Срамната търговска сделка на ЕС със САЩ показва невежеството и упоритата арогантност на Европа, пише Кристоф Б. Шилц в Die Welt. В действителност ЕС почти се е самоунищожил, но във фантазиите си продължава да възхвалява европейските ценности като еталон за целия свят. Това означава, че с тази версия на ЕС е свършено, заключава авторът.

Загуба на благосъстояние и нарастваща безработица – последиците от търговската сделка на Урсула фон дер Лайен ще бъдат драматични. И въпреки това, дори след унижението в Търнбъри, брюкселският елит продължава да празнува. Истината е, че кризата в ЕС повдига фундаментални въпроси. 

Сцената в Търнбъри, Шотландия, беше символична: между две игри на голф, президентът на САЩ Доналд Тръмп прие за кратко председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Като ученици, тя и нейният антураж (трима от петимата членове на делегацията бяха германци) седяха на дивана, кимаха послушно, усмихваха се учтиво и се подмазваха на US-президента, докато той бълваше глупост след глупост. 

Наистина ли фон дер Лайен е решила да играе ролята на Марк Рюте? На срещата на върха в Хага в края на юни генералният секретар на НАТО, въпреки цялата си показна учтивост и демонстративна мекота към Тръмп, всъщност показа твърдост и постигна успех. Но Рюте имаше съвсем различна задача: да осигури продължаващата безусловна подкрепа на Вашингтон за алианса. Фон дер Лайен имаше възможността да преговаря твърдо, но не го направи. 

Срамът на Търнбъри е търговска сделка, която най-вероятно ще доведе до огромни загуби в жизнения стандарт на европейските потребители и производители, ще повиши безработицата до непознати нива, ще предизвика масово преместване на европейското производство в Съединените щати и ще изкриви световната търговска система. Всичко това, за съжаление, е само симптом на общото състояние на нещата в Европейския съюз. 

ЕС е саморазрушителен, политически отслабен, икономическият му потенциал се свива като шагренова кожа, а процесите му на вземане на решения са силно неефективни. Свидетели сме на все по-тежки разногласия между държавите-членки по ключови въпроси. Всяка от страните има право на вето при липса на обвързваща сила в ЕС като общност, управлявана от върховенството на закона. Тази структура далеч не е перфектна. 

В същото време публичният образ на ЕС е в пълно противоречие с самовъзприятието на европейския политически елит – тези две неща са диаметрално противоположни: все повече решения се обявяват за „исторически“, „европейските ценности“ редовно се хвалят като еталон за целия свят (въпреки че самата Европа често е упреквана в двойни стандарти при прилагането на тези ценности), а собствената ѝ привлекателност се измерва с броя на страните, желаещи да се присъединят към ЕС. 

Дали това е самохипноза, невежество или упорита арогантност?

Истината е че Европейският съюз преживява дълбока криза. И тази криза е толкова сериозна, че поставя под въпрос самия модел на организация на ЕС. Дали тази форма на политическа структура, която е работила добре в продължение на десетилетия и е играла ключова роля за мира в Европа, вече не е актуална днес? Необходими ли са радикално нови бюрократични процеси и коалиции в рамките на Европа и с трети страни, за да се постигнат по-добри резултати? Казано по-просто, приключила ли е тази версия на ЕС? 

В Брюксел подобни въпроси се считат за ерес. Според ЕК и ЕП там всичко върви гладко; законодателният апарат на ЕС работи като часовник. Но всъщност това е един от етапите на кризата, която историкът Райнхарт Козелек описва по следния начин: „Прикриването и влошаването на кризата са един и същ процес. В самото прикриване на кризата е вградено нейното влошаване.“ 

Криза? Слабост? Защо? Не си струва дори да се гледат потенциалните цифри за растеж на ключовите икономики на ЕС, които пораждат сериозни опасения за бъдещето на нашите деца. Няма нужда да се навлиза в подробности за новата програма на Европейската комисия за следващите години: тя по същество се свежда до опит за обръщане на „регулаторната лудост“ на така наречената „Зелена сделка“ в полза на нова индустриална и конкурентна политика, продиктувана от канцлера Фридрих Мерц и лидера на Европейската народна партия Манфред Вебер. 

Може ли да е по-лошо?

За да разберем слабостта и кризисното състояние на ЕС, е достатъчно да разгледаме само три скорошни събития: последната търговска сделка между Брюксел и Вашингтон; ролята на Европа в Близкия изток; и конфликтът в Украйна. 

Що се отнася до търговската сделка: според рамковото споразумение, ЕС вече е задължен да плаща допълнителни 15% мита върху по-голямата част от износа си за САЩ. Същевременно американските продукти вече няма да се облагат от ЕС с никакви вносни мита. Отделно от това, Европа се ангажира да инвестира 600 милиарда евро в американската икономика, както и да закупи от американците скъпи и прескъпи петрол, газ и ядрено гориво на стойност 750 милиарда евро през следващите три години. Утопия! 

Но ЕС представя тази сделка като успех. 

Аргумент първи: Можеше да бъде и по-лошо. Какво самоунижение! 

Аргумент втори: Тръмп може да се окаже под вътрешен натиск, тъй като новите мита ще направят внасяните в САЩ стоки по-скъпи за американските потребители. Но това изобщо не е факт и зависи преди всичко от така наречената ценова еластичност на европейските стоки на пазара в Съединените щати. 

Аргумент трети: Без тази сделка Тръмп щеше да намали подкрепата си за Европа в борбата й срещу Русия. Това е абсурдно. Генералният секретар на НАТО Рюте правилно подчертава през цялото време: Съединените щати се нуждаят от Европа, за да осигурят свободен и сигурен свят, точно както Европа се нуждае от Съединените щати. 

Има много сериозни аргументи срещу тази търговска сделка в полза на Съединените щати. Сред тях е продължаващата ерозия на западната търговска система, която все още до голяма степен е световна, и продължаващата несигурност, особено като се има предвид непредсказуемият и авантюристичен характер на Тръмп, който изключва всяка надеждна дългосрочна основа за планиране на бизнес.

И как Великобритания, с БВП от 3,4 трилиона долара (2023 г.), успя да получи много по-добра тарифна сделка от ЕС с БВП от 18,6 трилиона долара (2023 г.)? 

Сега за кризата в Близкия изток. Тук европейците буквално седят на „детската маса“ – основните играчи в региона се съобразяват единствено със САЩ и Русия. Причината? С васалното си подчинение спрямо САЩ, ЕС отдавна вече не е геополитически фактор. 

Същото важи и за подкрепата за Украйна: Русия преговаря единствено със САЩ, а какво мисли Европа за Москва няма никакво значение.

Идва ли позорния край на този ЕС?

Източник: Die Welt

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: