Антон Качка е най-опитния дресьор на крокодили в света. И единствения, който успява да накара влечугите да танцуват върху опашките си и да поемат с уста главата му, без да я схрускат. От близо 2 години 68-годишния унгарец играе в програмата на цирк „Монте Карло“, чийто собственик е Александър Балкански. Антон, чийто артистичен псевдоним е Карах Кабак, е роден през 38-ма година в Будапеща. Той е шесто поколение цирков артист. Умението да опитомява и дресира хищни крокодили научил от своя баща- директор на Унгарския цирк. А първото му представление с влечугите е едва две-годишен. Единствено за „Скандално” повелителят на кръвожадните склони да даде интервю.

– Произхождаш от една от най-старите циркови фамилии в Европа. Разкажи ни нещо повече за нея.

– Аз съм 6-то поколение циркаджия, а синът ми е 7-мо. Цялото ни цирково семейство днес наброява над 130 души- сред тях има въздушни акробати, каучук, клоуни, еквилибристи. Но най-много са дресьорите. Рода ни основава първия унгарски цирк- още преди Първата световна война, в Будапеща. Към цирка е имало огромен Зоопарк с над 350 животни- слонове, тигри, лъвове, камили, зебри, вълци… По време на хитлеристката окупация всички се местят в Германия и така съхраняват цирка си. Но през май, 45-та година, когато руснаците нахлуват в Берлин, виждат непознат за тях животни, някои от които им се виждат много страшни. И ги разстрелват, като дяволски изчадия. Жертва на уплашените братушки падат както 8-те крокодила на баща ми, така и две невинни зебри. През 48-ма година идва още по-лошото- комунистите в Унгария национализират цирка.

– Откъде идва артистичния ти псевдоним Карах Кабак?

– Наследих го от баща ми- стария Карах Кабак. Всъщност той първи в света започна да дресира крокодили. Той беше елитен дресьор на слонове и жокей на коне. После подготвил страхотни номера с дресура с лъвове. И през 21-ва година го поканили в най-големия европейски цирк- английския „Блек пул“. На едно представление обаче един от лъвовете го нападнал и отгризал челюстта му. Сред публиката бил махараджата на индийския щат Калкута, който станал свидетел на драмата. Той поема цялото лечение на баща ми, след което го кани при себе си в Индия. На място започва да го навива да остави лъвовете и да се заеме с дресурата на крокодили. Още никой в света не е показал триксове с крокодил, ще направиш сензеция, навивал го той. Дава му пари за крокодили и го кръщава на името на владението си в района на Калкута, Карах Кабак. Сетне го запознава с някакъв местен гуру-магьосник, който го посвещава в тайните на хипнозата. Баща ми се научил да хипнотезира влечугите и после в хипнотично състояние да ги командва. Като се върнал след две години в Унгария с 8 зелени хищника, постигнал небивал успех.

– Кога беше първия ти досег с крокодилите?

– Първото ми представление с крокодили е когато бях едва 18-месечно бебе. Баща ми ме слагал на гърба на огромен хищник и така сме прекосявали манежа. Иначе, първия си самостоятелен номер с крокодили направих 15-годишен.

– Кои са най-зрелищните ти триксове със зловещите влечуги?

– Допреди няколко години изпълнявах един уникален номер- карах крокодилите да се изправят на опашките си и да танцуват. Но природозажитниците от „Грийн пийс“ ми го забраниха, понеже като падне от опашката си на земята, крокодила понякога се наранява. Другия ми зрелищен номер е да си пъхна главата в устата на триметров крокодил. Рискът е огромен, защото в устата си един такъв екземпляр има 80 здрави, остри като бръснач зъба, а захапката му е със сила 2.5 тона. Хората много харесват трикса, при който държа със зъбите си парче месо. Влечугото допълзява и захапва мръвката директно от устата ми. Но с най-силен ефект върху публиката е номера, при който нареждам крокодилите върху парапета на манежа, на метър от първите седалки с хора, а помежду им няма предпазна мрежа. Тънкостта на тоя трикс е, че когато е върху парапета, краката на крокодила са увиснали. В такова положение той се чувства несигурен и не мърда. И няма опасност да нарани някой.

– А сакатлъци ставали ли са?

– Случвало се е докато главата ми е в устата му, някое от влечугите да притвори челюсти и да ме одере жестоко. Веднъж даже ми гризна част от бузата. А пусне ли ти кръв, става още по-страшно, защото се настървява и налита да разкъсва. Затова винаги работим с ръкавици. При номера с главата внимавам най-вече някой от зъбите на звяра да не засегне слепоочието или сънната ми артерия. Само преди седмица най-малкото крокодилче в колекцията ми- едно три-годишно кайманче, ме ухапа жестоко по време на храна. Наложи се да ми направят 8 шева в „Пирогов“. За разлика от останалите ми крокодили, които са индийски и по-спокойни като нрав, кайманчето е изключително хищно и агресивно. Миналата година пък един от крокодилите на брат ми, който е дресьор в Германия, му откъсна три пръста. Инцидентът се случил по време на репетиция с ново животно, което не искало да си отвори устата. Най-трудното в крокодилската дресура е да научиш животното да си държи устата отворена.

– Как успяваш да дресираш крокодили след като е доказано, че те не се привързват към човека, а мозъка им е по-малък от този на кокошка?

– Крокодила почти няма интелект, но е изключително инстинктивно животно. Ако дресьорът му е болен или изпита за миг страх, веднага му се нахвърлят, за тях той е жертва. Но имат изострена сетивност за глад, сън, топло… И аз се възползвам от тази тяхна чувствителност. Взимам ги от съвсем малки и ги храня само веднъж дневно, в строго определен час. Така те свикват през останалото време да не търсят храната във всяко нещо, което мине край тях- човек или животно. Иначе са страшно агресивни- разкъсват всичко, което се движи. В състояние са да отгризнат и собствената си лапа, ако случайно я докопат със зъби. И я сдъвкват преди да са разбрали, че е тяхна. Крокодила, както и змията не се привързва към стопанина си, но свиква с миризмата му. Другото средство за опитомяване и дресура е хипнозата. Чрез специални движения и ритуали довеждам влечугото до полусънно състояние и забавям реакциите му. Ключа към подчинението на крокодила са неговите очи. Друга една тънкост е, че когато крокодила е обърнат с корема нагоре, той е абсолютно беззащитен. В такава поза може дори да заспи.

– Въпросната хипноза може ли да бъде прилагана и върху хора?

– Действа и върху хора, но аз я прилагам само при дресурата на крокодили. Някъде бяха написали, че крокодилите ми били упоени. няма такова нещо- не използвам нито упойки, нито други химични вещества. Зъбите им са здрави и остри като бръсначи. Всичко е натурално.

– С какво ги храниш?

– Давам им само сурово пилешко. Храня ги веднъж дневно, след представление. На манежа излизат гладни, защото ако са сити стават лениви. Имам 9 крокодила и всеки от тях изяжда по 3 килограма месо на ден. Най-големия екземпляр е с дължина 4 метра и тежи 340 кг.

– Колко сте дресьорите на крокодили в света?

– Знам само за четирима- аз, сина ми, брат ми и неговия син.

– Не те ли е страх когато вкарваш главата си в зейнала крокодилска паст?

– Защо да ме е страх?! Ако влечугото щракне челюсти, аз нищо няма да усетя- просто ще бъда мъртъв. Така че от какво да се страхувам- рискувам и толкоз!