Депутатската длъжност никога не се е радвала на престиж в България. Както сега, така й преди 9 септември 1944 година, депутатите често са били удостоявани с презрението на народа, от който са избрани, заради своята некомпетентност и склонност към участие в различни афери. Сред това дълго и последователно оплювано съсловие обаче винаги е имало и безспорни личности, които са се радвали на уважение и авторитетът им е признаван дори от политическите им опоненти. Един от тях е юристът Йосиф Фаденхехт, който в продължение на повече от едно десетилетие е сред най-уважаваните български парламентаристи и по време на дългата си политическа кариера не позволява върху името му да падне съмнение за злоупотреба.

Депутат в пет обикновени и едно Велико народно събрание, Йосиф Фаденхехт ще бъде запомнен с великолепното си ораторско майсторство и модерното си отношение към политиката. Той е сред малцината български депутати от онези времена, които ясно се противопоставят на авторитарните тенденции в политиката и икономиката. Роден в еврейско семейство в град Ерзурум, който днес се намира в Турция, Bаденхехт заживява в България като дете. Първоначално фамилията му се заселва в град Каваклий (днес Тополовград) и баща му Майер Фаденхехт бързо се прочува като един от най-добрите лекари в България. След това семейството живее няколко години в Пещера и Пазарджик, а накрая се установява в Пловдив. Йосиф обаче е изпратен да учи в гимназия в София, където живее в къщата на Петко Славейков.

След като завършва гимназия, е приет да учи философия и право в Лайпциг.

Висшето си образование завършва с докторат през 1897 г. и записва двугодишна специализация в университетите в Болоня и Торино. После се връща в България и веднага е назначен за доцент по право в Софийския университет. Три години по-късно вече е извънреден професор, а през 1903 и 1904 г. е декан на Юридическия факултет. През 1906 г. е приет за действителен член на Българската академия на науките, където е секретар на философско-обществения й клон. Академичната кариера на Фаденхехт е прекъсната за кратко през 1907 г, когато студенти освиркват цар Фердинанд при откриването на Народния театър. Тогава професорът застава на страната на своите студенти и заедно с други преподаватели е уволнен от университета.

Междувременно се жени за ученическата си любов Бонка, която произхожда от известния калоферски род Хаджигендови. Влиза в политиката в началото ка миналия век, когато се нарежда сред учредителите на Демократическата партия. По-късно учредява и Радикалдемократическата партия, от която е избиран шест пъти за депутат.

Докато е в Народното събрание, Фаденхехт влага цялата си юридическа мисъл, за да модернизира и подобри българското законодателство. Паралелно с това печели няколко международни дела от името на България. Най-известното от тях е гледано в Международния съд в Хага и се води от името на държавата срещу австрийската фирма „Бреда“. По-рано фирмата продава на България некачествени трамваи и благодарение на усилията на Йосиф Фаденхехт е осъдена да плати неустойка от 1 млн. златни лева. През 1918 г. за ратко оглавява Правосъдното министерство в кабинета на Александър Малинов.

Оттегля се от политиката по собствено желание през 1926 година. От 1931 до 1939 г. е председател на Съюза на адвокатите. Избран е и за академик на Българската академия на науките.

След като България се съюзява с нацистка Германия, немският възпитаник Йосиф Фаденхехт, както всички останали български евреи, губи обществените си позиции и е принуден да носи унизителен отличителен знак, който да показва произхода му. Авторитетът му в обществото е толкова висок, че през 1942 г. български общественици организират акция, която принуждава властите да освободят професора и съпругата му от носенето на знака. В същото време дъщеря им Анна помага на много евреи в Скопие да се спасят от лагерите на смъртта. Заради тази си дейност тя е призната за Праведник на света. По-късно Анна се жени за режисьора Стефан Сърчаджиев и от брака им се ражда големият български актьор Йосиф Сърчаджиев.

През 1944г. Йосиф Фаденхехт оглавява философско-обществения клон на БАН, но през 1947 година е уволнен от този пост, а академическото му звание е отнето с аргумента, че е „буржоазен учен“. Междувременно се осмелява да поеме защитата на редица подсъдими в организирания от комунистите „народен съд“. Големият български юрист и политик умира в София на 79-годишна възраст през 1953 г.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: