Новината за онкологичното заболяване на Джоко Росич дойде като гръм от ясно небе – в очите на хората култовият актьор бе мъж канара, който е немислимо да рухне изведнъж.

Джоко Росич и неговият запомнящ се глас са емблематични за родното кино

Уви, горчивата истина е, че побългареният сърбин отдавна го бе закъсал здравословно. Да, на външен вид той изглеждаше силен, но отвътре организмът му бе започнал да се предава на старостта още преди петнайсетина години. Състоянието на Джоко се усложни допълнително след кончината на задавилия се с баничка негов син, а също и покрай смъртта на любимата му и непрежалима съпруга.

Още в началото на миналото десетилетие актьорът закъса със сърцето и се наложи знаменитият наш кардиолог Александър Чирков да го спасява. Професорът оперира живеещия у нас югославянин и му сложи в гърдите „някаква дрънкулка“. Преди хирургичната интервенция Джоко дишаше трудно и усещаше пробождания в сърдечната област.

Джоко и съпругата му преди смъртта да ги раздели

„Чирков е най-великият човек в тази страна“, не спираше да хвали спасителя си мустакатият сърбин след своето възстановяване. Уви, сърцето не бе единственият здравословен проблем на Джоко през последните петилетки. Големи неудобства му създаваше и дископатията, а също и прогресивното ослепяване.

През 1996-а актьорът отишъл на митинг на СДС, за да протестира против докаралото до фалит България правителство на Жан Виденов. На площада изпаднал в неловка ситуация. „Около мен една група млади хора подскачаха и викаха: „Кой не скача е червен!“. Добре, ама аз не можех да скачам, заради дископатията.

И ме болеше, та се кинеше! А те ме разпознават и ме гледат с едно подозрение. Жена ми тогава каза: „Джоко, бягай от тука. Това не е за теб“. И аз престанах да ходя по митинги“, разправял е най-известният наш кино-каубой.

На младини той бил голям спортист. Тренирал бокс в „Академик“, състезавал се на 100 метра спринт и в щафети 4 по 100. Тласкал също гюле и гребал в четворка с кормчия. Най-великият спорт за него обаче винаги е била ездата. Да пришпорва коне, прочутият актьор се научил заради каубойските си роли в киното.

„В Средна и Източна Европа имаше само един артист, умеещ да язди по-добре от мен – Гойко Митич“, казвал е Джоко. С Митич го свързва голямо приятелство. А и общата родина – и двамата са югославяни.

На кон Росич е изпълнявал какви ли не каскади. Галопирал е из труднопроходими гори, по магистрали сред фучащи автомобили… Веднъж дори трябвало да бъде обесен пред камерата от жребец – стоял изправен върху седлото с примка на шията, екзекуторът пришпорил животното и Джоко увиснал на въжето.

В повечето случаи каскадите му завършвали благополучно. Имало обаче и издънки. „Това, че конят не настъпва човек, е мит. Ето аз например нямам пръст на крака, защото моят собствен кон ми го откъсна“, откровеничил е мустакатият БГ сърбин.

Той е роден на 28 февруари 1932-ра в град Крупан в западната ни съседка. На 19 години емигрирал у нас, защото не се разбирал с комшийските власти. В София завършил Икономическия институт и после повече от 3 петилетки работил в радиото като водещ на новинарски емисии. В същия онзи период дебютирал и в киното.

„Моят приятел Любомир Шарланджиев тръгна в началото на 60-те да прави първия си филм. Бяхме много близки, ходехме по кръчми. Често играехме карти в къщата на скулптора Сашо Дяков. Любо ни докладваше какво става с филма, а ние му давахме акъл. Оплакваше ни се, че не може да намери актьор, който да изиграе ролята на Мишо Големия. Една вечер Сашо му каза: „Простак, всяка вечер играеш карти с тоя Мишо, само дето не го виждаш!“. И Шарлето ме погледна, сякаш ме виждаше за пръв път. В началото не исках да снимам, защото трябваше да отсъствам от работа. Шарлето обаче упорстваше. Кинематографията изпрати писмо до генералния директор на БНР и ме пуснаха.“

Макар, никога да не е учил във ВИТИЗ, Росич може да се похвали с роли в над 100 филма.

Поне 25 от тях са заснети в Унгария. В централноевропейската държава тачат Джоко не по-малко, отколкото у нас. Там дори са му присъждали престижната кинонаграда „Актьор на годината“. На друг чужденец в Унгария не е правено такова евала.

Снажният и мустакат българо-сърбин се е учил на актьорско майсторство от играта на колегите си Наум Шопов, Иван Кондов, Апостол Карамитев… Най-много обаче прихванал от Коста Цонев. „Винаги щом го срещна, се обръщам към него с „Учителю“, казвал е Джоко. Освен на БГ звезди той е партнирал и на световни величия като Омар Шариф, флоринда Болкан, Вячеслав Тихонов и Джон Севидж.

Паметно за Росич е участието му във филма на Вили Цанков „Рали“. Продукцията била заснета през 70-те в пустинята Каракум в Средна Азия. „Снимахме при 48 градуса на сянка, а сянка нямаше“, нареждал е спомени знаменитият актьор, за чийто живот лекарите в „Пирогов“ продължават да се борят. От горещините и сушата той загубил половината си коса, но пък заработил 2500 лева хонорар. С парите си купил вила в село Бойковец в Етрополския балкан. През последните няколко петилетки там е втората му основна резиденция.

Преди да се разболее от рак на мозъка, колоритният наш сърбин попълваше скромния си пенсионерски бюджет с хонорари от телевизионни реклами. Един от най-запомнящите се клипове с негово участие е този на популярна марка ракия, в който Джоко възкликва с неподражаемия си дрезгав глас: „Наздраве! Събрахме се!“.

На Джоко му отиваще да рекламира спиртни напитки, тъй като винаги е бил ценител на качествения алкохол. Дори и след операцията при Чирков. актьорът продължи да си посръбва домашно приготвена „палинка“. Високоградусовата напитка се вари от сушени сливи. Преди консумация обаче задължително се сипва в чашата и по малко вода.

„В началото приятелите ми се подиграваха, че пия като мадама, ама като видяха колко е хубаво така, започнаха и те да кръщават ракията. Като сипеш малко водица, се усещат вкусовете – и сладкото, и горчивото“, споделял е изпълнителят на десетки незабравими кинороли.

Последната негова изява на екран бе в дебютното издание на предаването „Най-хубавите години от нашия живот“, излъчено на 31 декември в праймтайма на БНТ. А дни след това се разбра, че актьорът трябва спешно да бъде опериран заради тумор в мозъка му.

Радостно е, че през седмицата дойдоха добри новини за Джоко Росич. След операцията показателите му са стабилизирани и той вече не е на изкуствено дишане. А дори е и контактен.

ВИЖ ВИДЕОТО:

http://youtu.be/lhUD5GHdqb8