Димитър Добрев не е просто борец и олимпийски шампион. Той е нещо повече от това. Легендарните олимпийски шампиони Боян Радев и Петър Киров казват, че е техният откривател за големия спорт, а името му е записано в историята на българската борба като единствения треньор, който е ръководил националните отбори и в класическия, и в свободния стил на този спорт.

Както повечето големи български борци, Димитър Добрев взима първите си уроци по борба на поляната. Роденият през 1931 година в разградското село Езерче спортист израства в семейство на учители. По-късно казва, че за него борбата е била просто начин да се докаже пред останалите момчета, но именно схватките по поляните на Делиормана са в основата на големите му успехи.

Димитър Добрев започва да тренира професионално чак когато завършва училище и се записва да учи във Висшия институт по физкултура. По това време борецът е на 19 години. Въпреки закъснялото си включване в професионалния спорт за кратко време успява да се наложи като един от основните състезатели в националния отбор. Година след като е приет във ВИФ, печели републиканската титла по свободна борба, а шест години по-късно вече е на олимпиадата в Мелбърн. Там Димитър Добрев се справя блестящо. След като минава безпроблемно през съперниците Си, на финала той се изправя срещу Гиви Картозия от СССР.

След добра игра на българина съдиите отреждат с 3:2 гласа олимпийското злато да отиде при съветския състезател. И публиката, и българският щаб, и двамата съдии, крито са гласували за Добрев, намират решението за крайно несправедливо. След срещата един от съдиите отива при българина и го съветва да подаде контестация, която струва 10 долара. Оценителят казва, че със сигурност тя ще бъде приета. Добрев разказва за разговора на шефовете на българския щаб и почти се вижда олимпийски шампион.

Причината за това е, че първият български златен медалист Никола Станчев е станал шампион няколко дни по-рано именно след подадена контестация след финалния мач. Ръководството на българския щаб обаче охлажда ентусиазма на Добрев, като му обяснява, че искането му няма да бъде изпълнено. Причината е, че излъченият от съдиите олимпийски шампион е състезател на братския СССР и ако българската делегация подаде контестация, може да разгневи големия брат. В тези мигове българският борец обмисля сам да подаде контестацията, като за целта да инвестира 10-те долара, които са му дадени като командировъчни по време на олимпиадата. Отказва се, защото осъзнава, че това ще му причини повече проблеми в родината, отколкото благодарности.

Все пак Димитър Добрев стига до олимпийското злато четири години по-късно по време на олимпийските игри в Рим. На тях той е непобедим. В онези години Добрев диктува световната мода в борбата, като малко преди олимпиадата побеждава най-добрите съветски състезатели насред Москва. За втората олимпийска титла в историята на България борецът получава премия от 320 лева, като от сумата веднага са удържани 80 лева ергенски данък. С останалите пари Димитър Добрев черпи приятелите си и си купува съветски часовник „Победа“.

Интересен момент в спортната биография на големия борец е, че за кратко той се състезава официално и като щангист. В знаменитата му кариера има момент, в който е пренебрегван от ръководството на националния отбор по борба. Това го изнервя и един ден отива в залата по щанги, където се присъединява националния отбор по вдигане на тежести.

Като щангист Димитър Добрев поставя няколко републикански рекорда и е на трето място на световния фестивал на щангите, който е с ранг на световно първенство. След това треньорът на борците Петко Щерев го връща отново в любимия му спорт.

След като приключва със състезателната си кариера, Димитър Добрев започва работа като треньор. Паралелно с това преподава и на студентите във ВИФ. В тази си роля той тренира Боян Радев по време на първата му олимпийска титла и открива феноменалния Петър Киров, докато последният е резервен състезател в ямболския отбор по борба.

По време на кариерата си Димитър Добрев получава всичко. Той е заслужил майстор на спорта, герой на социалистическия труд, заслужил треньор. През 2005 г. е сред българските носители на олимпийски златни медали, които получават официално олимпийски пенсии.

По време на церемонията по връчването на дебитните карти на спортистите тогавашният премиер Симеон Сакскобургготски се запътва директно към Добрев, за да го поздрави пръв. Когато стига до бореца, бившият монарх му казва, че през 1960 година е бил в залата в Рим,следил е всичките му срещи и до днес помни гордостта, която е изпитал, Докато го е гледал.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: