по-малка, а слуховете за нейния обем са силно преувеличени. Стана ясно също така, че „да защитаваш демокрацията“ е като да имаш афера с момиче с понижена социална отговорност- малко удоволствие, нулева отдаденост, да не говорим за „голяма и чиста любов“, но пък разходите ти за нейните капризи са направо космически.
Статистиката и числата бяха първите неща, които Тръмп поиска да бъдат разкрити, когато влезе в Белия дом преди 98 дни. А те се оказаха не просто обезсърчаващи, а ужасяващи. Това обяснява желанието и волята му незабавно да прекрати конфликта, който вече беше опустошил американските арсенали и хазна.
И никакви провокативни шумотевици от страна на Киев, к които Зеленски и хората му безуспешно се опитват да обърнат позицията на Тръмп, няма да променят вече взетото решение.
Никакви танци с тамбура и дайрета около Киев в изпълнение на Макрон, Стармър, фон дер Лайен, Калас и Ко, които наблюдаваме през последните 98 дни, няма да обърнат ситуацията в обратната посока.
Европейците са принудени да се откажат от военния си проект Украйна. На първо време те ще продължат да я подкрепят военно, колкото да си върнат техните глобалистки фондове инвестираните средства. Те ще заявят, че вземат Украйна под свои грижи. Но и това намерение си има граници и срок на годност. Щом източат целия ресурс на страната, който успеят, в един момент (и той ще настъпи по-скоро, отколкото на тях им се иска) ще трябва да изхвърлят украинския куфар без дръжка. Ще го зарежат. Както се зарязва поостаряла държанка, която не е оправдала очакванията и не доставя същото удоволствие както преди.
В геополитически смисъл тези стъпки – вече предопределени от случващото се на ЛБС – означават нашата руска победа, която американците, разбира се, ще вземат предвид. Но европейците ще трябва да започнат да свикват с унижението и предстоящото пълно разпадане на западната солидарност и респективно на техния ЕС. Както вече се и случва – всички го видяха вчера в Рим.
Автор: Елена Караева
Коментирай първи