Всъщност на тази дата преди сто и четирдесет години, американецът Уилям Семпъл официално патентова „машината за балончета“. Но в края на двайсетте години на миналия век, 23-годишният Уолтър Димер измисля формулата, използвана и до днес, благодарение на която можем да надуваме балончета. Той не бил химик, но уцелил правилната комбинация на съставките и я направил по-разтеглива.
Предполага се, че първите консуматори на дъвка са елините. Те слагали в устата си смола от мастиково дърво и я раздъвквали.
Маите пък дъвчели смолата на сакъзовото дърво. В наши дни, тя все още е неизменна част от състава на дъвката.
По време на двете Световни войни, американските войници били запасявани с дъвки, за да се съсредоточават по-лесно и да не са нервни.
Според лекарите, дъвката не е чак толкова полезна, колкото се казва в рекламите. Изследванията сочат, че тя не намалява риска от кариес. А за хора с чувствителни стомаси си е направо вредна.
В Америка дъвката има статут подобен на този на „Кока-Кола”. Организират се елитни състезания по надуване на балони. Рекордът принадлежи на Сюзан Уилямс, която направила балон с обиколка почти 60 см.
А ето жената, която прави най-големите балони, но не с уста, а с… ВИЖ ВИДЕОТО:
Коментирай първи