През 1903 година Уилям Рандолф Хърст собственик на най-голямата медийна корпорация в САЩ викнал най-добрия си специалист по Южна Америка и му наредил да опише бъдещата революция в провинция Панама, по това време част от Колумбия. Репортерът зяпнал от почуда отвърнал, че не очакват подобни събития в Панама. Медийният бос казал: „Твоята работа е да отразяваш събитията. Моята – да ти ги създам!“ Уилям Хърст предизвикал революция, изцяло в интерес на Съединените щати, така че да ползват безплатно Панамския канал ( нещо, за което до този момент Колумбия им се опъвала). А послушният репортер чинно си свършил работата – в цяла поредица от статии описал борбите на панамския народ за свобода…

През декември, 1989 година целия свят гледа по телевизията първото революционно тв риалити. Революцията в Румъния беше излъчена он лайн по всички правила на манипулацията – брутални сблъсъци, цепещи мозъка писъци, кървави лица, резчленени човешки телеса, голяма част от тях на отдавна умрели и извадени от моргата. Брилянтна режисьорска работа с много изкуствена кръв и прочие бутафории, създадена с цел да прикрие брутален държавен преврат. „Да, след време осъзнаваме, че нещата не са били точно такива, а често – съвсем обратните“ – пише проф. Ивайло Дичев след 20 години. В честния си труд „Румъния като огледало“ той казва: „Трезвият рационален поглед назад е далеч по-скучен от преживените на живо страсти, докато сме вътре в сценария… В света на телевизията емоцията винаги ще печели, а ние винаги ще се хващаме.“

Думата ми е за родните журналисти:
Не ми е ясно дали колегите журналисти в България, които от 3 месеца насам отразяват родната „Революция“, вечер спят спокойно! Но е безспорно, че мнозинството от тях участват в жестока манипулация на реалността. Опитвайки се да ни представят медийната картина на протестите за реалност, те дори взеха да си вярват, че творят история. Една част от тях го правят от незрялост и глупост, други – по поръчка на медийните си босове, а трети – за да растат в журналистическата йерархия. Каквито и да са подбудите им, тези подобия на журналисти предават професията и народа си.

Нека припомним събитията на „протестите“ от юли месец до сега:
В началото протеста беше справедлив, защото имаше логично основание – избора на лице като Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Скандиранията бяха подплатени с финес и креативност, а всички опити участниците да бъдат изложени и компрометирани биваха парирани и шаржирани.
Малко по малко обаче на улицата се промъкна нездрав дух
който сблъска „умните и красивите“ с „бедните и оскърбените“ от протестите през февруари. Включването на пи-ар и рекламни агенци като организатори на пърформанси и други рекламни акции дискредитира протеста на недоволните и го запокити в тресавището на бутафорията. Лека-полека, но с упорито постоянна скорост, върху народния уличен гнев се накачориха политици, бизнесмени, медийни босове, които прозряха в него шанс да се върнат на сцената като политическа и финансова „алтернатива“. Без реално да предлагат такава, но заклеймявайки „другите“, те се самоназоваха като принципни и морални борци срещу олигархията, обсебиха протестите и ги преобразиха във фарс. Не им мина номера, въпреки че бяха активно подкрепени и от президента. Избран (или по-точно спуснат) от Бойко Борисов и кръговете зад него, той извърши чудеса от героизъм, за да разпали отново затихващия огън на недоволството срещу Орешарски с призива си за предсрочни избори веднага. Но отново нищо се получи, защото „кучето е по-умно от опашката си – ако опашката беше по-умна, тя щеше да размахва кучето“ (по филма „Да разлаем кучетата“). Казано иначе, операцията не успя, тъй като
беше проведена глупаво и нахално
С наближаването на лятната ваканция на депутатите се случи и резонно очакваното. На 23-ти срещу 24-ти юли пред Парламента бяха небрежно поставени предварително подготвени за хвърляне павета, предварително беше предвиден и бял автобус за извеждане на депутатите след дискусията им за актуализацията на бюджета. По-важното: предварително бяха разположени телевизионни камери, за да може точно в 22.00 часа, когато стартират късните новини на повечето телевизии, „битката“ да бъде предавана на живо. Дословно същото се повтори и на 12 ноември, но този път точно в 19 часа (за да е удобно за излъчване онлайн в централните информационни емисии!) тв. камерите отразиха как полицията „бие“ „възмутените граждани“. За да се стигне до поръчания сблъсък няколко „случайни протестиращите“ най-неадекватно задърпаха металните огради около Народното събрание, стигна се до провокирани от самите „демонстранти“ кавги с ченгетата. А днес рано сутринта получихме снимка на младеж, двойник на Иисус Христос с окървавено лице на фона на импозантната църква „Свети Александър Невски“.

Фалшът изби до умопомръчение
когато в Глобалната мрежа започна да циркулира снимка на 15-годишна ученичка, прегърнала полицай. Униформеният й прошепнал: „Дръж се, всичко ще бъде ОК!“, а тя със сълзи на очи му казала… Все тая какво му е казала, девойката няма вина. За дране са печените политически пиари, които кой знае защо решиха, че могат да ни манипулират до безкрай с трикове като за деца от детската градина. Трогателна е убедеността им, че сме тотално маргинализирани и изкуфели – до степен да не виждаме какви интереси прозират зад протестите. Или да не си задаваме въпроса кой направлява брадатите окупатори на Софийския университет, които се гаврят с университетската автономия. Да не питаме какво се е случило с шестстотин и няколко преподаватели, които са се подписали в тяхна подкрепа. И да не придиряме на внушения като „Децата ни се борят за нов морал“…

Впрочем, две трети от т. нар. „деца“ са на по 30 години и досущ като талибани са обримчили с вериги Ректората на Софийски университет. Медиите ги отразяват най-подробно, без какъвто и да е помен от критично мислене, защото така изисква „мейнстриймът“. Камерите им показват вълни от гневни тълпи, при положение че пред парламента са се събрали не повече от двеста човека. По-гнусното е, че някои медии съвсем умишлено представят събрани и докарани с рейсове политически активисти, както и собствените си служители като лица на гражданското обществено недоволство. Разказите по картинка, фотосите и случайно заснетите клипове от „кървавите сблъсъци“ с властта обикалят социалните мрежи и се подемат от световните агенции. Пропагандната теза за полицейско насилие над граждани се натрапва постоянно, нищо че е абсолютна измислица. Преди дни фоторепортерът Гриша Атанасов, който засне „нахлуването на полиция“ във Факултета по журналистика и масови комуникации, в частен разговор разказа, че всъщност е снимал няколко полицаи в униформи, които влезли в сградата, за да отидат до… тоалетна!
Не, не защитавам правителството, както биха си помислили някои от вас уважаеми читатели. Възразявам единствено срещу манипулацията. Съжалявам, но става дума за лъжа, която иде да остави впечатлението, че край Народното събрание се разиграва битка с ракети „земя-въздух“, все едно Израел обстрелва „Хизбула“ в Ивицата Газа. Младите, умните, красивите и интелигентните просто лъготят, а телевизиите ни баламосват
Пред очите ни се разиграва опит за преврат на едната половина от статуквото срещу другата половина на статуквото. Впрочем за фалша, опакован като бунт за морал, има само една дума – подмяна. И ако за нещо ме боли, то е заради онези, които искрено вярват, че участват в революция и че тук е възможна смислена промяна.
Пею Благов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: